Решение № 300 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502347 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1045 от 21.02.2025 г., допълнено с определение № 9909 от 21.05.2025 г., по реда на чл. 248 ГПК, постановени по гр. д. № 1648/2024 г. на СГС, ГО, 12-ти състав, Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на С. Т. Х., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следните суми: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 700 лв. - от незаконното обвинение, приключило с влязло в сила решение № 94 от 21.11.2022 г., постановено по ВНОХД № 159 от 2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, ведно със законната лихва от 17.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 12 800 лв. - обезщетение за имуществени вреди - заплатени адвокатски хонорари за защита в наказателното производство, заплатени по ДП № 22/2017 г. по описа на ГДБОП МВР, по НОХД 3616/2017 г. по описа на СНС, по ВНОХД 116/2020 г. по описа на АСНС и по НОХД 1898/2020 г. по описа на СНС, ведно със законната лихва от 17.12.2022 г. до изплащане на сумата, сумата в размер 1 973. 70 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разноски за пътуване до гр. София с оглед наказателното производство, ведно със законната лихва от 17.12.2022 г. до изплащане на сумата и разноски по делото по съразмерност.

Със същото решение исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са отхвърелни както следва – за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 10 700 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., за обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски хонорари за защита в наказателното производство - за разликата над 12 800 лв. до пълния претендиран размер от 21 800 лв., както и за обезщетение за имуществени вреди – разноски за пътуване до гр. София 1 с оглед наказателното производство над сумата 1 973.70 лв. до пълния претендиран размер от 4 638. 60 лв. вкл. и относно претендираните дневни разходи за храна.

С определение № 9909/21.05.2025 г. по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е изменено посоченото по - горе решение като са намалени разноските дължими на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в осъдителната част, като излага доводи, че е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано в тази част. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил кои конкретни вреди се намират в причинна връзка с дейността на органите на Прокуратурата, както и че не е анализирал отделните критерии и тяхното значение при определяне размера на обезщетението. Поддържа, че съдът не е посочил коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ и не е дал отговор защо приема сумата 10 700 лв. за справедлива обезвреда за неимуществените вреди. Счита, че СГС не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на обезщетение, като не е взел предвид обстоятелството, че наказателното производство е приключило в разумен срок, поради което е присъдил обезщетение в завишен размер. Обезщетението е прекомерно и с оглед прекратеното по давност производство по чл. 354 а НК, по което ищецът също твърди, че е търпял вреди. Сочи, че не се представят доказателства за твърдяната от ищеца увреда на здравословното му състояние по време на воденото наказателно производство. Поддържа доводи, че действията на органите на прокуратурата по воденото наказателно производство са били изцяло законосъобразни и правилни, необходими и задължителни, съгласно изискванията на наказателния закон за конкретната фактическа обстановка. Няма данни по делото Прокуратурата на РБ да е изнасяла информация по повод наказателното производство срещу ищеца до медиите, както и не се установява пряка и непосредствена причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение и вредите, съгласно изискванията на чл. 4 от ЗОДОВ. Поддържа доводи, че определеното обезщетение противоречи на материалния закон и не е определено в съответствие с доказателствата и с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението е в противоречие с практиката на ВКС и не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Относно обезщетението за имуществени вреди твърди, че липсват доказателства, установяващи обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, както и разходно оправдателни документи, поради което претенцията е недоказана. Счита, че съдът следва да се съобрази с определените в Наредбата за адвокатски възнаграждения суми за правна защита по наказателни дела, както и че претендираното възнаграждение е прекомерно. Поради изложеното моли решението да се отмени в обжалваната част, а при условията на евентуалност – да се намали размера на присъдените обезщетения. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца в настоящото производство, като счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца С. Х. на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа подробни съображения, че в съответствие с материалния закон съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди - незаконосъобразно обвинение в извършено престъпление, за което лицето е оправдано. Моли да се остави без 2 уважение жалбата на Прокуратурата на РБ, а решението да си потвърди в уважителната част.

От своя страна ищецът С. Т. Х. също обжалва решението в отхвърлителните части относно обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Счита, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в оспорените части, като излага доводи за непълно обсъждане на доказателствата. Счита, за неправилни изводите на съда при прилагане на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и че е определен занижен размер на обезщетението. Излага съображения, че СГС не е взел предвид свидетелските показания при оценка търпените от ищеца вреди, не е съобразил, че в резултат от обвинението той е имал непрекъснати скандали с приятелката си, баща му, с който е бил близък, многократно го е виждал разплакан, близки и роднини са преустановили контакти с цялото семейство, злословили са зад гърба им, коментирали са медийните публикации, че е престъпник. До приключване на наказателното производство работодателите са отказвали да го наемат на работа. Не е съобразено, че въпреки, че към днешна дата е завършил университет и работи като учител, в селото продължава да се говори, че е престъпник. Не е съобразено силното му огорчение от действията на разследващите, които са част от системата на прокуратурата. Сочи, че в резултат от поддържаното обвинение срещу него, доверието му в прокуратурата, като един от основните стожери на законността в държавата, се е сринал, а обвиненията поставили под въпрос професионалните и нравствени му качества. Ищецът изпитвал чувство на срам, че бил изпаднал в положение, което го злепоставяло в обществото. Счита за доказано твърдението, че след привличането му като обвиняем, голяма част от приятелите, познатите и роднините рязко променили отношението си към него и видимо започнали да избягват взаимни контакти и разговори. Съдът не е отчел, че още след първите действия на разследващите органи, той започнал да изпитва страхове за бъдещето си, свързани с възможно осъждане. Той станал затворен в себе си, през повечето време бил тъжен и унил и не бил полезен с нищо на семейството и дома си. Сочи, че в резултат на незаконно предявеното обвинение за извършено престъпление, той изпаднал в стресово състояние и душевен дискомфорт, свързани със силно негативни психически преживявания, с продължителност на времетраенето на наказателното производство от повече от 5 години. По отношение на имуществените вреди, сочи че по делото са налице доказателства за извършените разходи в наказателното производство, включително за реално заплатено адвокатско възнаграждение, както и разходи за пътуване и дневни за явяване в проведените съдебни заседания. Оспорва извода, че не са доказани вредите дневни разходи и разходи за нощувки. Поддържа, че с оглед разстоянието между гр.

Бургас и гр. София и предвид задължителното му участие във всяко съдебно заседание, за него е било наложително да пренощува в гр. София, за което следва да му се присъди обезщетение за направените разходи. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в обжалваните от него части и да се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Срещу определение № 9909/21.05.2025 г., по същото дело, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК са подадени частни жалби и от двете страни в производството.

В частната жалба на Прокуратурата на Република България се поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът не е изложил ясни и обосновани мотиви относно причините, поради които не е приел направеното възражение за завишен размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че разноските не са определени в съответствие с действителната фактическа и правна 3 сложност на делото, поради което са прекомерно завишени и следва да бъдат намалени. Моли да се отмени определението и разноските да бъдат намалени.

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК ищецът С. Х. оспорва частната жалба на Прокуратурата. Поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Моли жалбата да се остави без уважение по съображения, идентични с изложените в неговата частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.

От своя страна ищецът също оспорва определението по чл. 248 ГПК. В частната жалба са развити подробни съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо по искането на Прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество се поддържа, че при определяне на разноските в своето съдебно решение, съдът е съобразил Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-43 8/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. Счита, че в обжалваното определение СГС повторно се е произнесъл по възражението за прекомерност на ответника, като е намалил неправомерно и в значителна степен размера на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца. Излага доводи, че в хода на съдебното производство от процесуалния му представител са положени усилия по проучване на дългогодишно наказателно производство и снабдяване с документи от наказателното дело и тяхното анализиране, изготвяне на множество документи и становища, явяване в две съдебни заседания, разпит на свидетели и анализиране на техните показания. Поради изложеното ищецът моли определението да бъде отменено като недопустимо, а при условията на евентуалност - като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства в цялост, намира следното :

СГС е разгледал искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от действия на Прокуратурата на РБ свързани с неоснователна водено наказателно производство, по което ищецът е оправдан с влязло в сила присъда.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение съдът е обвързан от изложените във въззивната жалба съображения, а служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.