Решение № 554 от 25.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Русе, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201459 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ДИТА ЕКСПРЕС" ЕООД, ЕИК 204384746, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 5, вх. 1, ет. 5, ап. 13, чрез адв. Й. А. от АК – Варна, със съдебен адрес гр. Варна, ул.

„Неофит Бозвели“ № 5, ет. 2, офис 1, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504580720, с който на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен и необоснован. Процесното превозно средство с рег. № А 6828 МК било снабдено с GPS устройство и отчитането и заплащането на тол такси за изминато разстояние по платената пътна мрежа ставало чрез сключване на тристранен договор с дружеството „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД, опериращо като национален доставчик на услуги (НДУ), лицензиран от АПИ за електронно събиране на пътни такси – винетки 1 и тол, и „А1 България“ ЕАД – опериращо с GPS устройствата. Дружеството собственик на ППС поддържало налични суми в банкова сметка, от която автоматично след отчитане през деня и изминато разстояние се изтегляла пътната такса за преминаването му. GPS тракерът работел и предавал данни непрекъснато и ако е имало грешно предаване на данни, това не се дължало на поведението на собственика на ППС, а били от технически характер, които собственикът нямало как да установи или предотврати, но въпреки това му бил съставен процесният електронен фиш. Грешно предадени или непредадени данни можело да се установят единствено от „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“, партньорът на наказващия орган, и ако той не уведомял собственика на ППС, нямало как да се установи проблем в преноса на данни. Задължението на собственика се изразявало в заплащането на таксите за изминатото разстояние, а „А1 България“ ЕАД е задължен да поддържа работещо GPS устройство. Налице били съществени нарушения на процесуалните правила. Административното наказание било наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление. Съгласно нормата на чл.

189, ал. 4 ЗДвП в оспорвания електронен фиш липсвало реквизити, включително и данни за териториалната структура на МВР, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволно заплащане и други. В оспорвания електронен фиш липсвало описание на извършеното нарушение, не ставало ясно каква такса не била заплатена, както и в какъв размер. В процесния случай превозвачът избрал да заплати пътна такса, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово GPS устройство. То изпращало данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществявал чрез спътници, като информацията се приемала чрез стационарните устройства на АПИ и собственикът нямал задължение да следи какви данни са изпратени към АПИ и по какъв начин.

Използваното в процесното ППС бордово устройство е предавало коректно данни. В тази връзка единствено ИТС имали информация за непредаване или грешно предаване на данни, като поради широкия обществен интерес били въведени изменения в чл. 10б, ал. 7 и 8 ЗП, в сила от 01.01.2024 г. Процесният електронен фиш бил издаден и връчен на собственика на 22.07.2024 г., т.е. след тези изменения в ЗП, следователно наказващият орган е бил длъжен да спази реда и да уведоми собственика за възможността да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни и да прекрати 2 административнонаказателното производство. Според чл. 3, ал. 2 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилагал нормативният акт, който бил в сила по време на извършването му. Същевременно според чл. 3, ал. 2 ЗАНН се прилагала по-благоприятната разпоредба от влязлата в сила нова или предходно действащата преди изменението. Така, съгласно установената съдебна теория и практика, по-благоприятен закон се явявал този, който пълно или частично „декриминализирал“ едно деяние като административно нарушение. Поради това деянието било дисквалифицирано като административно нарушение и при даване на възможност на собственика за заплащане на таксата в 14-дневен срок образуваното производство е щяло да бъде прекратено. Поради това съдът следвало да приеме, че е отпаднало основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за описаното в електронния фиш деяние. Липсвал субективният елемент в съставомерността на административното нарушение, защото липсвали данни в насока, че за процесното ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси от страна на жалбоподателя. В електронния фиш липсвало дата, на която е извършено нарушението. Била посочена датата на установяване на нарушението, но тъй като дружеството било наказано за частично неплащане на дължимата пътна такса, а не за управление без валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Следвало да се посочи като дата на нарушението датата, на която за собственика на ППС е възникнало задължението да заплати дължимата такса, а не датата, на която било управлявано ППС. Липсата на дата на нарушението било съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на електронния фиш. Това изискване било във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, защото посочването на датата било с оглед преценката за приложението на чл. 34 ЗАНН. Като дата на нарушението била посочена 30.05.2021 г., а електронният фиш бил съставен повече от три години от извършване на нарушението. Още с Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВКС било постановено, че тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН започвал да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения от деня на откриването на нарушителя.

