Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1208 от 14.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1242/2024
Вид
Решение № 1208
Подписан
14.11.2024
В сила
27.01.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48, ал.6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.48, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • §1, т.8 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Варна, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501242 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 25484/28.03.2024г., подадена от Р.

Х. М., ЕГН **********, срещу решение № 607/27.02.2024г., поправено с решение № 1067/29.03.2024г., постановено по гр.д. № 5299/2023г. по описа на РС-Варна, 34 състав, в частите му, с които са отхвърлени подадените от Р. Х.

М., ЕГН ********** искове, както следва:

- за осъждане на Д. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на ищеца разликата над сумата от 182.08 лева до предявения размер от 325.05 лева, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;

- за осъждане на П. Венева Х., ЕГН ********** и Б. Г. Х., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ищеца разликата над сумата от 182.08 1 лева до предявения размер от 325.05 лева, представляваща припадащата се част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС.

- за осъждане на Р. Ц. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца разликата над сумата от 121.38 лева до предявения размер от 216.70 лева, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;

- за осъждане на Б. И. Й., ЕГН **********, да заплати на ищеца разликата над сумата от 91.04 лева до предявения размер от 234.79 лева, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;

- за осъждане на А. И. **коева, ЕГН **********, да заплати на ищеца разликата над сумата от 182.08 лева до предявения размер от 383.40 лева, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;

- за осъждане на Г. М. Х., ЕГН **********, да заплати на ищеца разликата над сумата от 121.38 лева до предявения размер от 216.70 лева, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за 2 извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;

- за осъждане на М. Д. Н., ЕГН ********** и Н. П. Н., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ищеца разликата над сумата от 182.08 лева до предявения размер от 325.05 лева, представляваща припадащата се част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;

- за осъждане на Н. М. П., ЕГН ********** и Ц. В. А., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ищеца разликата над сумата от 214.76 лева до предявения размер от 325.05 лева, представляваща припадащата се част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решение в обжалваните му части. Въззивникът не споделя извода на съда, че от сумата за вложени средства и материали следва да се изключат сумите от 9,94 лева за закупена битова газ, 6.50 за закупен титан акрил турбо и 26.21 лева за закупено лепило за плочки, защото били извършени преди периода на ремонта, като твърди, че е започнал да закупува необходимите материали преди началото на самия ремонт. Излага още, че съдът е следвало да вземе предвид цялата стойност на посочените от вещото лице материали, а именно 3164,05 лева, а не само тези, за които са представени писмени доказателства.

Счита за доказано по делото, че в ремонта на покрива са вложени труд на стойност 5119,15 лева и материали на стойност 3164,05 лева. Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Д. Б. Б., ЕГН **********, П. Венева Х., ЕГН **********, Б. Г. Х., ЕГН **********, Р.Ц.Т., ЕГН **********, Б. И. Й., ЕГН

**********, А. И. **коева, ЕГН **********, Г. М. Х., ЕГН **********, М. Д.

Н., ЕГН **********, Н. П. Н., ЕГН **********, Н. М. П., ЕГН ********** и 3

Ц. В. А., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Поддържат възраженията си от писмените бележки. Молят решението в отхвърлителната му част да бъде потвърдено. Настояват ищеца да бъде задължен да посочи Б.а сметка, по която желае да му бъдат заплатени евентуално присъдените суми.

Постъпила е още насрещна въззивна жалба вх.№ 36277/07.05.2024г., подадена от Д. Б. Б., ЕГН **********, П. Венева Х., ЕГН **********, Б. Г. Х., ЕГН **********, Р.Ц.Т., ЕГН **********, Б. И. Й., ЕГН **********, А. И.

**коева, ЕГН **********, Г. М. Х., ЕГН **********, М. Д. Н., ЕГН **********, Н. П. Н., ЕГН **********, Н. М. П., ЕГН ********** и Ц. В. А., ЕГН ********** срещу решение № 607/27.02.2024г., поправено с решение № 1067/29.03.2024г., постановено по гр.д. № 5299/2023г. по описа на РС-Варна, 34 състав, в частите му, с които жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищеца Р. Х. М., ЕГН ********** следните суми: Д. Б. Б., ЕГН ********** – 182.08 лева, П. Венева Х., ЕГН ********** и Б. Г. Х., ЕГН ********** – солидарно 182.08 лева, Р.Ц.Т., ЕГН ********** – 121.38 лева, Б. И. Й. – 91.04 лева, ЕГН **********, А. И. **коева – 121.38 лева, ЕГН **********, Г. М. Х., ЕГН ********** – 121.38 лева, М. Д. Н., ЕГН ********** и Н. П. Н., ЕГН ********** – солидарно 182.08 лева, Н. М. П., ЕГН ********** и Ц. В. А., ЕГН ********** – солидарно 214.76 лева, представляващи припадащите им се части от невъзстановени разходи съобразно участието им в общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на решението в цялост, както и за незаконосъобразносност и необоснованост на решението в осъдителните му части. Считат исковата молба за нередовна при липса на индивидуализация по площ и конкретен вид на претендираните разходи и неуточнено основание. Излагат, че недоказани по делото са останали провеждането на редовно събрание на ОС на етажната собственост от 01.08.2022г., наличието на необходимост от неотложен ремонт, извършването на качествен ремонт със знанието и съгласието на останалите собственици, предприет и в техен интерес, действителния размер на извършените от ищеца разходи. Сочат че ответниците са добросъвестни стопани, които са предприели мерки за качествен ремонт. Молят решението да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, като постановено по нередовна искова молба, а в условията на евентуалност да бъде отменено в осъдителните му части и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени всички искове, както и да им бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната 4 въззивната жалба от Р. Х. М., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва.

В отговора се сочи, че решението на ОС на ЕС не е оспорено по реда на ЗУЕС, че са били налице условията за извършване на неотложен ремонт на покрива, че качеството на ремонта не е изискване на ЗУЕС за възстановяване на разходите, а и не е налице некачествено изпълнение.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Р. Х.