Решение № 1781 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1781 гр. С., 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100102670 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.

Ищецът твърди, че на 27.05.2022 г. около 00:45 часа в гр. С. пострадала при пътен инцидент. Пресичала пътното платно на бул. „Царица Йоанна“ в района на метростанция Западен парк, когато била ударена от лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, управляван от С. М., движещ се от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към ул. „Луи Пастьор“. С влязла в сила присъда по НОХД 9141/2023 г. на СРС, 23 с-в С. И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 2 и пр. 5 б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1 б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК. Съдът приел, че в нарушение на правилата за движение: чл. 5, ал. 2 т. 1, ал. 3 т. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП С. М. управлявал МПС със скорост 100 км/ч, не пропуснал пресичащата пътното платно на бул.

„Царица Йоанна“ отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Ц. Д. и по непредпазливост й причинил телесни повреди: счупване на костите на дясна подбедрица, счупване на долно рамо на дясна раменна кост, както и разкъсвания на бъбреците, като деецът избягал от местопроизшествието. По повод причинените увреждания ищцата била приета за оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Била напълно 1 обездвижена и изпитвала силни болки, състоянитео й било изключително тежко, не можела да спи. Двигателната й активност била ограничена.

Психическото й състояние също било изключително тежко. Твърди гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“ с рег. № ******** да е била застрахована от ответното дружество. На 07.07.2022 г. ищцата предявила пред ответника претенция по чл. 380 КЗ без надлежно изплащане на обезщетение и към настоящия момент. По изложените съображения претендира осъждане на ответното дружество да й заплати на основание чл.

432 КЗ сумата от 100000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „БМВ“ с рег. № ******** към 27.05.2022 г. Прави възражение за съпричиняване като посочва, че Ц. Д. неправомерно се е намирала на пътното платно, не е използвала за движение наличния тротоар или банкет и по този начин сама се поставила в опасност. Предприела внезапно пресичане на необозначено за това място, без да съобрази наличието на л.а. „БМВ“, поради което за водача на л.а. ударът бил непредотвратим. Оспорва да е претърпяла твърдените вреди в степен и интензитет, както и последващото засягане на здравето й. Не е била необходима оперативна интервенция. Оспорва да търпи болки и страдания при твърдения здравето й да е възстановено. Претендираното обезщетение определя като твърде завишено. По отношение на претенцията за лихва заявява, че ответното дружество е поискало от ищцата представяне на други документи, което тя не е сторила.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез адв. Х., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не се спори, че към 27.05.2022 г. задължителната гражданска отговорност на водача на л.а.а „БМВ“ с рег. № ******** е застрахована от ответното дружество.

Със споразумение по НОХД 9141/2023 г. на СРС, 23 с-в С. И. М. е 2 признат за виновен в това, че на 27.05.2022 г. около 00:45 часа в гр. С., при управление на л.а. „БМВ“ с рег. № ******** след употреба на наркотично вещество – кокаин, при движение по бул. „Царица Йоана“ от бул. „Петър Дертлиев“ към ул. „Луи Пастьор“, в района на метростанция „Западен парк“, при нарушение на правилата за движение: чл. 5, ал. 2 т. 1 ЗДвП (да е внимателен към уязвимите участници в движението), чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (да не управлява л.а. с концентрация на алкохол/наркотично вещество в кръвта над 0,5 промила на хиляда, чл. 21, ал. 1 ЗДвП (да не превишава ограниченията на скоростта за движение, 50 км/ч за населено място) и при движение със скорост 100 км/ч не пропуснал пресъчащата пътното платно на бул. „Царица Йоана“ от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Ц. Ц. Д. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Ц. Ц., изразяващи се в: счупване на костите на дясна подбедрица, долно рамо на дясна срамна кост, разкъсвания на бъбреците (средни телесни повреди по смисъла на 129, ал. 2 ал. 1 НК) – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.

2 и пр. 5, б. „а“, пр. 2 НК.

За установяване механизма на ПТП в частта, касаеща съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. И. М., А. Х. и Н. С. К..

Свидетелят М. сочи, процесното ПТП е настъпило през нощта на бул. „Царица Йоана“ в района след кръстовището с бул. „Луи Пастьор“, при движение на управляван от свидетеля автомобил със скорост около 100 км/ч в посока кв.

„Люлин“, при сухо, тъмно и недостатъчно осветено трасе. Свидетелят сочи, че след преминаване на кръстовището е възприел двама пешеходци, които вече се намирали на платното и пресичали тичешком неправомерно отляво надясно, като между него и тях е имало около 10 метра дистанция и е възприел появата им като внезапна. Описва, че за да ги избегне е направил маневра в крайна лява лента с намерение да мине зад гърба им, но пострадалата се колебала за кратък миг – направила крачка назад и отново потеглила напред – при което десният й крак се закачил в десния край на предния фар на автомобила и така се осъществил ударът. След произшествието свидетелят първоначално предприел спиране, но поради паника и шок е напуснал местопроизшествието, без да остане на място.

Според показанията на свидетеля Х. пешеходката пресичала бул. „Царица Йоана“ в част на кръстовището, която била добре осветена. Не може да 3 отговори в коя пътна лента станал удара с автомобила, помни, че след инцидента автомобилът продължил напред. Според показанията на свидетеля К. пешеходката пресичала бул. „Царица Йоана“ на място без пешеходна пътека, в посока към „Орион“. С нея имало момче, което след инцидента избягало. Пешеходката била блъсната от автомобил „БМВ“, който напуснал местопроизшествието. По спомен ударът станал в най-дясна лента при жълт към червен сигнал на светофарна уредба за водача на МПС.

В справка от „Метрополитен“ АД е отбелязано, че пешеходният подлез на МС „Западен парк“ осигурява денонощна връзка между търговски обекти, спирки на масов градски транспорт и главни пънтни артерии в района. На 27.05.2022 г. последния за деня влак е преминал в 00:24 часа и след излизане на последните пътници от метрото (около 00:30 часа) са били спуснати автоматичните преградни врати, които ограничават достъпа до вестибюлите на метростанцията. Били са вдигнати в 0:45 часа на 28.05.2022 г., преди преминаването на първия влак за деня в 5:01 часа. Отбелязано е, че останалата част от подлеза, която води към спирките на градския транспорт и до частта на мола, е достъпна за граждани, защото на посоченото кръстовище липсват пешеходни пътеки и светофари.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. М.. Експертът приема, че и двамата участници в произшествието са допринесли за настъпването му. Водачът на лекия автомобил „БМВ 530 Д“ е управлявал по северното платно на бул.

„Царица Йоана“ със скорост – около 102 км/ч и при обективна възможност да възприеме пешеходката от приблизително 92–93 м преди мястото на удара не е реагирал своевременно чрез намаляване или спиране, макар при задействане на спирачната система да е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка. Експертизата изрично отбелязва, че в момента, в който мястото на удара все още е било извън пълния спирачен път на автомобила (около 92–93 m преди удара), пешеходката вече се е намирала в северното платно и е била видима за водача, което означава, че тя е навлизала и продължила движението си през платното при наличие на приближаващо се МПС с висока скорост.

При тези данни вещото лице приема, че от техническа гледна точка пешеходката е имала реална възможност да предотврати произшествието, ако се беше съобразила с разстоянието до автомобила и неговата скорост и беше прекратила пресичането (т.е. останала на място и не продължила напред), но 4 вместо това е продължила движението си в траектория, пресичаща пътя на автомобила, което е допринесло за настъпването на удара.

Според приетата и неоспорена Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б. К. и д-р А. С., в резултат на процесния инцидент ищцата е получила следните увреждания: фрактури на горното и долното рамо на дясната лонна кост (пубис) на таза, фрактура на костите на дясната подбедрица в горната трета на диафизите им, разкъсно‑контузни рани в областта на дясното бедро, както и контузия на левия бъбрек. Получените фрактури на горното и долното рамо на дясната лонна кост са обусловили трайно затруднение в движенията на таза за срок над 30 дни по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, а диафизарната коса, трифрагментна фрактура на дясната тибия и фибула, класифицирана като 42‑D/5.2 по AO, е довела до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период над

30 дни, също по смисъла на чл.

129, ал.

2 НК.

Разкъсно‑контузните рани по дясното бедро представляват увреждане на меките тъкани, реализиращо квалифициращия признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по чл. 130, ал. 1 НК, а контузионните промени в бъбреците, при липса на данни за хематоми, уриноми и хематемеза и при стабилна хемодинамика, по своето естество съответстват на лека до умерена контузия (приблизително II степен по скалата на AAST), без данни за тежко засягане на събирателната система. По отношение на фрактурите е проведено консервативно лечение, на ищцата е препоръчан постелен режим за около три–четири седмици и частично натоварване на десния крак, като за този период се е очаквало начално срастване на костите; провеждана е и стандартна медикаментозна терапия с антикоагулант за предотвратяване на тромбози във вените и белодробна емболия, както и обезболяващи при болка. По отношение на счупванията на костите на дясната подбедрица (голям и малък пищял), които по принцип са подходящи за оперативно лечение със стабилизиране на костта чрез метален пирон в кухината й, предвид отказ на законния представител да даде съгласие за операция е приложено също консервативно лечение: под рентгенов контрол е извършено ръчно наместване на счупените костни фрагменти и крайникът е обездвижен с гипсов крачол; поради незадоволителен резултат при първото наместване след седем дни е направено повторно наместване и ново гипсиране, при което е постигнато по‑добро подреждане на фрагментите. По 5 отношение на контузията (натъртването и повърхностните разкъсвания) на бъбреците, които са оценени като леки до умерени по международната скала AAST, не са установени данни за тежко увреждане (липсват кръвоизливи около бъбрека, липсва кръв в урината, хемодинамиката е била стабилна), поради което не се е наложила оперативна намеса; лечението е проведено чрез покой, антибиотици, болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, с периодични ехографски прегледи на коремните органи и кръвни изследвания.

