Решение № 4595 от 26.06.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.06.2017 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 441 по описа за 2015 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „Е.” АД да заплати следните суми:

1. на С.А.Д.:

- 11

000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.11.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) плюс законната лихва от 23.11.2015 г. до окончателното изплащане;

- 154,00 лева разноски по делото на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Я.Д.– 524,33 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 440,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. С.Д. е с адрес ***, а З. „Е.” АД е с адрес ***.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) на С.Д. срещу З. „Е.“ АД за разликата над 11 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

[3] ОСЪЖДА С.Д. да заплати на ЗД „Е.И.“ АД 218,50 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

[5] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 220,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[6] С.Д. е заявила в искова молба от 18.12.2015 г., че на 23.11.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Л.В.. От това ПТП тя е получила счупване на дясната ключица и oхлузна рана в областта на дясната вежда.

[7] Към този момент гражданската отговорност (ГО) на Л.В. е била застрахована при ответника З. „Е.” АД (Е.). От уврежданията С.Д. е претърпяла болки и страдания, които тя оценява на 30 000,00 лева. Е.не е изплатил на С.Д. обезщетение за неимуществените вреди, които тя е претърпяла. Затова С.Д. моли съда да осъди Е.да ú заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-4).

2. На ответника

[8] Ответникът Е.е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Е.заявява, че С.Д. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е навлязла внезапно на пътното платно и е пресичала на място, което не е било обозначено за преминаване и движение за пешеходци. Е.също твърди, че размерът на търсеното обезщетение е прекомерен. Затова Е.моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 22-23).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[9] Не се спори, че С.Д. е била родена на *** г. На 23.11.2015 г. около 12:10 минути тя се е намирала в гр. Б., на ул. «******» срещу къща **.

[10] С.Д. е била в група от няколко деца, които са се движели по тротоара към центъра на Благоевград. По това време свидетелят В. е управлявал лек автомобил «Ситроен Берлинго» по ул. «Полковник Дрангов» с посока от ул.

«Свобода» към центъра със скорост 30-40 км/ч. Когато той е излязъл от завоя преди номер 89 на ул. «Полковник Дрангов», той е забелязал групата деца. С.Д. е била на пет шест метра след децата в посока от ул. «Свобода» към центъра.

[11] Изведнъж основната група деца са изскочили на пътното платно и свидетелят В. е отклонил автомобила леко наляво, за да не се удари в идващите срещу него автомобили. Той е успял да подмине децата. Тогава по диагонал и тичайки С.Д. е започнала да пресича пътното платно. Свидетелят В. не е успял да спре и е автомобилът е ударил С.Д. (показанията на свидетеля В., л. 110; констативния прототол, л. 5; заключението на вещото лице Й., л. 117-126). Ако свидетелят В. е предприел аварийно спиране в момента, в който той е забелязал основната група деца и се е движел с 30 км/ч той е щял да предотврати удара (заключението на вещото лице Й., л. 117-126). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Л.В. е била застрахована при Е..

[12] Вследствие на удара С.Д. е получила: 1. счупване на дясната ключица;

2. охлузна рана в областта на дясната вежда. Счупването на ключицата е било лекувано чрез ръчно наместване и имобилизация тип «осморка». Възстановяването е продължило около два месеца, като ищцата е изпитвала болки през първите 30 дни, от които първите три седмици болките са били интензивни (съдебно-медицинската експертиза, л. 106-108). С.Д. е била лекувана вкъщи около един месец. През този период тя не е могла да се обслужва сама и за нея са се грижели нейната баба - свидетелката Г. - и майка ѝ. Докато се е възстановила, тя не е ходела на училище (показанията на свидетелката Г., л. 112).

[13] Не се спори, че Е.не е заплащал обезщетение на С.Д. за претърпените от нея неимуществени вреди. Ищцата е заплатила 420,00 лева за вещи лица (л. 35-36 и 127). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 129). Е.е заплатил 280,00 лева за вещи лица (л. 32 и л. 115), 60,00 лева депозит за свидетел (вж. л. 46), 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 45). Той е бил представляван от юрисконсулт.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[14] С.Д. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл.

223, ал., 1 от КЗ (отм.)

[15] Съгласно чл.

223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

[16] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

[17] Съдът установи, че:

1. на 23.11.2015 г. Л.В. е причинил ПТП;

2. от това ПТП е била увредена С.Д., която е претърпяла болки, страдания и неудобства от уврежданията;

3. ГО на Л.В. е била застрахована при Е.;

4. Е.не е изплатил обезщетение на С.Д..

[18] Съдът приема, че Л.В. е причинил ПТП поради следното: съгласно чл. 117 от ЗДвП, при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. В случая Л.В. не е намалил скоростта, когато е започнал преминаването покрай първата група деца и се е опитал да спре едва след като С.Д. е изскочила на пътя. Така той е нарушил чл. 117 от ЗДвП. Затова съдът приема, че Л.В. е причинил ПТП.

[19]

За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С.

2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д.

355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] – 23.11.2015 г.

[20]

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

[21] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3] и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

[22] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

[23]

Съдът установи, че към 23.11.2015 г. С.Д. е била на девет години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП С.Д. е получила:

Разпечатката съдържа 60 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12a26f33-f6db-4459-b7e4-7b1df5ef4ee5