Нарушението се считало открито когато били налице достатъчно данни за 3 неговото извършване и за самоличността на нарушителя. Законодателят дал на наказващия орган тримесечен срок за откриване на нарушителя, поради което нарушението и нарушителят били известни още на 30.05.2021 г. Органите разполагали с пълните данни на нарушителя. Бездействието на наказващия орган да издаде електронен фиш не следвало да бъде в ущърб на санкционираното лице. Липсвало и място на извършване на нарушението.

Посочено било мястото, в което е установено движението на превозното средство и е констатирано нарушението, но това не означавало, че там е било мястото на извършване на нарушението, откъдето да можело да се прецени териториалната компетентност на наказващия орган и съответно на РС – Русе да разгледа жалбата. Едва ли за дружеството е възникнало да задължението да заплати дължимата пътна такса на сочената километрична точка в общ.

Иваново за процесното превозно средство. От разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗП, чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП се обуславял извод, че е налице неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразявало неговото неправомерно поведение, предпоставящо налагането на административно наказание. Дори и да се приемело, че нарушението било установено от обективна страна, то същото не било подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. В електронния фиш било посочено, че ППС било с технически допустима максимална маса 18 600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на състава 0. От електронния фиш не ставало ясно за кое превозно средство и с какви характеристики е установено нарушението – брой оси, маса, екологична категория, и в какъв размер не била заплатена частта от тол таксата, посочена в електронния фиш и в какъв размер следвало да бъде заплатена цялата дължима тол такса. Тези обстоятелства били от значение за извода извършено ли е нарушение от собственика на ППС.

В ЗП липсвало правна уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на електронен фиш. Такъв можело да се издава само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Нормите на чл. 179, ал. 3, 3а и 3б ЗДвП имали различно съдържание, следователно според чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП издаването на електронен фиш нямало как да важи и за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Затова се прилагали общите разпоредби на ЗАНН за установяването и наказването във връзка с нарушения по тази административнонаказателна разпоредба, което не било сторено и това ограничавало правата на лицето, 4 сочено за нарушител, да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. Тези установени неясноти в правната уредба не можели да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 ЗНА. Отделно от всички изложени основания за отмяна, дори и да се приемело „строго формалистичен подход“ и да се приеме налице реализиран състав на административно нарушение електронният фиш бил незаконосъобразен, защото наказващият орган не приложил чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението следвало да се квалифицира като маловажно.

Наложената санкция в размер на 2 500 лв. била несързамерно висока при положение че ППС е разполагало с работещо устройство. Наложеното наказание било неоспоримо прекомерно тежко с оглед цялата съвкупност от обстоятелства и факти и било явно несправедливо, некореспондиращо с целената от законодателя ефективност при реализирането на наказателната репресия. В ЗАНН нямало легално определение на понятието „маловажен случай“ и затова по аргумент от чл. 11 ЗАНН се прилагала дефиницията на чл.

93, т. 9 НК. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш и за присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба от упълномощения защитник – адв. Й. А. от АК – Варна, с която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Наказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се представлява от юрк. Д.К.И., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения за нейната неоснователност, претендира разноски за производството и депозира подробно писмено становище.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 01.08.2024 г. по пощата, видно от приложения по делото пощенски плик, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 19.07.2024 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504580720 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против 5

"ДИТА ЕКСПРЕС" ЕООД, ЕИК 204384746, за това, че на 30.05.2021 г., в 13,50 ч, влекач марка „Скания Р 124 ЛА 4Х2 НА“, с рег. № А 6828 МК, с технически допустима максимална маса 18 600 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси на състава 5, в община Иваново, при движение по път I-5 км 25+914 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил с частично незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за това превозно средство била закупена маршрутна карта, но платената според нея категория се явявала по-малко от измерената. Нарушението било установено с контролно устройство № 40342, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.