Решение № 314 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000503198 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 11836/24 г. по описа на СГС– ЗД Лев Инс АД. Обжалва се решение № 4969/31.07.25 г., с което съдът е уважил изцяло претенцията на ищцата за обезвреждане на неимуществени вреди, понесени от нея като пътник в автобус при катастрофа между последния с друго ПТП и е отхвърлил имуществена претенция за 50 лв.

Недоволен от решението е застрахователят. Той възразява, че няма причинна връзка между поведението на водача на застрахования при него автомобил и настъпилата катастрофа, поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която твърди, че е паднала в автобуса поради състояние с необезпечен захват и стабилност, необходими за обезопасяване сигурността на пътниците, а получената травма, зачетена като понесени неимуществени вреди, се дължи не на удар в интериора на автобуса, а на падане върху ищцата на друга пътничка и настъпване на крака й с обувка с ток.

Въззиваемата оспорва жалбата, позовавайки автотехническата и медицинската експертизи. се на резултатите от

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, подадена срещу валидно и допустимо съдебно решение.

Дължи се проверка на правилността на решението, с оглед възраженията за 1 неправилност, според първоинстанционното дело. доказателствения материал, приобщен към

Въз основа на твърденията на страните, в рамките на очертания обхват на проверка и според доказателствата, събрани в първоинстанционното производство САС прави следните изводи:

В производството пред СГС са приети единични автотехническа и медицинска експертизи и комплексна такава, извършени от същите вещи лица – доц.инж. А. А. и д-р ортопед-травматолог Т. Д.. Видно от намиращата се на л. 140 автотехническа експертиза, катастрофата е станала между застрахования при ответника лекотоварен автомобил Дачия Докер и автобус на градския транспорт, движещ се по линия 73, на Х-образно кръстовище, в ясно време, при осъществяване на обратен завой от Дачията и навлизането й в платното на автобуса. При това за водача на Дачията маневрата е била забранена (тъй като обективно е липсвала видимост към движението на платното, в което се навлиза). За водача на автобуса видимост е съществувала, но с оглед времето на поява на лекотоварния автомобил и скоростите на движение на двете превозни средства (същите са в рамките на законово допустимите и са съобразени с пътните и метеорологични обстоятелствата) ударът е бил непредотрватим. Автобусът е успял да намали скоростта си и да отклони движението си вляво с цел ударът да не се състои на мястото на водача на Дачията (което с оглед масата на автобуса би могло да предизвика сериозни поражения на шофьорана другия автомобил). С оглед на така установения механизъм на ПТП е несъстоятелно възражението на ответника за липса на причинна връзка между поведението на водача на застрахования при него автомобил и настъпилата катастрофа. Като свидетел по делото е разпитан шофьорът на автобуса К. Б. К. (л. 133 гръб), който възпроизвежда механизма на ПТП и случилото се в автобуса (последното – на база преглед на запис на вътрешните камери от автобуса). Той утвърждава, че е възприел падането на ищцата, при което намиращи се в близост пътници, вместо да подпомогнат стационирането на падащата, са се отдръпнали встрани и тялото свободно се е озовало на пода на превозното средство.

Свидетелят няма спомен за възприятията си относно това дали и къде преди катастрофата пътничката се е държала. При приемане на комплексната експертиза в.л.

А. заявява, че падането би било предотвратимо само при особено силен захват от страна на пострадалата при предвиждане от нейна страна на сблъсък, а такъв сблъсък не е бил очакван (л. 161). В комплексната експертиза (л. 151) в.л. Д. заявява, че „с оглед характера, вида и местоположението на травматичното увреждане …не може да се приеме че то е следствие от контакт с детайли на автобуса. За да се получи травмата тялото на пострадалата е залитнало и центърът на тежестта му се е изместил вляво (тъй като ударът между двете МПС е под ъгъл 70 градуса). Стъпалото се е извило навътре, скочната кост е притиснала долния край на голямопищялната кост и той се е отчупил. Увреждане не би настъпило, ако ищцата би била седнала. Невъзможността 2 пътничката да ползва седалка се утвърждава от показанията на свидетеля К., който заявява, че в момента на катастрофата автобусът е бил пълен с пътници. При приемане на комплексната експертиза д-р Д. разяснява, че двете травми (ортопедична, изразяваща се в костна фрактура и мекотъканна, изразяваща се в дълбок хематом, предизвикващ оточност) са съчетани – когато пътничката пада се получава описаното счупване, а когато кракът е затиснат от чужда обувка, се получава хематомът. В единичната медицинска експертиза вещото лице утвърждава, че на 03.06.25 г. е направило личен преглед на ищцата и е прегледало медицинска документация. Сред последната е амб. лист № Д15/12.12.24 г., установяващ лимфостазен оток на левия глезен, с уплътнение по вътрешната страна на подбедрицата над медиалния малеол с характера на дълбок хематом в стадий на мобилизация.

