Протокол № 690 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 690 гр. Варна, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. А.

Съдебни

Н. М. Г. заседатели: Габриела Ц. Дянкова при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева и прокурора М. В. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. А. Наказателно дело от общ характер № 20263100200258 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ А. KAMAЛ А., уведомен от предходно съд. заседание, явява се лично и с адв. Н. Ч. от АК - Варна, редовно упълномощен.

СВИДЕТЕЛКАТА П. И. Н. - редовно призована, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Пристъпва към снемане самоличността и разпит на свидетелката П. И.

Н. - 50 год., бълг. гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 ал. 1 от НК.

Обещава да говори истината.

СВИД. Н.: Ориентирам се за какво е делото. Тогава, когато стана 1 въпросния случай, работех в Спешна помощ на екип. Сега пак работя в Спешна помощ, но на хеликоптерите. Отидохме на адрес и констатирахме смъртта. Не помня с кого бяхме на този адрес. Като давах показания, мисля, че мярнах д-р Р., но дали бях с нея не мога да се сетя. И шофьора на линейката не помня кой беше. Когато ходим на адрес, ние сме екип - доктора и сестрата.

Имам смътен спомен, мисля че беше зимата. Отидохме и имаше екзитус, просто констатирахме смъртта на мъж. Мисля, че полицията беше там на място. Нямам идея каква е била предварителната информация. Може би някакъв спешен случай, не се сещам. Нямам лична информация дали преди това е ходил друг екип на Бърза помощ. Подочу се от колегите, че преди това е ходил екип, но дали наистина е така, аз не съм виждала друг екип и не съм засичала. Като казвам колегите, говоря за оператора в апаратната, който приема съобщенията и засичат, че за същия адрес викат още един път екип.

Но това е като –„Една жена каза“, малко така звучи.

На въпроси на адв. Ч.:

Докато аз съм работила в Спешна помощ д-р А. се ползваше с много добро име, с добро реноме. Не съм била свидетел някой да се е оплаквал от него.

Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката и със съгласие на страните бе освободена.

Съдът приканва подсъдимия, ако желае да даде допълнителни обяснения.

ПОДС. А.: Поддържам това, което съм казал предния път. Аз на толкова много хора съм помогнал. Не беше чак толкова зле човека.

На въпроси на съда:

За посещението оформих документи. Написах няколко думи, но съм забравил какво съм написал, то беше много отдавна. Че не иска да помогне да го прегледам, не се подчинява като го питам, отказва се, дърпа се.

На въпроси на адв. Ч.:

По принцип насила нямаме право да качваме пациент в линейката. Ние ги питаме, ако се отказва, понякога се разписва и го оставяме. Но този нямаше воля, аз се опитах, но той се отказва. Опитвах да го качвам в колата, но той се дърпа, отказа се, не иска. Пиян човек просто. Не мога да го дърпам 2 насила. Опитах така полекичка, но не мога насила да го вкарвам.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.

На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото, които ще бъдат използвани от съда като доказателства.

На основание чл. 284 от НПК доказателства по делото. се предявиха веществените

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Моля да се приключи съдебното следствие.

АДВ. Ч.: Нямаме доказателствени искания. Моля, да дадете ход по същество.

На основание чл.286 от НПК, след като страните заявиха, че нямат искания за извършване на нови следствени действия, председателят обяви съдебното следствие за приключено и на основание чл. 291 ал. 1 от НПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, съдебни заседатели, считам, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като поддържам повдигнатото с обвинителния акт обвинение по отношение на подс. А. К. .А. по чл.123, ал.1 от НК.

Считам, че от събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие, разпитаните свидетели, приобщените съдебно-медицински експертизи и останалия доказателствен материал, по безспорен и категоричен начин се установява фактическа обстановка, идентична с описаната в обвинителния акт.

В тази връзка моля уважаемия съд да признае подсъдимия за виновен, като с оглед постигане целите на наказанието му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да бъде отложено с подходящия минимален изпитателен срок, както и лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от 1 година.

Направените по делото разноски да се възложат в тежест на подсъдимия.

3

АДВ. Ч.: Уважаеми г-н Председател, съдебни заседатели, аз смятам, че подс. д-р А. А. не е виновен по така повдигнатото му обвинение и за разлика от прокурора твърдя, че обвинението не е и доказано. Моля съда да се ръководи само от безспорните доказателства, а не от предположения или злонА.ени тези. Прокурорът акцентира върху обвинение и доказателства, които в никакъв случай не се потвърдиха в хода на съдебните заседания пред нас. Не се доказа по безспорен начин нито едно твърдение, което да сочи, че доктор А. е виновен по повдигнатото обвинение.

Какво имам предвид. Първо, на досъдебното производство на д-р А. е трябвало още от самото начало, в първия разпит, да му бъде назначен преводач и защитник. Поне защитник, а не да се използва факта, че е честен и скромен човек, който никога не се е занимавал с полиция и след като му се внуши страх, да се впишат като негови показания или обяснения само неверни неща, направо небивалици, че бил умрял пострадалия Гр. Г.. Докторът подписва без да разбира точно какво е подписал. Само няколко месеца след като се е върнал трябвало да му се назначи поне защитник. Това го казвам в светлината на един много интересен документ в досъдебното производство. На стр.7, т. 2 от ДП в последните 7-8 реда има много интересен документ – ДП на 5-то районно е получено и разпределено незнайно защо във 2-ро районно. Наистина незнайно защо от едното е пристигнало в другото, и самите полицаи се чудят.

