Решение № 78 от 23.04.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Ихтиман, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20251840200141 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, представлявано от изпълнителния директор – * чрез юрк. * против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 ЗП № 8506305504, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на дружеството - жалбоподател е наложено на основание чл.187а, ал.

2, т. 3 ЗДвП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Иска се отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В о.с.з. въззивното дружество, редовно призовано, не изпраща представител по закон или по пълномощие. Преди заседанието е постъпило писмено становище от пълномощника – юрк. *, който иска делото да се гледа в отсъствие на представител на въззивника. Излага допълнителни съображения по същество на спора. Иска от съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски.

В о.с.з., административно наказващият орган, редовно призован, явява се представител по пълномощие, който оспорва жалбата. В хода на съдебните прения иска от съда да остави жалбата без уважение като потвърди атакувания санкционен акт като законосъобразен и правилен. Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на насрещна претенция за разноски за платено 1 адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол от надлежно легитимирана страна и е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от известие за доставяне /л. 12/ и от входящия номер на жалбата /л.3/, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 21.04.2023г. в 01:59ч. било установено нарушение с ППС влекач „Мерцедес Актрос“, с рег. № *, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси две, екологична категория Евро6C, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с техническа допустима максимална маса на състава 44000 в община Костенец за движение по път А-1 км 54+150, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 54+150.

Не се спори по делото и се установява от приложената от административно наказващия орган справка на л. 9 от делото, че ползвател на процесното ППС е въззивното дружество„*“ ЕАД, ЕИК: *

С обжалвания електронен фиш № 8506305504 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на дружеството жалбоподател е наложено на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Независимо от налагането на това административно наказание самкционираното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл.

10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.

Електронният фиш бил връчен на на длежно упълномощен служител на дружеството с известие за доставяне на 06.12.2024г. /л. 12 от делото/.

По преписката е представен доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за ППС влекач „Мерцедес Актрос“, с рег. № *, с ползвател „*“ ЕАД, ЕИК:* на 21.04.2023г. в 01:59ч. тол секцията № 20032 е отчела, че няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването по участък от пътя от платената пътна мрежа на Република България. Докладът е придружен от снимков материал на автобуса От приетото по делото становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално тол управление се установява, че дължимата сума за процесния пътен сегмент възлиза на 1,76 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените към жалбата и административно наказателната преписка 2 писмени доказателствени материали, надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК и събраните писмени доказателства в хода на съдебното следствие.

Събраните доказателства са единни и непротиворечиви, поради което и по аргумент за противното от чл. 303, ал. 3 изр. 2 НПК съдът не дължи детайлен доказателствен анализ.

Спорът по делото се концентрира относно правилното приложение на процесуалния и материалния закон при ангажиране административно наказателната отговорност на въззивника.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления и електронни фишове.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На първо място съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания електронен фиш и в частност нарушение на процедурата, по която е ангажирана отговорност на жалбоподателя и неспазване на изискуемата от закона форма на електронния фиш.

Атакуваният електронен фиш е издаден на основание чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Нарушението, за което е наложена санкция е заснето с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 54+150, включен в списъка на републиканските пътища, за които се събират такси за изминато разстояние - тол такси.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, каквито са приложени и по настоящата административната преписка.

Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията.

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване 3 на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от Българския институт по метрология.

Разположените в обхвата на републиканската пътна мрежа стационарни контролни единици, включително процесното устройство № 20032 осъществяват единствено процеса по разпознаване на регистрационните табели на превозните средства, във връзка със следващата се автоматична обработка на данни от горепосочената електронна система.

Легално определение на системата се съдържа в чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - „Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно гео - позиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране“.

В процеса на установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е налице дейност, свързана с измерване на величина.

Електронният фиш, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП , установяваща, че

Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие по арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. второ ЗДвП реквизити. В него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на 4 нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Във връзка с горното, съдът не споделя възражението на въззивника, че в атакувания санкционен акт не е посочен органът, който го е издал. Видно от съдържанието на документа е, че най - отгоре в него е изписано Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерство на Регионалното развитие и благоустройството.