Решение № 471 от 12.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. София , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503413 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№25237/25.02.2020 г., подадена от Я. С. Я., чрез адв. Я.В., против Решение №927/04.02.2020 г. по гр.д.№8707/2019 г. на СГС, ГО I – 27 състав, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на ищеца „Кредит Плюс“ООД, сумата от 90 375 лв., дължима по Договор за кредит №2017115801/20.11.2017 г. и сключения към него Анекс/Допълнително споразумение/ №1/20.11.2018 г., включваща усвоена и непогасена главница в размер на 75 000 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 23.04.2019 г. в размер на 10 650 лв., и наказателна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 23.04.2019 г. в размер на 4725 лв., както и да заплати на ищеца сумата от 4090 лв. за направени по делото разноски. Решението се обжалва изцяло, с оплаквания за незаконосъобразност, поради противоречие с нормите на ЗПК, ЗЗП и ЗКИ, необоснованост, както и за нарушение на процесуалните разпоредби на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК. Неправилно съдът е разглеждал процесния кредит като банков кредит, и към процесното правоотношение са приложени разпоредбите на чл.430-чл.432 от ТЗ, а не е приложил разпоредбите на ЗПК, който закон е следвало да се приложи. Подписаният между страните Договор за кредит е нищожен, поради което не е породил правни последици – съдът необосновано /при липса на доказателства по делото за това/ е приел, че ищецът е вписан в регистъра на финансовите институции, подписаният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 от ЗПК, като не е спазена изискуемата писмена форма за валидност, договорът не съдържа задължителната клауза за размера на годишния процент на разходите по кредита. За нищожността на договора съдът е следвало да следи служебно, и да отхвърли предявения иск, поради липса на валидно възникнали договорни задължения. При условията на евентуалност се поддържа оплакване за 1 нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на осн. чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и нищожност на клаузата за наказателна лихва, поради противоречие на чл.33, ал.2 от ЗПК, като начислената неустойка от 3% месечно е по-голяма от обезпеченото с нея вземане, съставляващо възнаградителна лихва в размер на 2% месечно. Така начислената неустойка надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което противоречи на добрите нрави, а наред с това и заобикаля законовата забрана да се начислява лихва върху лихва. Договорената наказателна лихва противоречи и на раздел III, т.1 от ОУ, съгласно които тя не може да бъде по-голяма от 1% на годишна база. Разпоредбата на чл.8 от процесния Договор за потребителски кредит е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.15 от ЗЗП, която е приложима на осн.чл.24 от ЗПК – кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави изцяло на кредитополучателя заемната сума от 80 000 лв., поради което, като неизправна страна, не е имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло. При условията на евентуалност се иска да се приемат за нищожни клаузите на чл.5, ал.1 и чл.7, ал.1 от договора, обективиращи задължения за заплащане на възнаградителна и наказателна лихва, като с изплатената от ответника сума в размер на 20 267 лв. бъде намалено задължението за връщане на заемната сума до размера от 54 733 лв. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозирала Отговор на въззивната жалба вх.№57595/22.06.2020 г., подаден от „Кредит Плюс“ООД, чрез адв. А.Т.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява за оставянето без уважение.

Съдът правилно е приложил разпоредбите на материалния закон, като е приел, че между страните е налице валидно сключен договор за кредит. Неоснователни са доводите за нищожност на уговорената възнаградителна и наказателна лихва – възнаградителната лихва не надхвърля максималния размер на ГПР, съобразно чл.19, ал.4 на ЗПК, не е налице анатоцизъм, когато наказателната лихва се начислява върху възнаградителната лихва, и уговореният размер на наказателната лихва не е прекомерен. Не е налице неравноправност на клаузата на чл.8 от Договора за кредит – процесният договор е за ползването на кредитна линия, като Кредитополучателят има право да усвои парични средства до определен размер/лимит, като Кредиторът има задължение да осигури парични средства до определения лимит, и при поискване от страна на Кредитополучателя, да му ги предостави, като лихва се начислява върху усвоените средства. Не е налице искане от Кредитополучателя да усвои средства над размера от 75 000 лв., до максимално уговорения размер от 80 000 лв., и респективно – не е налице отказ на Кредитора да му предостави такива средства. Настоява се за потвърждаване в цялост на първоинстанционното решение. Заявява се искане за присъждане на сторените разноски за въззивното производство.

В производството по настоящото въззивно дело е приета за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№87722/27.08.2020 г., подадена от „Кредит Плюс“ООД, чрез адв. А.Т., против Определение 2

№12023/28.07.2020 г., постановено по гр.д.№8707/2019 г. на СГС, ГО I – 27 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател да бъде изменено Решение №927/04.02.2020 г. по гр.д.

