Решение № 1006 от 07.06.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………./07.06.

Година 2016 гр. С.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав на четвърти май

Година 2016 в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир

Вълков секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5450 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

Предмет на разглеждане са съединени при условията на евентуалност искове по чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД.

Производството е образувано по искане от името на „Е.Б.“ ЕАД – ищец, срещу ответниците „Е.П.“ ЕООД и „Е.К.П.“ ЕООД. Ищецът твърди на 11.04.2006 г. да е сключил „Е.П.“ ЕООД договор за наем на 12 обекта – бензиностанции, за срок от 14 години. Имотите са внесени като непарична вноска в капитала на ответника „Е.К.П.“ ЕООД, който встъпил като съдлъжник в задълженията на наемодателя. Твърди се на 17.03.2011 г. да е постигнато съгласие ищецът да предостави на „Е.П.“ сумата 192 000 евро, която да бъде върната за срок от 2 месеца. Било договорено, че неизпълнението на това задължение ще обуслови продължаване на договорения срок с шест месеца, а сумата ще се трансформира в авансово плащане на дължимия наем.

Ищецът превел сумата на „С.ф.б.“ ЕООД и „П. П.К.“ ЕООД, които имали вземания срещу „Е.П.“ ЕООД и за да бъде избегнато насоченото принудително изпълневие върху част от имотите, а разликата – превел на „Е.П.“ ЕООД. Сумата не била върната. На 13.04.2011 г. „Е.К.П.“ ЕООД сключил договор за обратен финансов Л. с „Б.Л.“ ЕАД за срок от 7 години. На 17.05.2011 г. въз основа на договорена възможност със споразумение от 17.03.2011 г., от която ищецът се възползвал, е подписано споразумение за удължаване срока на договора за наем за 15-та и 16-та година, за което ищецът заплаща авансово допълнително сумата 408 000 евро или общо 600 000 евро. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията по Л.овия договор, „Б.Л.“ ЕАД и „Е.К.П.“ ЕООД го прекратяват по взаимно съгласие на 04.04.2013 г. „Б.Л.“ ЕАД отказало да зачете споразумението за удължаване на наемния срок, а ищецът бил уведомен, че имотите са отдадени за ползване по силата на нов Л.ов договор на „С.м.“ ООД. Ищецът поискал от ответниците да възстановяват сумата от 600 000 евро, но те не се отзовали на поканата. Навежда се довод, че невъзможността да се постигне преследваната с престирането цел, даденото остава без основание, поради което се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата солидарно ведно с данък добавена стойност или общо сума в размер на 720 000 евро (съгласно увеличение в съдебно заседание на 04.05.2016 г.). Евентуално твърди, че с поканата за връщане на сумата да е изразена воля за разваляне на споразумението, касаещо продължаване на срока за следващите две години, обусловило и плащане на търсената сума.

Счита, че при тези обстоятелства основанието за плащане на сумата да е отпаднало. Претендират се също така законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата и разноските по делото.

Ответникът „ЕП

К.П.“ ООД призован при условията на чл. 50 ал. 2 ТЗ, не депозира отговор по исковата молба.

Ответникът „Е.П.“

ЕООД, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ТЗ, не депозира отговор по исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. С. от САК, поддържа иска.

Ответникът „ЕП К.П.“ ООД, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не изпраща представител.

Ответникът „Е.П.“

ЕООД чрез законния си представител заявява, че не оспорва твърдяните факти като счита, че и понастоящем ищецът управлява бензиностанциите.

Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, а и от представения договор за наем се установява писмено изразено съгласие на 08.06.2006 г., че ответникът „Е.П.“ ООД като наемодател се задължава да предостави на „Е.-е.б.“ ЕАД като наемател ползването на недвижими имоти, съставляващи верига от 12 бензиностанции в С. и страната при поето от наемодателя задължение да изчисти всички вписани ипотеки за включените в обхвата на договора самостоятелни обекти. Посочено е, че страните договорят при придобиване на право на собственост върху допълнително описани пет бензиностанции до 30.11.2006 г. да бъдат включени в обхвата на договора. Изразено е съгласие наемодателят да предостави свободно и неограничено ползване на имотите по предназначението им – като бензиностанции за срок от 14 години, считано от предаване на фактическата власт върху притежаваните от наемодателя имоти към датата на сключване на договора при наемна цена от 11670 000 евро, платима ежемесечно по 81 041,67 евро. Изразено е съгласие, че при претърпяна съдебна евикция наемателят между да прекрати едностранно и без предизвестие договора за наем досежно обектите, от които е отстранен, а наемодателят дължи да му върне авансово получената сума за периода, следващ деня на развалянето на договора за този обект. Няма спор също така, че този договор е вписан в имотния регистър.

