Решение № 2 от 03.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000771 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Нола 7“ООД, ЕИК 831239547, чрез адв.Д. Х. от САК насочена против Решение 904/25.06.2024 г., постановено по т.д. № 1323/2023 г. по описа на СГС, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „Астеом“ООД на осн.чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 34 608,46 лв., както и законната лихва върху същата, считано от 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане, вкл. сторени по делото разноски.

Във въззивната жалба се поддържа невалидност и недопустимост на обжалваното решение, като в подкрепа на тези твърдения не са изложени конкретни съображения.

Поддържа се и неправилност, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.266 ЗЗД, както и поради необоснованост.

Като сe излагат подробно доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и неговата цялост и по съществото на спора постанови отхвърляне на предявения осъдителен иск, както и на искането за заплащане на законна лихва върху претендираната главница.

В отговора на въззивната жалба, чрез адв.С. Д. от АК Бургас оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и искане по чл.86, ал.1 ЗЗД от „Астеом“ООД срещу „Нола 7“ ООД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото са се 1 обвързали през месец юни 2022 г. с неформален договор за изпълнение на СМР на обект Басейн на три нива в местност „Лахана“, находяща се между гр. Бургас и гр. Поморие, и поконкретно - за изпълнение на дейности по ниво 1 и ниво 3 /детски басейн/, състоящи се в извършването на обработка, подготовка и облицовка на басейново корито. Конкретизирано е, че за първо ниво са били възложени и изпълнени дейности по стени, стъпала и бордове, а за трето - по под, стени и стъпала. Изпълнението на работата било възложено на „Астеом“ООД в качеството му на подизпълнител на „НОЛА 7“ ООД, а срокът за изпълнение на възложените СМР било определен до средата на м. 09.2022 г. Страните се споразумели стойността на последните да се заплаща в 14-днвен срок, считано от извършването им, като за осъщественото плащане от ищеца се издавала фактура на ответника.

Твърдяло се е и че изпълнението на възложените СМР започнало от страна на ищеца на 13.06.2022 г. и приключило на 18.08.2022 г. То било контролирано от представител на ответника - определен технически ръководител, който през целия период бил на обекта.

Както в процеса на изпълнение на работите, така и при приключването й същият не направил каквито и да е забележки. Така се твърди от ищеца, че възложените СМР били извършени качествено, а непосредствено след приключването им басейнът бил напълнен с вода и започнал да функционира по предназначение.

По отношение на заплащането се поддържа по време на изпълнение на СМР ищцовото дружество регулярно да изпращало на определен от ответника технически ръководител на обекта текущи сметки, в чието съдържание се отразявали изпълнени видове СМР с посочване на квадратури. Те били потвърждавали или по електронна поща или по телефон. Освен това за били издадени и три авансови фактури на обща стойност от 18 000 лв. с ДДС, които били платени от ответника. Т.к. общата стойност на всички възложени и извършени от ищеца по басейна СМР възлизала на 52 606,96 лв. с вкл. ДДС, а от тях ответникът платил единствено сумата от 18 000 лв., то била дължима още сумата от 34 608,46 лв. с ДДС. Същата не била платена от ответното дружество, независимо от уверенията, че ще стори това. На 26.05.2023 г. ищецът издал фактура за стойността на неплатения остатък в размер на сумата от 34 608,46 лв., която била получена от ответника на 12.06.2023 г.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 34 608,46 лв., ведно със законната лихва дължима, считано от 17.07.2023 г. датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на главното вземане – представляваща незаплатен остатък на възнаграждение по сключен неформален договор за СМР на обект – Басейн на три нива в местност „ЛАХАНА“, находяща се между гр. Бургас и гр. Поморие, в частност за изпълнение на дейности по ниво 1 и ниво 3 /детски басейн/ състоящи се в извършването на обработка, подготовка и облицовка на басейново корито, като за изпълнението на част от тези СМР е издадена фактура № 1000000022/26.05.2023 г.

В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявения иск по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца за договорната обвързаност на страните по делото по договор за изработка, вкл. за предмета на този договор, срока за изпълнение на възложените СМР и начина на заплащането им, както и за частичното изпълнение на задължението му за плащане на извършените от ищеца СМР. Поддържал е причината за последното да е неточно във времево отношение и некачествено изпълнение от страна на „Астеом“ООД строителни дейности. Поддържа значителна част от положената мазилка е изпълнена некачествено - с големи кривини и отлепвания на места, както и кухи пространства под положената мазилка, както и че представител на ищцовото дружество информирал възложителя-ответник, че не може да се справи с възложената му работа, което пък довело до необходимостта от спешно ангажиране на трети за договора лица, които да продължат и довършат всички строителни дейности. Тази промяна в изпълнителите довела до забавяне на графиците по останали обекти в комплекса, по които са били изпълнявани СМР и до завършване на обекта със сериозно закъснение.

Твърди след приключване на СМР по обекта ищецът да е изготвил и изпратил на ответника протокол за приемане и заплащане на видовете СМР, а последният да е калкулирал всички сторени от него разходи за материали, труд, транспорт, нощувки и 2 неустойки към главния възложител, наложили се поради констатираното некачествено изпълнение по възложените на ищеца дейности.

Стойността на тези разходи била по-висока от стойността на дължимото плащане към „Астеом“ООД, поради което и такова не било извършено.

В допълнителната искова молба ищецът е навел във връзка с възраженията в отговора на ответника, като неконкретизирано по вид и количество на компрометираните СМР, както поради липса на доказателства за основателността им. Не е оспорил фактическото твърдение на ответника в комплекса, наред с ищцовото дружество, да са работили и други подизпълнители. Последният факт обаче се осъществил не по причина изпълнението на възложените на ищеца СМР да е некачествено и да налага поправяне, а защото е имало множество други дейности за извършване, вкл. и защото сроковете за цялостното завършване на обекта били нарушени и е било нужно наваксване.

Ответникът не е взел становище по допълнителната искова молба.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Противно на поддържаното във въззивната жалба настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при съобразяване оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба, решаващият състав приема, че обжалваното решение е и правилно.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на крайния му извод за основателност на предявения иск като основани на точното приложение на относимия материален закон изцяло се споделят от настоящият решаващ състав, като за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:

Страните по делото, търговци, не са спорили по установените и от приобщените по делото писмени и гласни доказателства факти да се обвързали от неформален договор за извършване на СМР, по който „Нола 7“ООД, в качеството си на главен изпълнител, възложил на „Астеом“ООД, като подизпълнител СМР, представляващи такива по ниво 1 и ниво 3 /детски басейн/ в обект „Басейн на три нива“ в местност „ЛАХАНА“, находяща се между гр. Бургас и гр. Поморие, и състоящи се в извършването на обработка, подготовка и облицовка на басейново корито, и в частност - за първо ниво строителни дейности по стени, стъпала и бордове, а за трето - по под, стени и стъпала. Договорът бил уговорен като срочен - с краен срок за изпълнение на възложените СМР до 18.08.2022 г. Според постигнатите съглашения между страните стойността на изпълнените СМР е следвало да се заплаща в 14днвен срок, считано от извършването им, а за направеното в изпълнение на това задължение плащане от страна на възложителя изпълнителят издавал фактура.

Страните не спорят и е установено по делото от изслушаната и неоспорена съдебноикономическа експертиза, че по уговорения за плащане на изпълнените СМР по договора въззиваемото дружество е издало срещу въззивното такова общо три фактури - № 1000000008 от 01.07.2022 г. на стойност 6 000 лв. с вкл. ДДС, № 1000000012 от 08.08.2022 г. на стойност 6 000 лв. с вкл. ДДС и № 1000000014 от 30.08.2022 г. на стойност 6 000 лв. с вкл.

ДДС. Като основание за издаването на фактурите са посочени съответно - фактуриран аванс за подготовка и облицовка на басейн – м. Лахана. Тези фактури са осчетоводени при „Нола 3

7“ООД по кредитна сметка – 401 Доставчици по партидата на „Астеом“ООД и присъстват в дневниците за покупки водени за месеците юли и август 2022 г., вкл. са включени в справките–декларации по ДДС, подавани от „Нола 7“ООД за продажбите, извършени в очертания период. И трите фактури са били заплатени от последното дружество в полза на „Астеом“ООД, съответно на 30.06.2022 г., на 05.08.2022 г. и на 30.08.2022 г.

Въззиваемото дружество е издало още една фактура срещу въззивното - № 1000000022 от 26.05.2023 г. на стойност 34 608,46 лв. с вкл. ДДС, с която са фактурирани описани в общо 29 пункта различни видове строителни и монтажни дейности, с посочване на количество, единична цена и стойност, като е извършено и приспадане на авансово платените по обсъдените три фактури суми.

И четирите фактурите са неподписани от представители на доставчик и на получател, а общата им стойност е 56 608,46 лв. с вкл. ДДС. Експертизата е докладвала за последната от тях да няма данни да е получавана и осчетоводявана при получателя „Нола 7“ООД.

По спорните между страните въпроси относно срока на договора, начина на приемане на изпълнените СМР и на тяхното заплащане пред първоинстанционния съд са били събрани и гласи доказателства, чрез показанията на свидетелите М. Н. /на страната на ищеца/ и К. Д. /на страната на ответника/.

Първият от тях е заявил, че работи като монтажник при въззиваемия търговец от 2020 г. Макар да няма техническо образование имал професионален опит в изграждането на басейни. Твърди, че през лятото на 2022 г. е работил на обект на фирма „Нола 7“ ООД, представляващ басейн на три нива, разположен в Поморие парк, Туин Хаус“, в близост до Поморие. Според него площта на басейна била приблизително 1000 кв.м. Твърди работата по подовите замазки да е изпълнявана и от други участници, а „Астеом“ООД отговарял за около 500 кв.м., намиращи се на ниво едно и ниво три. На практика строителните дейности по басейна от страна на последното дружеството започнала в средата на м. юни 2022 г. и били осъществявани от страна на изпълнителя от самия Н. и още двама човека, които я завършили към 18 август. Твърди басейнът да бил заварен в грубо състояние – с корито изпълнено на етап излят бетон, което трябвало да се оправя. Така първо се пристъпило се към изправяне на стени и изправяне нивото на преливане, за да се избегне евентуално преливане на съоръжението и да се осигури нормалното му функциониране. Положила се и хидроизолация и се, поставила хидроизолационна лента между ъглите, изпълнили се още шпакловка на стени, лепене на камък, лепене на стъклокерамика и фугиране. Свидетелят е категоричен неговата бригада да е извършвала дейността по лепене на плочките по басейна, като посочва, че за да може същите да бъдат залепени стените следва да са идеално изправени. Именно той е отговарял за този технологичен процес. През целия период на изпълнение на възложената работа на място е имало представител на „Нола 7“ООД, който да ги надзирава - Б. Н.. Именно той следял и проверявал ежедневно свършената работа и имал някакви минимални забележки, работниците на въззиваемото дружество ги изпълнявали.