Решение № 4818 от 28.06.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ .....

Гр. С., 28.06.2019 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Боряна Петрова при секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 7831/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 359498/13.03.2018 г., 32 с – в на СРС, по гр. д. № 75440/2017 г. е отхвърлен предявения главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от М.Н.С. срещу Й.Г.С., Ж.К.Ж., И.К.Ж., Х.М.Й., М.М.Г., Г.М.Г.,

М.М.Г. и Н.Т.Б., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: празно дворно място, с площ 810 кв.м. находящо се в гр. С.,***, съставляващо парцел XI-1751, от кв. 30 по плана на гр. С., вилна зона II част, при съседи: улица, парцел VIII, парцел XIV, парцел VI и парцел VII, с идентификатор № ***, находящ се в гр. С.,***, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, с площ от 878 кв. м. съгласно скица № 15-188659-19.04.2016 г., издадена от АГКК С., на основание договор за дарение по нотариален акт № 124, т. XXVI, д. № 4084/26.10.1981 г. на

I нотариус при СРС.

Със същото решение съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на ответниците Й.Г.С., Ж.К.Ж., И.К.Ж., Х.М.Й., М.М.Г., Г.М.Г., М.М.Г. и Н.Т.Б., че ищцата М.Н.С. е собственик на горепосочения поземлен имот с идентификатор № *** на основание изтекло в нейна полза давностно владение в периода 14.06.2001 г. - 14.06.2011 г.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата М.Н.С. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за установяване спрямо ответниците, че притежава правото на собственост върху гореописаното дворно място на основание договор за дарение по нот. акт № 124, т. XXVI, д. №4084/26.10.1981 г. на I нотариус при СРС. В жалбата се поддържа, че заключението на приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза е неправилно относно извода на вещото лице за идентичност между имота, закупен от наследодателя на ответниците и възстановен им по силата на Решение от 14.06.2001 г. на поземлената комисия и процесния имот. Предвид необсъждането на това възражение от СРС, счита решението в отхвърлителната му част за необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният главен иск – уважен. Претендира разноски в производството. Не възразява за прекомерност на разноските на насрещните страни.

Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор от ответниците, в който оспорват същата по подробно изложени съображения. Поддържат, че изводът на СТЕ и на съда за наличието на идентичност между процесния имот и този, възстановен на ответниците по силата на земеделска реституция, е правилен.

Сочат, че имотът е незастроен и не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради което по силата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ е отнет вещнопрехвърлителния ефект на извършеното в полза на ищцата дарение и съдът правилно е отхвърлил предявения от нея главен положителен установителен иск за собственост. Молят жалбата да се остави без уважение.

От своя страна, ответниците

Й.Г.С., Ж.К.Ж., И.К.Ж., Х.М.Й., М.М.Г., Г.М.Г., М.М.Г. и Н.Т.Б., чрез процесуалния им представител, също са депозирали въззивна жалба срещу решението на СРС в частта, с която е уважен предявения при условията на евентуалност положителен установителен иск и М.Н.С. е призната за собственик на процесното празно дворно място на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 14.06.2001 г. - 14.06.2011 г. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано в тази част, като е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Ответниците оспорват извода на СРС, че ищцата е установила владение върху имота в своя полза, като твърдят, че в тази връзка не са ангажирани гласни или писмени доказателства. Поддържат освен това, че в първоинстанционното производство е установено, че имотът се владее от наследниците на Й.С. А.от влизане в сила на решение № 6240/14.06.2001 г. на ПК - Община Витоша, област С.

*** до настоящия момент. СРС не е обсъдил факта, че след възстановяването на имота в полза на ответниците те са прекъснали владението на трети лица, включително на ищцата. След възстановяването ответниците владеят имота повече от 10 години. Обстоятелството, че имотът е дарен на ищцата на 26.10.1981 г. не означава, че тя го е владяла от този момент явно, спокойно и непрекъснато и в нейна полза е текла придобивна давност. Сочат още, че показанията на ищцовия свидетел К., че през 2012 г. е започнал да се грижи за имота, както и че ищцата живее в Канада от около 15 – 20 години, опровергават извода на съда, че ищцата е владяла имота в периода 14.06.2001 г.

- 14.06.2011 г., дори чрез упълномощено лице. Излагат оплаквания, че в решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички писмени доказателства, включително представеното по делото писмо УРИ 328200-1236/17.07.2017 г. от Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, според което М.Н.С. е с друго гражданство - в Канада. По тези съображения считат, че ищцата не е могла лично да упражнява фактическата власт върху имота, а показанията на свидетеля К. касаят посещаването на имота от 2012 г. Поддържат още, че в нарушение на процесуалния закон, СРС не е разглеждал възражението на ответниците, че са прекъснали давността на ищцата като са се афиширали като собственици на процесния имот от възстановяването му през 2001 г. по ЗСПЗЗ, стопанисвали са имота, като различни наследници са го облагородявали - подкастряли дървета, храсти и др.; един от наследниците е искал да строи къща; в имота са ги виждали съседи, включително и разпитаните свидетели Какачев и П.. Сочат, че при изготвяне на кадастралната карта за този район са представили решението на ПК и пред СГКК - С. ***, като при посещението на имота не са заварили друго лице, а дворното място е било на места с паднала телена ограда.