Със споразумение от 04.02.2010 г. – л. 51-52 от делото, писмено е изразено съгласие, че „Е.К.П.“ ООД встъпва като съдлъжник в задълженията на „Е.П.“ ООД, който цедира вземанията за договорената цена на „Е.К.П.“ ООД.

На 17.03.2011 г. писмено е изразено съгласие, че „Е.Б.“ ЕАД предоставя на „Е.П.“ ЕООД сумата от 192 000 евро за частично заплащане на задължения на „Е.П.“ ЕООД по пет изпълнителни дела при задължение сумата да бъде върната в срок от два месеца след получаването й.

Посочено е, че при неплащане в договорения срок договорът за наем се продължава автоматично за още 6 (шест) месеца при наем за този период в размер на 192 000 евро без ДДС, съответно сумата ще се счита за авансово плащане на договорения наем, а „Е.Б.“ ЕАД се задължава да заплати в едноседмичен срок дължимия ДДС, начислен върху тази сума. Изразено е също така съгласие, че наемодателят има право да поиска увеличаване срока на договора с още 18 месеца при условие, че „Е.Б.“ ЕАД приеме да заплати авансово общ наем за още 18 месеца за всички обекти в размер на 408 000 евро без ДДС съответно – 70 0000 евро по сметка на „С.ф.б.“ ЕООД, 98131,03 евро на „П. П.К.“ ЕООД, а остатъкът – по сметка на „Е.К.п.“ ЕООД за покриване на задълженията към останалите взискатели и на разходите по прекратяване на изброените изпълнителни дела и съответно заличаване на наложените възбрани. „Е.П.“ ЕООД и „Е.К.П.“ ЕООД са посочили, че поемат пълната отговороност за прекратяване на принудителното изпълнение с оглед обезпечаване на необезпокояваното ползване на договорените обекти.

По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че на 18.03.2011 г. по сметка на „Е.К.П.“ ООД е преведена сума в размер на 140459,26 лева, по сметка на „С.Ф.Б.“ ЕООД сумата от 136908,10 лева, а по сметка на „П. П.К.“ ЕООД – 98152,00 лв.

На неустановена дата ищецът е уведомен за изразено намерение на 30.03.2011 г. намерение на „Е.К.П.“ ЕООД да предостави в обезпечение на задълженията си по договор за обратен финансов Л. особен залог за бъдещи вземания по договор за наем, която сума да бъде превеждана по сметка на „Б.Л.“ ЕАД, както и че ще прехвърли на това дружество правото на собственост върху дванайсетте бензиностанции, обект на договора за наем като е поискано съгласието му.

На 08.04.2011 г. от името на „Е.Б.“

ЕАД писмено е изразено съгласие да бъдат продадени наетите по договора обекти при условие, че преди извършване на покупко-продажбата купувачът „Б.Л.“ ЕАД издаде в полза на „Е.Б.“ ЕАД, с който да поеме безусловно и неотменимо задължение при евентуална бъдеща продажба на бензиностанциите на лице, различно от „Е.К.П.“ ЕООД, да ги предложи писмено за продажба на „Е.Б.“ ЕАД, а при неизпълнение – да дължи неустойка в размер на 2 000 000 евро.

Изразена е готовност считано от месец май 2011 г. месечният наем да бъде превеждан по сметка на „Б.Л.“ ЕАД, а дължимият ДДС – по сметка на „Е.К.П.“ ЕООД.

Не се спори, а и се установява от представения по делото договор, че на 13.04.2011 г. писмено е изразено съгласие, че „Б.Л.“ ЕАД и „Е.К.П.“ ЕООД сключват договор за обратен финансов Л. на собствените на „Е.К.П.“ ЕООД 12 броя бензиностанции при задължение за заплащане на Л.ови вноски за период от 84 месеца на обща стойност от 7 008 000 евро.

