Решение № 3197 от 20.10.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3197

Плевен, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар РОСИЦА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20257170700691 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по ЗИНЗС.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№4929/21.08.2025 г. подадена от Д. Г. А. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен. В жалбата се прави искане за отмяна на Писмо с №30-08-273/1/13.08.2025 г. на началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ гр.София, с което се отказва на Д. Г. А. да бъде включен в образователен процес като ученик в СУ „Петър Берон“ при Затвора Бобов дол.

В съдебно заседание оспорващият – Д. Г. А. се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът – началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ се представлява от юрисконсулт П.. Оспорва жалбата. Излага становище, че жалбата е недопустима, тъй като писмото не представлява административен акт, алтернативно твърди неоснователност на жалбата против отказа, поради това, че А. не отговаря на изискванията на т.33 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в места за лишаване от свобода.

Административен съд - Плевен, десети административен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.08.2025 г. А. подава молба вх.№ МЗ-02-16/2 (лист 17) до главен директор на ГД“ИН“ гр.София с искане за включване в образователната програма на средното училище към З. Б. дол в ІХ клас.

От съдържанието на молбата се установява, че същата е такава по чл. 62, ал.1, т.1 от ЗИНЗС – за преместване в друг затвор за включване в обучение.

С писмо от 13.08.2025 г. с рег. № 30-08-273 (л. 36) на началник отдел СДВРП, издадено в отговор на молбата с вх.№ МЗ-02-16/05.08.2025 г., е посочено, че тъй като А. е системен нарушител на дисциплината, установените правила и норми в местата за лишаване от свобода, същият не отговаря на изискванията на т.33 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в места за лишаване от свобода. Посочва се, че при доказано законосъобразно поведение в бъдеще, няма пречка да бъде включен в образователен процес.

Реално с писмото се отказва преместване на А. в З. Б. дол за включване в образователен процес. Писмото е съобщено на А. на 18.08.2025 г.

Съдът по отношение на допустимост на жалбата намира, че същата е допустима.

С процесното писмо фактически се отказва преместване на А. от Затвора Плевен в З. Б. дол за включване в обучение, като са изложени мотиви за това – според издателя А. е системен нарушител на дисциплината, поради което не отговаря на условията по т.33 от утвърдените Правила, посочени по-горе. В процесното писмо липсва посочване на възможност за оспорване, а съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт, какъвто безспорно е постановеното писмо, тъй като е издадено във връзка с искане на А. за преместване, липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то съответният срок се удължава на два месеца, а видно от доказателства по делото, отказът е съобщен на 18.08.2025 година, а жалбата е подадена на 21.08.2025 г., т.е. в двумесечен срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Писмото, в което е обективиран отказът за преместване за включване в обучение, е издадено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС – вместо от главен директор на ГД“ИН“, писмото е издадено от началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГД„ИН“.

По делото е представена заповед № Л-1070 от 27.02.2020 г. (лист 35) на главен директор на ГД„ИН“, с която се възлага на комисар Ю. Ш. да подписва изходящата кореспонденция, да определя поименен състав на пробационни съвети и да променя със заповед адреса на изпълнение на пробационни мерки.

Но в заповедта няма делегирани правомощия органът да се произнася със заповед по чл. 62 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГД“ИН“.

Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

В случая не са ангажирани доказателства относно делегиране на такива правомощия на началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ и издаденият отказ е нищожен като постановен от орган без материална компетентност.

Съдът намира, че по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" издава заповед за преместване на лишения от свобода в друг затвор или издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор, като нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде заповед за мотивиран отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг, а това не е сторено в настоящия случай.

Произнасянето по искането на лишения от свобода следва да бъде извършено с писмена заповед, съдържаща фактически и правни основания за издаване, произнасяне по искането, срок за оспорване и орган, пред който да се оспорва.

Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореният отказ е нищожен като постановен от некомпетентен орган и в нарушение на изискването за форма, следва да бъде обявен за нищожен, а делото като преписка да бъде изпратена на главен директор на ГД“ИН“ гр. София за произнасяне по молба вх. №МЗ-02-16/2/05.08.2025 г. от Д. Г. А. с искане за преместване от Затвора Плевен в З. Б. дол за включване в обучение, като при новото произнасяне административният орган следва да направи проверка и да прецени, налице ли са предпоставките за преместване по чл. 62 от ЗИНЗС и да се произнесе с нарочен акт в 14 - дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 173, ал. 4 във вр. чл. 174 от АПК, Административен съд –Плевен, десети административен състав,

РЕШИ:

Обявява за нищожен отказ, материализиран в писмо с рег. № 30-08-273/1/13.08.2025 г. издаден от началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ по молба вх. №МЗ-02-16/2/05.08.2025 г. подадена от Д. Г. А. с искане за преместване от Затвора Плевен в З. Б. дол за включване в обучение.

Изпраща административната преписка на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за произнасяне по молба вх. №МЗ-02-16/2/05.08.2025 г. подадена от Д. Г. А. с искане за преместване от Затвора Плевен в З. Б. дол за включване в обучение, в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

Съдия: