Решение № 3612 от 02.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3612 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110102542 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от М. Е. Д. срещу Н. И. К. искове с правно основание чл.422 вр. с чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи следните парични вземания:

2 219 евро представляваща главница за авансово платена сума от кредитора на длъжника по договор за изработка на сгъваема двукрила портална врата, сключен на 22.09.2024 г., който договор е развален поради пълното неизпълнение на длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 221,90 евро, представляваща неустойка по договора, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №

145/2026г. на КРС.

Ищецът твърди, че на 22.09.2024 г. страните са сключили договор за изработка на сгъваема двукрила портална врата, съгласно който Н. И. К., по възлагане на М. Е. Д., се е задължил да извърши изработка, доставка и монтаж на сгъваема двукрила портална врата на адрес: гр. В., срещу цена от 6200,00 лева, от която цена, при сключване на договора М. Д. е заплатил сумата в размер на 4340,00 лева, евровата равностойност на която възлиза на 2219,00 евро. Страните са уговорили срок за изпълнение – 29.01.2025 г. Въпреки многократните покани, отправени от ответника, до настоящия момент е налице пълно неизпълнение от страна на Н. И. К..

Според чл. 13, ал.1 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 2 % от стойността на договора за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на договора. Поради пълното неизпълнение от страна на Н. И. К., договорът е развален на 29.01.2026 г.,с депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, респ. налице е основание за връщане на даденото по разваления договор, т.е. авансово платената сума в общ размер на 2219 евро (4340 лева). Претендира съдебно деловодни разноски.

1

В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представителподдържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат уважени.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно с Определение № 8917/02.07.2026 г. са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – държавна такса в размер на 41,50 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 280 евро или общо сумата от 321,50 евро.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени по делото разноски за сумата в размер на 72,82 евро за дж.такса и възнаграждение за един адвокат.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на посочените в т. 1- 3 лица. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати- чл. 38, ал. 2 ЗА. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА.

С оглед на изложеното съдът намира, че сума в размер на 220 евро за адвокатско възнаграждение за иска, е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. с чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД, че Н. И. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В. дължи на М. Е. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В. сумата от 2 219,00 евро представляваща главница за авансово платена сума от кредитора на длъжника по договор за изработка на сгъваема двукрила портална врата, сключен на 22.09.2024 г., който договор е развален поради пълното неизпълнение на длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане, ведно със законната лихва за периода от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 221,90 евро, представляваща неустойка по договора за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК п о ч.гр.д. № 145/2026г. на КРС.

ОСЪЖДА Н. И. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В. да 2 заплати на М. Е. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В. сумата от 321,50 евро, представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 145/2026г. на КРС.

ОСЪЖДА Н. И. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В. да заплати на М. Е. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В. сумата от 72,82 евро представляваща направените разноски за дж.такса в производството по чл.415 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н. И. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В. да заплати на адв. М. Д. Ц. от АК – Варна, сумата 220 евро, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3