Определение № 1971 от 17.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1971 гр. Пловдив, 17.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

ЕК. Вл. Мандалиева

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502068 по описа за 2023 година Производство по чл. 274 и следв. от ГПК, образувано по жалба на Ж. Д.

П., ЕГН - ********** срещу Определение № 7355 от 28.06.2023 г. по гр.д. № 9321/2022 г. на РС – Пловдив, с което след отмяна протоколно определение от откритото съдебно заседание на 29.05.2023 г. – с което е даден ход на спора за решаването му по същество, e постановено и връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявеният иск и на основание чл. 130 от ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на прекратителното определение и искане за неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на иска по същество.

Ответникът по жалбата и по иска – Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК 207172780 е депозирал отговор за неоснователност на частната жалба.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от частната жалбоподателка отрицателен установителен иск срещу ответното дружество – за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи претендираното извънсъдебно от ответника / чрез изпратена й покана да плати / в качеството му на цесионер по договор за цесия с цедент „Кредит тайм „ ЕООД парично вземане в размер на сумата 3 612, 61 лева, произтичащо от сключен между ищцата и „ Кредит тайм „ ЕООД договор за потребителски кредит от 12.10.2020 г.. Възведеното основание за 1 недължимост на вземането е, че ищцата е престирала изпълнение на стария кредитор, което изпълнение е надлежно - тъй като не е била уведомена за прехвърлянето на вземането, и пълно с оглед разпоредбата на чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК – доколкото по договора за кредит е извършвала плащания на суми по неравноправни клаузи, конкретно посочени.

Ответното дружество е депозирало отговор за неоснователност на иска.

Поддържа процесното задължение да не е погасено чрез плащане и да е негов носител на основание договора за цесия.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е приел искът за недопустим поради липса на правен интерес.

В тази насока са изложени мотиви, че извънсъдебното претендиране на вземането от страна на ответника по никакъв начин не засяга имуществената сфера на ищеца – доколкото същата би била засегната само при предявен от ответника осъдителен иск за вземането; че в имуществената сфера на ищеца не би настъпило положително изменение / увеличение / при евентуално уважаване на предявения иск, а в случай на престирано от ищцата недължимо плащане по договора същата разполага с осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД.

Определението е неправилно.

Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че щом притезанието не е претендирано от ответника чрез предявен от него осъдителен иск, то по никакъв начин правната сфера на ищцата не е засегната и за нея не е налице правен интерес от отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането. Действително ответникът е предявил претенцията си само извънсъдебно / чрез покана да плати /, но това създава положение на несигурност за ищеца с оглед твърденията му, че вече е платил и не дължи. Следователно защитаваното с предявения отрицателния иск право в случая е несъмнено застрашено - доколкото към момента на предявяването на исковата молба не е осуетена възможността на ответника да предяви осъдителен иск срещу ищеца. Последният не може да бъде задължен да търпи това положение на правна несигурност, длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е непосредствено заплашен от принуда / процесуална или извънпроцесуална /, тъй като може да поиска решение при признание на иска – в този смисъл и Определение № 338/18.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 209/2018 г., IV г.о.. Освен това, в случая ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва твърдяната от ищцата недължимост на вземането, т.е налице е съществуващ досежно вземането правен спор между страните, съответно налице е правен интерес от неговото разрешаване чрез предявения отрицателен установителен иск. Твърденията в исковата молба за недължимо платени суми като основаващи се на неравноправни клаузи по договора за потребителски кредит с цедента Кредит тайм ЕООД са изложени във връзка с възведеното основание за недължимост на претендираните извънсъдебно от ответника в качеството му на цесионер вземания по същия договор - пълно погасяване на 2 задълженията по облигацията чрез плащането им на кредитодателя „ Кредит тайм „ ЕООД, а не като самостоятелни искови претенции. Като така, възможността на ищцата да претендира връщането на тези суми чрез евентуален осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД не се отразява на допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 7355 от 28.06.2023 г. по гр.д. № 9321/2022 г. на РС – Пловдив, с което на основание чл. 130 от ГПК – недопустимост на предявения иск, е върната искова молба вх. № 51 859/24.06.2022 г. на Ж. Д.

П., ЕГН – ********** и е прекратено образуваното по тази искова молба гр.д.

№ 9321/2022 г. по описа на РС – Пловдив, ХII гр. състав.

Връща делото на същия съд и състав за даване по нататъшен ход на производството.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3