Определение № 488 от 17.02.2023, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………………… гр. Варна, 17.02.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА,

XIV състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛ

ПЕЛОВСКИ като разгледа дело номер 2746 по описа за 2022 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Предметът на произнасяне на съда е искането за допълване на Определение № 3462/05.12.2022 г. по адм. дело № 2746/2022 г. по описа на АдмС-Варна с постановяване на съда да се възстанови положението, съществувало преди изпълнение на Заповед № 22-0819-001696/28.11.2022 г. на Ваня Иванова – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, както и с постановяване присъждането на разноски в полза на жалбоподателя.

Производството по ЧАД 2746/2022 е образувано по жалба от С.К.С., чрез адв. С.В. ***, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 22-0819-001696/28.11.2022 г. на Ваня Иванова – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, обективирано в самата заповед.

Съдът с Определение № 3462/05.12.2022 г. е прогласил нищожността на разпореждане на административния орган за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001696/28.11.2022 г. на Ваня Иванова – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, доколкото административният орган няма компетентност да го постановява, тъй като предварителното изпълнение на оспорения акт е допуснато по силата на закона (ex lege) – чл. 172, ал. 6 ЗДвП.

На следващо място съдът с Определение №

3462/05.12.2022 г. е оставил без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като недопустимо, предвид липсата на образувано съдебно производство по обжалване на административния акт – аргумент чл. 166, ал. 4 АПК.

Съгласно чл. 60, ал. 7 АПК задължението за възстановяване на положението, съществувало преди изпълнението на акта, чието предварително изпълнение е отменено от съда е на административния орган.

От друга страна независимо от обявяване нищожността на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед № № 22-0819-001696/28.11.2022 г., в случая не е налице спиране на предварителното изпълнение на Заповедта, което предварително изпълнение е допуснато (както е посочено в Определение № 3462/05.12.2022 г. по адм. дело № 2746/2022 г.) по силата на закон (ex lege).

Изложеното обуславя извод, че понастоящем е действащо допуснатото ex lege предварително изпълнение, т.е. по принцип не са налице основания административният орган да върне на С.К.С. отнетото му свидетелство за управление на МПС (СУМПС) и контролен талон (КТ).

Съдът дължи произнасяне по направените от страните искания, но искания по които е компетентен да се произнесе. В случая твърдението, че съдът дължи произнасяне по искането да се постанови възстанови положението, съществувало преди Заповед № 22-0819-001696/28.11.2022 г., а именно връщане на СУМПС и КТ на оспорилия, не намира опора в закона. Оспорване в този аспект не е налице, а и както се посочи по принцип не са налице основания, предвидени в закона, които в случая да обосноват извод, че следва да се върнат СУМПС и КТ.

В този смисъл искането за допълване на

Определение № 3462/05.12.2022 г. по адм. дело № 2746/2022 г., като се задължи административният орган да върне СУМПС и КТ е несъстоятелно и следва да се отхвърли.

По искането за допълване на определението в частта за разноските, съдът намира същото за неоснователно.

Жалбата до съда срещу разпореждането за предварително изпълнение на Заповед № 22-0819-001696/28.11.2022 г., както и искането за спиране на предварителното изпълнение и искането за възстановяване от съда на връщане на СУМПС и КТ, е подадено чрез адвокат.

Предвид спецификата на съдебното производство по чл. 60, ал. 6 и чл. 166, ал. 3 АПК – изискването за незабавно произнасяне на съда и искането за присъждане на разноски следва да са направени още със жалбата.

В случая жалбата не съдържа искане за присъждане на разноски, а такова е направено на 05.12.2022 г. , получено на 06.12.2022 г., след като съдът вече се е произнесъл по жалбата с Определение № 3462/05.12.2022 г. по адм. дело № 2746/2022 г. Искането е несвоевременно направено и следва да се остави без уважение.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 176, ал. 2 АПК и чл. 248 ГПК, Административен съд – Варна, XIV състав О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.К.С., чрез адв. С.В. *** за допълване на Определение № 3462/05.12.2022 г. по адм. дело № 2746/2022 г. по описа на АдмС-Варна с произнасяне на съда със задължаване на административния орган да възстанови положението, съществувало преди Заповед № 22-0819-001696/28.11.2022 г., а именно връщане на СУМПС и КТ на оспорилия.

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.К.С., чрез адв. С.В. *** за допълване на Определение № 3462/05.12.2022 г. по адм. дело № 2746/2022 г. по описа на АдмС-Варна в частта за разноските с искане за присъждането им в полза на С.К.С..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: