Решение № 1443 от 06.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. Плевен, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430101485 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. К. Т. с ЕГН **********, чрез мл. адв. И. С. И. от *** против „ВИ.

КРЕДИТ” АД с ЕИК ***.

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Твърди се, че на 26.11.2025 г. между ответника в качеството на Заемодател и ищеца в качеството Заемател бил подписан Договор за потребителски кредит с ид. № ***. По силата на това съглашение Заемодателят се задължил да предостави паричен заем в размер на 1500.00 лв.

Твърди се, че в договора било предвидено начисляването на такса за експресно разглеждане, а при неизпълнение на условията за представяне на обезпечение, е предвидено начисляването на неустойка. Към договора било предвидено и начисляването на застрахователна премия.

Твърди се още, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения 1 договор за паричен заем, ищеца заплатил всички дължими суми.

Навеждат се доводи, че при сключване на договора били нарушени императивни разпоредби на ЗПК. Нарушена била разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочен бил годишен процент на разходите, но не било ясно нито какво включвал, нито как бил формиран. При изчисляването му не били включени всички допълнителни разходи и при включването им в ГПР, то той би надхвърлил многократно предвидения размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Излага се, че получаването на кредита при предлаганите условия предполагало предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение представлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включвал в ГПР, както и изобщо кои разходи били взети предвид при определянето му, било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.

22 от ЗПК.

Навеждат се доводи, че неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията за предоставяне на обезпечение по договора били на практика неосъществими за кредитополучателя, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка била включена в погасителния план към датата на подписване на договора. Неустойката по своя характер притежавала санкционна функция, но не зависела от вредите от това неизпълнение, а целяла да се кумулира със задължението, което се отклонявало от обезпечителната и обезщетителната функция, което противоречало на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата била включена наред с основното задължение по погасителния план също водело до извод, че неустойката не целяла обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП водело до извод за неравноправност на клаузата.

Сочи се, че и задължението за заплащане на застрахователна премия било разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включвал в ГПР, 2 както и изобщо кои разходи били взети предвид при определянето му, било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР имал единствено цифрово изражение, което било незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

Навеждат се още доводи, че предвидената клауза в договора за потребителски кредит за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит била нищожна поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорка била във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Таксата за експресно разглеждане на документите представлявала разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като същата следвало да се включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. С тази сума, реално се увеличавала печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получавало едно допълнително възнаграждение. С оглед на това, договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане на документите била нищожна поради противоречието й със закона и добрите нрави и поради неравноправност. Нищожността на клаузата представлявала пречка за възникване на задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане.

Отделно от горното, на самостоятелно основание, ищеца счита сключения Договор за потребителски кредит за недействителен като противоречащ на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. не съдържал информация относно начина на формиране на ГПР, а същият бил посочен единствено като процент.

Навеждат се също така доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължал връщане по 3 договора само на получената сума от 1 550.00 лева, които вече били заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума било платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежало на връщане.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което процесния Договор за потребителски кредит с ид. № *** от 26.11.2025 г. да се признае за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 25.00 евро, като недължимо платена по процесния договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „ВИ. кредит“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навежда на първо място доводи за нередовност на исковата молба, за недопустимост на исковете, а на следващо място за тяхната неоснователност.

По възраженията, касаещи редовността на исковата молба и допустимостта на установителния иск, съдът се е произнесъл с определението от 02.07.2026г.

В о.с.з. на 15.09.2026г. е допуснато изменение на цената на иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, който се счита предявен за сумата от 623,29 евро.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор, че са страни по договор за паричен заем №*** от 26.11.2026г., макар и копие от същия да не е приложено по делото.

Задължен по реда на чл.190, ал.1 от ГПК да представи препис от договора по делото, ответника не е изпълнил това задължение и процесуалното му поведение следва да бъде преценено съгласно чл.161 от ГПК. Вярно е, че ищеца като страна по договора е разполагал с препис от същия, но при заявеното изрично от него, че не пази в свое държане документа, допустимо е събиране на относимото доказателство чрез представянето му от другата страна по правоотношението. Отказът й да го 4 представи влече задължението на съда да извърши преценката по чл.161 от ГПК.

Ищецът е представил справка от БНБ – Централен кредитен регистър, от която се установява, че кредитора „ВИ. Кредит“ е предоставил информация по процесния Договор за кредит №*** от 26.11.2025г., по който е била предоставена главница в размер на 1550лв. (792,50евро), на основание чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Видно е, че в края на месец декември 2025г. е подал информация за непогасено задължение за редовна главница в размер на 1471лв., за просрочена главница в размер на 79лв.; непогасена дължима месечна вноска за декември месец 2025г. в размер на 254лв. и такси и други разходи в размер на 118лв.

От представения от ответника Погасителен план към процесния Договор за кредит е видно, че месечната вноска, включваща главница и договорна лихва е била посочена в размер на 136,58лв., първата дължима от които – с падеж 26.12.2025г.

Според обективираното в погасителния план, в случай, че заемополучателя е избрал да се възползва от допълнителни услуги при кандидатстването, възнаграждението за същите се разсрочва на равни части и се дължи на падежните дати на погасителните вноски, като в този случай погасителната вноска става в размер на 254,22 лв., в какъвто е посочената от кредитора в предоставената на ЦКР месечна информация за задълженията към датата на първия определен по Договора падеж – м.декември 2025г.

От представеното от ответника удостоверение, имащо характер на извънсъдебно признание се установява, че задълженията на ищеца по процесния Договор за кредит са изцяло погасени и кредита е приключен.

Видно е от представеното от ищеца извлечение от интернет банкиране, че на 19.02.2026г. е превел в полза на ответника ВИ. Кредит сума в общ размер на 2769,06лв. Като основание за превода е посочено „погасяване на кредит“ и ЕГН на кредитополучателя, като по делото не са наведени доводи и представени доказателства за сключени по същото време и други договори за кредит между страните. Поради това, съдът приема, че плащането е било извършено за погасяване на задълженията по процесния Договор за кредит.

При установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

5

При установените от събраните писмени доказателства обстоятелства и преценявайки процесуалното поведение на ответника, който не е представил препис от процесния договор за кредит в изпълнение на възложеното му задължение по чл.190, ал.1 от ГПК, съдът приема за установени твърдените от ищеца обстоятелства, че по процесното правоотношение са били уговорени и начислени задължения за неустойка за непредоставено обезпечение и такса за експресно разглеждане, които не са били съобразени при изчисляване на посочения в съглашението ГПР.

От представения Погасителен план се установи, че ГПР е бил посочен на 55,74%, като от същото писмено доказателство е видно, че при изчисляването му са съобразени единствено главница и договорна лихва, посочени по размер в това приложение към Договора.

Установи се също така от погасителния план, че при уговорени допълнителни услуги, месечната вноска става в размер на 254,22лв. - различна от посочената в погасителния план, като се изясни, че действително кредитора е начислил такава още на първата дата на падеж както и е начислил допълнително такси в размер на 118лв., и е подал информация за това до ЦКР, на основание чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. Т.е. начислени са били твърдяната от ищеца неустойка и такса за експресно разглеждане.

Изясни се също така, че към 19.02.2026г., когато кредитополучателя е предприел пълно погасяване на кредита, задълженията му са били в размер на 2769,06лв., т.е. надхвърлящи с 1219,06лв. главницата.

С оглед горното, съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.