По отношение на костните и мекотъканните увреждания ищцата е анатомично възстановена, но са налице остатъчни промени, които имат значение предимно козметично и в по‑лека степен функционално. При клиничния преглед вещите лица констатират, че ищцата е в добро общо състояние, ходи самостоятелно без накуцване и помощни средства, кляка до земята без болка, движенията в тазобедрените, коленните и глезенните стави на десния долен крайник са в пълен обем и безболезнени – т.е. няма траен функционален дефицит в движенията на крака и таза. В областта на дясното бедро обаче са налице няколко груби, ясно видими белега от разкъсно‑контузните рани, които са леко повдигнати над нивото на околната кожа и, независимо че не са възпалени, видимо загрозяват външния вид на крайника, поради което представляват трайно козметично увреждане. Установява се лека мускулна атрофия (изтъняване на мускулатурата) на дясното бедро и подбедрица в сравнение с левия крак, както и минимални осеви отклонения на подбедрицата (лек „Х‑образен“ наклон навън – валгус, леко извиване назад – рекурвация, и лека вътрешна ротация на стъпалото) , които по размер са в границите на медицински допустимата девиация и не ограничават практически движенията, поради което не се очаква да доведат до трайно функционално увреждане в бъдеще. Коментирани са оплаквания от епизодични болки в областта на предния тазов отдел и дясната подбедрица, появяващи се няколко пъти месечно, усилващи се при по‑голямо физическо натоварване и при студено и влажно време, без необходимост от постоянен прием на обезболяващи; тези болки се преценяват като субективно оплакване, съответстващо на претърпените травми и вторичното костно срастване, но без обективно установим настоящ двигателен дефицит. По отношение на бъбречната травма вещото лице приема, че е налице пълно анатомично и функционално възстановяване: ехографските изследвания в динамика показват нормален размер и структура на бъбреците, нормално 6 изпълване на пикочния мехур и липса на повишени стойности на урея и креатинин, както и липса на данни за остри или късни усложнения (кръвоизливи, инфекции, урином, хидронефроза и др.). Оплакванията от болка в лявата поясна област и долната част на корема към момента на урологичния преглед не се свързват с увреждане на отделителната система и най‑вероятно се дължат на други, функционални или гинекологични/гастроинтестинални причини. Вещите лица отговарят, че получените при процесното ПТП травми в областта на таза, дясната подбедрица, дясното бедро и левия бъбрек неизбежно са причинили значителни болки и страдания, които са били най-силни веднага след инцидента и през първоначалния период на лечение (включително по време на гипсовата имобилизация и обездвижването), след което интензитетът им постепенно е намалявал с напредване на оздравителния процес. С оглед вида и тежестта на фрактурите и мекотъканните увреждания експертите приемат, че общата сила и продължителност на болките са били по-големи, отколкото ако се разглеждаше всяка травма поотделно. Към момента на прегледа ищцата съобщава за периодично появяващи се болки в предния тазов отдел и дясната подбедрица, които се засилват при по-тежко физическо натоварване и при студено и влажно време, без да налагат постоянен прием на обезболяващи; тези оплаквания са в съзвучие с характера на прекараните травми и извършеното консервативно лечение. Вещото лице счита за твърде вероятно ищцата и занапред да изпитва болки в засегнатите области при промяна на климатичните условия и при по-големи натоварвания, като конкретната сила и честота на тези болки не подлежат на точна прогноза поради субективния характер на усещането. По отношение на бъбречната травма се приема, че тя е протекла с болезнени прояви в острия период, но с тенденция към намаляване и е завършила с пълно възстановяване в срок до около два месеца; евентуални настоящи болки в поясната област и корема по-скоро не са свързани с увреждане на отделителната система и нямат пряко отношение към процесното ПТП. Няма предходни заболявания, имащи отношение към възстановителния процес и търпените болки. след изписването от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ищцата е преминала два контролни прегледа в същото лечебно заведение – приблизително на втория и третия месец след инцидента, при които са извършени рентгенови снимки на дясната подбедрица и глезенната става за проследяване зарастването на фрактурите. В наличната по 7 делото медицинска документация, както и по данни от анамнезата при прегледа на 23.10.2025 г., липсват данни ищцата да е провеждала рехабилитация или лечебна физкултура във връзка с претърпените травми.