От това какво е написано във фиша на д-р А., за който вие го питахте, от синтактичните и логически грешки става ясно, че той не разбира в достатъчна степен български език, за да се защитава сам и да разбира какво точно подписва. - „Намирам в седнало положение, повръщане, неадекватен, неудрян. Няма присъстващи полици. Не подчинява на въпросите ми.“ Българският език на д-р А. в него момент не е бил на ниво да разбира какво точно пише. Било е задължително да му се назначи преводач или поне защитник, особено ако написаното се използва срещу него. Много удобно.

Най-притеснителното и подозрително по делото е, че нито едно от обвиняващите доказателства в досъдебното производство и обвинителния акт не се потвърди пред нас в съда. Напротив, събраните от нас доказателства от свидетелите се разминават напълно с тия в досъдебното производство, на които се крепи обвинението. Какво имам предвид. Например, показанията на патрулните полицаи в ДП, свид. Н. Д. и свид. О. С. видели починалия Г. жив, 4 седнал, не отговарял на въпроси, силно лъхал на алкохол. После пак били повикани и установили, че починалият няма пулс и изчакали втората линейка с д-р Р.. Казали на докторката, че лекарят преди нея казал, че не се занимава с пияници, пък тя отговорила – „Той винаги така прави вместо да помага на хората.“ Абсолютно точно, дословно и другият полицай казва същото, едно и също изречение. Съвпаденията винаги са притеснителни, особено ако пред уважаемия съд нищо такова не се потвърди. Какво казаха пред нас в съда свид. Донев - чули коментар, че докторът и друг пък не е вземал пациент.

Коментар от кого, как и накрая – Не възприехме по никакъв начин, че е застрашен живота на лицето. Какво казва свид. С. лицето било безконтактно. Докторката казала – „А, ясно, добре, аха. След като си тръгнахме човекът дишаше. Беше в същото състояние.“ Нито дума за крилатата фраза, казана от д-р Р. от втория екип на Бърза помощ - „Той винаги така прави вместо да помага на хората.“ Проблема при изготвянето на допълнителната тройна СМЕ, вещите лица са прочели непотвърдената и откровено невярна информация и така си са съставили мнение и на база това мнение е тяхното заключение. След това самата д-р Р. пред нас в съда каза, че няма кака да придобие впечатление от работата на колегите си поради факта, че никога не работят по двама лекари в екип. Тя не е работила с д-р А. в една линейка и не се занимавала със слухове. Изобщо не е вярно написаното в досъдебното производство, казано от нея, което няма как да е вярно.

Шофьорите също потвърдиха, че никога не са возили двамата лекари в една линейката, тя да придобие такова мнение и което да бъде записано на няколко места в досъдебното производство - и в експертизи и в свидетелски показания. Това обидно и позорно обстоятелство, което не е вярно, много ни навреди. Д-р Р. каза нещо много важно – „Никой, в никоя болница не иска алкохолици и пияници. Разписват се и не ги вземат.“ Това на ДП не беше отразено. Каза само, че във Военна болница има Токсикология, където там се разписвали и не ги вземали пияни.

От свидетелските показания моля да обърнете внимание специално на свид. Б. С.. Голяма част от обвинението се градеше на негови показания, които въобще не се потвърдиха в съдебно заседание. Казва, че Г. бил добре.

Почерпил го с бутилка водка. Като си тръгнал бил пиян, но нищо повече.

Моля да обърнете специално внимание на свидетеля от предходното съдебно заседание Л. Л., който заяви пред нас, че Гр. Г. се хванал на бас, че ще 5 изпие 1 литър водка. Като имате предвид, че този свидетел най-добре е познавал т.н. Гр.ий според него, защото работил с него преди години и Гр. Г. пред него е получавал епилептичен припадък.

Относно експертизите. Смятам, че първата, извършена от д-р М., е найобоснована и научно издържана. Посочена е и точната причина за смъртта на Гр. Г. - тежка алкохолна интоксикация.

На 05.09.2025 г. се назначава допълнителна 3-членна експертиза, като се назначават вещи лица от София, въпреки че във Варна има поне десетина специалисти със същата специалност, които могат да извършат подобно изследване. Относно тази тройна експертиза, моля да обърнете внимание на следните факти. Въпросите, зададени от разследващия на вещото лице, са по начин, който е преднА.ен и злонА.ен срещу нас. Първо съдържат отговори Необходимо ли е било да потърси мнение на специалист? Необходимо ли е било да се прави изследване? Отговорът е ясен. Установяват ли се пропуски? също. Тенденциозно зададени въпроси с цел да се навреди на д-р А.. Далеч съм от мисълта, че 17 хистологични проби 3 години след инцидента, 17 стъкълца с миниатюрно количество материя, ще нА.ят причината за смъртта на Гр. Г.. Плюс това въобще не са посочени разлики в изследваните хистологични материали с тези от първата СМЕ. Приповтарят първата експертиза дословно. С голяма степен на вероятност може да се предположи.

Аз съм сигурен, че въобще не са ги погледнали. Посочени са 10 органа, пък стъкълцата са били 17. Даже не са ги преброили както трябва.

Второ по ред, но не по важност, факт е, че са цитирани много материали от досъдебното производство, които въобще не се потвърдиха в съдебното следствие пред нас и пред вас. Всичко това с нА.ение д-р А. да бъде обвинен.

Например на двамата полицаи. Д-р Р. обясни. На няколко места се описва крилатата мисъл – „Той винаги така прави вместо да помага на хората.“ Чухте и сега свид. П. Н., тя също каза, че доктора се ползвал с добро реноме. Няма такова нещо.

- „Какво ме занимавате с тези пияници?“ - уж реплика на свид. Б. С., също не се потвърди в с.з. Напротив, той каза, че починалият по-късно Гр. Г. бил жив. Бил само пиян и в седнало положение.

Същото е „доказателствата“, че въобще д-р А. не е погледнал Гр. Г..