Считат, че представените квитанции за заплатени данъци, предприетите действия по вадене на скица и данъчна оценка за процесния имот през 2012 г. и удостоверение за тежести за този имот от ищцата, не са доказателство за упражнявано владение от нея и не установяват право на собственост. Съдът не е отчел и приетата по делото молба от 2003 г. от един от наследниците до ПК-Симеоново за въвод във владение на имота, която установявала упражняваната от ответниците фактическа власт върху имота. По тези и допълнителни съображения молят решението да са отвени в обжалваната от тях част, а предявеният при условията на евентуалност иск да са отхвърли. Претендират разноски за двете инстанции, като не възразяват по разноските на насрещната страна.

Ищцата М.Н.С. също е подала отговор на въззивната жалба на ответниците, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Счита за правилен извода на СРС за упражнявана от нея фактическа власт върху процесния имот за периода 14.06.2001 г. - 14.06.2011 г. Твърди, че ответниците не са предприели никакви действия, с които да оповестят, че са получили възстановената собственост или да са прекъснали давностното ѝ владение, поради което ищцата е владяла имота от придобИ.ето му през 1981 г. В тази връзка излага, че от показанията на свидетеля К., се установявало, че към 2012 г. М.С. се е считала за собственик на имота, поради което му е предоставила пълномощно.

Позовава се на ТР № 10/05.12.2012 г., по тълк. д. № 10/2012 на ОСГК, като поддържа, че в нейна полза е изтекла както 10 - годишната, така и кратката 5 - годишна придобивна давност. Оспорва идентичността на процесния имот и този, закупен от наследодателя на ответниците и възстановен им по силата на Решение от 14.06.2001 г. на поземлената комисия. Моли да се остави въззивната жалба на ответниците без уважение.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Двете въззивни жалби са подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирани за това страни и са допустими за разглеждане.

СРС се е произнесъл по обективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищцата е собственик на празно дворно място, с площ 810 кв. м. находящо се в гр. С.,***-север, съставляващо парцел XI-1751, кв. 30 по плана на гр. С., вилна зона II част, с идентификатор № ***, находящ се в гр. С.,***, на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, т. XXVI, д. № 4084/26.10.1981 г. на I нотариус при СРС, а при условията на евентуалност, че е собственик въз основа на изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност.

За основателността на предявените положителни установителни искове в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, пълно и главно, наличието на твърдяното правно основание, годно да я направи собственик – дарение и евентуално, при липсата на такова – да установи фактическия състав на изтекла в нейна полза придобивна давност, включващ упражняване на фактическа власт върху имота в определен период от време и демонстрирано явно, непрекъснато и недвусмислено намерение да владее имота като свой собствен.

Още с доклада в първоинстанционното производство съдът е отделил за безспорни следните обстоятелства:

Процесният недвижим имот XI-1751, от кв. 30, по план на гр. С., е дарен на ищцата от майка ѝ К.А.К.по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №124, т. XXVI, д. № 4084/26.10.1981 г. на I нотариус при СРС.

Дарителката К.А.К.е придобила имота на основание съдебна спогодба за подялба, като същият е поставен в неин дял след постигната с В.А.В.спогодба, обективирана в протокол от 20.02.1976 г., по гр. д. № 4396/1975 г. на СРС, 6 състав, вписан в АВ на 25.02.1976 г., вх. № 2882, т. № 3.

К.А.К.и В.А.В.са придобили имота от родителите си - А.В.А.и М.З.А.- К., по силата на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 54, т. XVII, д. № 2910/19.06.1971 г., на I нотариус при СНС.

От своя страна, А.В.А.е придобил дворното място чрез закупуването му от ТКЗС, въз основа на нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти № 147, т. XII, д. №1899/02.06.1964 г., на I нотариус при СНС.

Според представеното пред СРС, влязло в сила на 02.07.2001 г., решение на поземлена комисия - община Витоша № 6240/14.06.2001 г., вписано с акт 104, т. 4, вх. рег. № 61880 от 29.8.2007 г., се възстановява собствеността в стари реални граници на наследниците на Й.С. А., на ливада от 0, 844 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.

Симеоново, в. м. „Ридо“, представляваща имот № 1751, к.л. № 720/737 от кад. план от 1950 г., при граници: наследници Ф.М., , И. А.и път, който имот е възстановен, както следва: 844 кв. м. - парцел XI- 99, кв. 30 по ЗРП на в.з.

Симеоново-север.

Съгласно издаденото от техническа служба при р-н „Витоша“ удостоверение изх. № СТ-92-00-2016/06.06.2001 г. възстановените 844 кв. м., от парцел XI- 99, кв. 30 по ЗРП на в. з.

Симеоново-север са собственост на М.Н.С. по силата на горепосочените договор за дарение от 1981 г., спогодителен протокол от 1975 г., нотариален акт за дарение от 1971 г. и нотариален акт от 1966 г. за продажба от ТКЗС - Витоша.

Не е спорно по делото и от представеното с исковата молба удостоверение от 30.11.2016 г. се установява, че ответниците са наследници по закон на Й.С. А..

Пред СРС е прието заключението на съдебно

- техническа експертиза, което съдът намира за обективно и съобразено с приетите писмени доказателства от двете страни. Изследвайки промените в кадастралния и регулационния статут на имот XI-1751, от кв. 30, по плана на гр. С., вилна зона II част, вещото лице е дало заключение, че процесният имот, за който ищцата претендира да е собственик, е идентичен с възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот на ответниците – парцел XI-99, кв. 30 по сега действащия регулационен план на гр.