№8707/2019 г. на СГС, ГО I – 27 състав в частта му за разноските, като на ответника бъдат присъдени и направените разноски за държавна такса в размер на 3615 лв. по сметка на СГС. Релевирани са оплаквания за неправилност на определението, тъй като по делото е представено платежно нареждане за внесената държавна такса, в края на исковата молба изрично е посочено, че се претендира присъждане на съдебните разноски, включително на адвокатското възнаграждение. По делото е представен списък по чл.80 от ГПК, поради което искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, а непосочването на разноските за държавна такса в списъка по чл.80 от ГПК не лишава страната от възможността да иска изменение на решението в тази част. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и вместо него – за постановяване на ново, с което в полза на ответника да се присъдят и направените от него разноски за държавна такса.

Частната жалба е депозирана в указания от съда в разпоредителната част на определението срок, поради което на осн. чл.62, ал.3 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, частната жалба е депозирана в срок. Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, от която е постъпил Отговор вх.№271746/12.10.2020 г., подаден от Я. С. Я., чрез адв. Я.В., в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба, и се излагат подробни съображения. Настоява се за потвърждаване на обжалваното определение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за производството по частната жалба, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие.

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания. По указания на съда по делото е представен препис от приетите по делото като доказателство Общи условия към договори за предоставяне на потребителски кредити на физически лица, сключвани от „Кредитекс плюс“ООД, в уголемен мащаб.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

С Исковата молба от 22.05.2018 г., по която е образувано производството по делото, ищецът „Кредит плюс“ООД е поискал осъждане на ответника ЯЯ. С. Я., да му заплати общо сумата от 90 375 лв., което вземане от сключени между страните Договор за кредит №2017112801 от 20.11.2017 г., и Анекс /Допълнително споразумение/ №1 3 към него от 20.11.2018 г., в това число усвоена и непогасена главница в размер на 75 000 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 23.04.2019 г. в размер на 10 650 лв., и наказателна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 23.04.2019 г. в размер на 4725 лв., както и да заплати на ищеца сумата от 4090 лв. за направени по делото разноски.

Страните не спорят, че на 20.11.2017 г. са подписали помежду си Договор за кредит №2017112801, по силата на който (съгласно чл.1) ищецът, като Кредитор, предоставя на ответника, като Кредитополучател, ползването на парични средства под формата на кредитна линия в размер до 80 000 лв., която сума, ведно с начислените и дължими върху същата лихви, Кредитополучателят се е задължил да усвои, ползва и върне в срок до 20.11.2018 г. Съгласно чл.2, средствата се усвояват по посочена разплащателна сметка, след направено писмено искане от Кредитополучателя, като в срока на договора Кредитополучателят може многократно да усвоява и погасява суми до размера от 80 000 лв. в режим на кредитна линия, като ново усвояване може да бъде направено след пълно погасяване на всички начислени договорни лихви, такси и други разходи към датата на отправяне на искането за усвояване. Съгласно чл.5 дългът по кредита се олихвява с лихва в размер на 2% месечно, върху размера на усвоената главница, за срока на ползване на същата. Съгласно чл.6, Кредитополучателя заплаща ежемесечно начислените договорни лихви. Съгласно чл.7, при забава на плащането на начислената договорна лихва, считана от деня, следващ падежната дата, Кредитополучателят дължи и наказателна надбавка в размер на 3% месечно, върху размера на непогасената главница, или общото задължение за заплащане на лихва, в случай на просрочие на плащанията за възнаградителна лихва, е в размер на 5% месечно.

Не се спори, че на 20.11.2018 г. страните са подписали помежду си Анекс /Допълнително споразумение/ №1 към Договор за кредит №2017112801 от 20.11.2017 г., с който са признали, че към датата на подписване на анекса, Кредитополучателят е усвоил средства в размер на 75 000 лв. Със същия страните са се съгласили Кредиторът да предостави допълнителна възможност на Кредитополучателя за доброволно погасяване на дължимите суми в срок до 20.09.2019 г. /съгласно чл.2/, като за допълнителния период върху главницата от 75 000 лв. ще се начислява лихва в размер на 2% месечно, или общо сумата от 15 000 лв. за целия период, платима на равни месечни вноски в размер на по 1 500 лв. всяка от тях, с падеж до 20-то число на месеца /чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3/, а при просрочие, за дните на забавата, към договорената възнаградителна лихва от 2%, ще се начислява и неустойка/наказателна лихва в размер на 3% от главницата на месечна база, или общо за дните на забавата ще се начислява 5% лихва върху непогасената главница.