Крайните изводи на вещото лице травматолог са, че счупването се дължи на начина на падане на ищцата под въздействие на инерционните сили, а хематомът е следствие от вторично увреждане от обувка на друг пътник, паднал върху ищцата, когато тя вече е била на пода на автобуса (л. 135 – отговор при приемане на единичната експертиза). Според д-р Д. пълното отзвучаване на последиците от травмата ще настъпи в рамките на 2-3 години след получаването й (л. 134, гръб – отговор при приемане на единичната експертиза), а възможност за движение без помощни средства – след 5-месечен период, като болките на ищцата са били особено интензивни в началото след счупването.

При така установеното жалбата на ответника относно съучастие на водача на автобуса, на ищцата и на неидентифицирана пътничка, чийто ток е причинил хематом на крака на ищцата, за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователна.

Втората пътничка, чиято обувка е предизвикала хематом на крака на ищцата е паднала поради същите независещи от нея обстоятелства, поради които е паднала и ищцата (въздействие на инерционните сили от неочакван за пътуващите сблъсък на автобуса с друго МПС, при което нормалният захват на правостоящите е недостатъчен да задържи телата вертикални в пространството на автобуса). На ищцата следва да се присъди обезщетение в пълен размер, а ответникът е носител на функционалната отговорност за деликтното поведение на водача на застрахования при него по риска гражданска отговорност на автомобилистите автомобил Дачия Докер (няма спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение за този автомобил към момента на катастрофата).

При определяне размера на обезщетението следва да се отчете степента на обездвижване на ищцата, която е могла да се придвижва в дома си само с помощта на патерици без да докосва земята с увредения крак и това е правело пълноценното й битово обслужване невъзможно; обстоятелството, засвидетелствано от св. С. С. (майка на ищцата, л. 104), че гипсовият ботуш на крака е следвало да не бъде мокрен и 3 поради това пострадалата е поддържала минимизирана лична хигиена – с измиване на косата на мивка и обтриване на тялото с мокри кърпички. Заради ангажираността на ръцете с патериците, ищцата не е могла да пренася вещи и е била в зависимост от помощта на близките си. Според разпитаната свидетелка С. ищцата е била семейна, с дете и се е наложило свидетелката да поеме грижите за домакинството (поддържане на чистота и ред в дома, готвене). Въпреки че остатъчното намаляване на обема на движение на глезенната става, при отвеждането на стъпалото в посока към крака, не затруднява ходенето, отокът на крака и неразнесеният хематом са били лекувани в продължение на дълъг период от време. Следва да се отчете и стресовата реакция на ищцата, която след възобновяване на редовия й живот, е изпитвала боязън от пътуване в автобус и първоначално е била придружавана до и от работното си място от майка й.

С оглед продължителността на възстановяване от ортопедичното увреждане за период от 5 м., съдовото увреждане (дълбок хематом, предизвикващ оточност и болезненост на крака) и посттравматичната психична реакция на ищцата настоящият състав приема, че определеният от СГС размер на съответствие на доказаните неимуществени вреди е правилен с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД и практиката за прилагането му.

При този извод първоинстанционното решение следва да се потвърди, а в полза на повереника на ищцата – адв- Д. З., на основание чл. 38 ЗА следва да се присъди хонорар в размер на 1534 €.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в осъдтелната му част решение № 4969/31.07.25 г., постановено по гр.д. 11836/24 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗД Лев Инс АД да заплати на повереничката на въззиваемата - адв- Д. З., хонорар за въззивното производство в размер на 1534 (хиляда, петстотин тридесет и четири) €.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5