Решение № 5215 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5215 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110120728 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на “Т.С.” ЕАД против Е. П. Н..

Относно главните искове:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 07.09.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Е. П. Н. за сумата 741,02 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. **************************, за периода м. май 2018г.- м. април 2021г., за сумата 1130,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2019г.- 25.08.2021г.; сумата 28,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. август 2019г.- м. април 2021г., сумата 5,6 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019г.- 25.08.2022г. Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 48787 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за 1 продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2018г.- м. април 2021г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.

**************************, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е. П. Н. за сумата 741,02 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

**************************, за периода м. май 2018г.- м. април 2021г., за сумата 1130,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2019г.- 25.08.2021г.; сумата 28,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. август 2019г.- м. април 2021г., сумата 5,6 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019г.- 25.08.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022г. по ч.гр. дело № 48787 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора се навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.1997г. е сключен договор за покупко- продажба на жилищен, сключен по реда на Закона за общинската собственост между Столична община и отвеника Е. П. Н., по силата на който последният придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

2

На 06.12.2001г. е проведено Общо събрание на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. *************, на което е взето решение извършването на дялово разпределение в процесната сграда да се възложи на "Н.И. ООД.

Видно от приложения към протокола списък, ответникът е посочил, че в процесния имот има 2 радиатора, 0 ИРРО и 0 термостатични вентили.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2019г., за отчетен период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на стойност 384,55 лева. Съгласно обща фактура № 1005421307/ 31.07.2020г. за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия на стойност 326,23 лева. От представената обща фактура № **********/ 30.07.2021г. се установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия на стойност 263,94 лева.

Относно доставеното количество топлинна енергия пред настоящата инстанция е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която радиаторите в имота са демонтирани. В имота има един водомер за топла вода. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часана първо число на месеца. Отчитането се извършва посредством електронно устройство. Технологичните разходи са приспаднати от количеството топлинна енергия, постъпила в абонатната станция. През процесния период в доставената топлинна енергия в сградата се отчита посредством два топломера- № 4021869 и № 64483880. Тполомер № 4021869 е проверен на 08.02.2018г. Същият е демонтиран на 12.06.2020г. След демонтажа на СТИ същият не е проверен. Цената на топлинната енергия, доставена в процесния имот за периода м. май 2019г.- м. април 2021г. е 607,20 лева. Според експертът през процесния период в имота е доставена топлинна енергия на стойност 507,85 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.

3

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че В.Н.Г. и С.Н.Т. са придобили правото на собственост по силата на договор за покупко- продажба, за което е съставен нотариален акт за собственост на апартамент по чл.

55 ЗПИНМ. Съгласно чл. 149, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.) съответният народен съвет продава жилища на нуждаещи се граждани в нова сграда преди започване на строежа, по време на строежа или след завършването му. Продажбата се извършва в писмена форма съгласно чл.

18 ЗС. Съобразно общите правила на продажбата, когато се продава жилище в построена сграда, собствеността преминава върху купувача от момента на сключване на писмения договор, а при продажба на жилище, което още не е изградено (бъдеща вещ)- от момента на създаване на вещта. Съставеният нотариален акт е констативен и установява вече придобитото на собственост. В случая С.Н.Т. е починала на 02.05.1988г. и е оставила за наследник по закон ответника в настоящото производство. Следователно ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот, поради което се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 34 ЗОбС форма за действителност- писмена форма, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.

05.2018г.- м. 04.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, 4 отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза, че през процесния период на ответника е била начислявана топлинна енергия за БГВ и от сградната инсталация.. Според вещото общият топломер е бил демонтиран, като след демонтажа му същият не е проверен.

Разпечатката съдържа 34 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12a431ff-5932-4faa-95bc-d4f99a9b426f