На 17.05.2011 г. ищецът и ответниците писмено са изразили съгласие, че поради невръщане на сумата от 192 000 евро считат за безспорно, че условието по т. 3 от допълнително споразумение от 17.03.2011 г. е настъпило и договорът се счита за продължен с още шест месеца след крайния му срок, а платената сума от 192 000 евро се отнася като платена наема цена без ДДС за този период. Изразено е съгласие „Е.Б.“ ЕАД да заплати дължимия ДДС по банковата сметка на „Е.К.П.“ ЕООД в седемдневен срок от издаване на фактура.

Посочено е, че срокът се продължава с още осемнадесет месеца като „Е.Б.“ ЕАД се задължава да заплати по банковата сметка на „ЕП Корп Пропътис“ ЕООД сумата от 408 000 евро без ДДС в седемдневен срок от издаването на фактура. Посочено е, че считат договора за сключен за нов двугодишен срок, който започва да тече след изтичане на първите четиринадесет години с авансово плащане на наемната цена за целия период.

На 18.05.2011 г. от името на „Е.К.П.“

ЕООД е издадена данъчна фактура № 21 на обща стойност 450623,23 лв. – с посочено основание: предплатен наем по договор.

На 19.05.2011 г. по сметка на „Е.К.П.“

ООД по фактура 21/18.05.2011 г. е преведена и посочения във фактурата размер на данък добавена стойност от 75103,87 лева.

На 25.05.2011 г. от името на „Е.К.П.“

ЕООД е издадена данъчна фактура № 22 на обща стойност 957574,37 лв. – с посочено основание: предплатен наем по договор.

На 30.05.2011 г. по сметка на „Е.К.П.“

ООД по фактура 22/25.05 е преведена сумата от 957574,37 лв.

На

04.04.2013 г. писмено е изразено съгласие поради невъзможност на Л.ополучателя да плати всички натрупани до момента на подписването му задължения, както и да погасява занапред л.овите вноски и да изпълнява всички свои ангажименти по договора за л., че прекратяват по взаимно съгласие сключения договор за финансов л. на недвижим имот № BL

9/13.04.2011 г., считано от датата на подписване на споразумението. Посочено е, че „Е.К.П.“ ЕООД се задължава да предаде на „Б.Л.“ ЕАД всички недвижими имоти, предмет на договора за л., удостоверено писмено с приемо-предавателен протокол.

На

07.10.2013 г. от името на „Б.Л.“ ЕАД ищецът е уведомен, че в качеството ни на собственик на бензиностанциите, обект на договора за наем, е сключил договор за л. със „С.М.“ ООД, на когото следва да бъдат превеждани и следващите се суми по договора за наем.

На

02.04.2014 г. писмено е обективирано изявление от името на „Б.л.“ ЕАД, че не са му известни договорки между „Е.К.П.“ ЕООД и „Е.Б.“ ЕАД и не ги счита за обвързващи „Б.Л.“ ЕАД, а е обвързан от вписания договор за наем.

На 05.06.2014 г. законният представител на „Е.П.“ ЕООД е приел покана от името на ищеца да върне заплатени суми от 192 000 евро и 408 000 евро, тъй като „Б.Л.“ ЕАД не са били уведомени за постигнатото споразумение, а по вина на наемодателя ищецът ще бъде лишен от ползването на имотите за 15-та и 16-та наемна години. Заявено е очакване за връщане на сумата 600 000 евро без ДДС.

На неустановена дата от името на „Е.П.“

ЕООД писмено е заявено потвърждение на продълженото действие на договорите както и на факта за предплатените наемни вноски за 15-тата и 16-тата години.

Оспорено е задължението за връщане на сумата с указание, че основание за това счита едва отнетото държане.

Идентично по съдържанието си заявление е обективирано и от името на „Е.К.П.“ ЕООД.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД Законът задължава лицето, получило облага да я върне, когато причината за получаването й не може да настъпи. По аргумент от чл. 6 ал. 2 ГПК ищецът определя предмета на търсената защита. Отразените в исковата молба обстоятелства еднозначно сочат на твърдение за възникнало между страните правоотношение, чийто резултат не е могъл да настъпи. Липсват твърдения, които да обуславят хипотезата на изначална липса на причина – напротив, твърди се плащането да е резултат на сключен договор, обусловил това задължение.