Решение № 39 от 28.02.2020, Районен съд - Левски

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Левски, 28.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдията Николаева гр.д.№789 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от Г.К.Г. *** срещу Областна дирекция на МВР – гр.Плевен към Министерство на вътрешните работи - гр.София.

Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2017г. до 01.11.2019г. е работил на длъжност старши полицай в РУ-Белене при ОДМВР – Плевен. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично. Посочва, че редът за организацията, разпределянето и отчитането на работното време, както и за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешни работи. Твърди, че в процесния период действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./ обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощният труд в дневен, които са били уредени в отменени подзаконови нормативни актове /Наредба №81213-407 от 11.08.2014г/. Съгласно последната при сумарно отчитане на отработеното време, общият брой часове положен нощен труд следвало да се умножи с коефициент 0,143, като полученото число се сумирало с общият брой отработени часове за отчетения период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчислявало с коефициент 1,143. Твърди, че в периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. действала разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която отработените часове от работника/служителя, които в края на периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време, били повече от часовете, определени съгласно чл.9б от НРВПО, се отчитали за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ, без превръщане на нощните часове в дневни. Предвид това, за две от тримесечията – 01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018г., следвало да се приложи разпоредбата на чл.9г от НРВПО, поради което за този период положеният нощен труд не следвало да бъде преизчисляван, поради което за тези периоди ищецът не претендирал заплащане на извънреден труд. Навежда довод, че при липсата на специално правило, което да определя методологията за превръщане на отработените нощни часове в дневни, по отношение на държавните служители в МВР следвало да бъде приложена по аналогия общата законодателна разпоредба относно наличието и заплащането на извънреден труд. Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която реално отработените от ищеца часове нощен труд, следвало да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 01.11.2019г. бил положил общо 1500 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 215 часа труд, който трябвало да му бъде заплатен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 6.87 лв., поради което за 215 часа труд му се дължала сумата от 1477,05лв. Навежда довод, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд било част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното бил установен срок. На основание чл.84, ал.1 ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, поради което за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до датата на подаване на ИМ се дължала законна лихва.

Моли съдът да осъди ответника

Областна дирекция на МВР - Плевен да заплати на ищеца на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1585,15 лв. /след допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на иска в о.с.з. на 28.01.2020г./, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 113,95 лв.

/след допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на иска в о.с.з. на 28.01.2020г./.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Областна дирекция на МВР - Плевен към Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез юрисконсулт Г.А., с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Твърди, че за процесните периоди ищецът е работил на длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ Белене – назначен със Заповед рег.№316з-1230/23.04.2015 г. на Директора на ОД на МВР Плевен, считано от датата на издаване на заповедта, и на длъжност старши полицай в група

„Охранителна полиция” към РУ Белене – назначен със Заповед рег.№316з-3435/23.10.2017 г. на Директора на ОД на МВР Плевен и акт за встъпване в длъжност рег.№316р-34800/03.11.2017 г. по описа на ОД на МВР Плевен. Твърди, че като младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” към РУ Белене ищецът не е изпълнявал патрулно постова дейност, поради което и на основание Заповед №316з-2371/29.08.2016 г. на директора на ОД на МВР Плевен, е работил на ненормиран работен ден, а не на смени по график. Едва след встъпването му в длъжност на 03.11.2017г. след преназначаването му в старши полицай в група „Охранителна полиция” към РУ Белене със Заповед рег.№316з-3435/23.10.2017 г. на Директора на ОД на МВР Плевен, Г.Г. започнал да изпълнява служебните си задължения на смени по график. Навежда довод, че за периода, през който ищецът е полагал труд на смени по график, отношенията между страните се уреждали от ЗМВР, като разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители в МВР се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени -сумирано за тримесечен период.

Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.5 от ЗМВР, според която работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, както и че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.), а отработеното работно време се изчислявало сумарно. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, според която по отношение на служители на МВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год.), а не с Наредба приета с постановление на МС, каквато била Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, т.е. ЗМВР бил специален и други нормативни и подзаконови нормативни актове били неприложими закони по отношение на статута на служителите на МВР. Твърди, че ищецът не бил съобразил нормата на чл.187, ал.3, изречение последно ЗМВР, която установявала 8 часова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, чиито служебни правоотношения били уредени от специалния ЗМВР.

Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не можело да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. Счита, че ищецът не обосновавал и не доказвал претенцията си за заплащане на извънреден труд, тъй като следвало действително да е работил извън установеното за него работно време по график. По делото нямало доказателства, от които да следвал изводът, че ищецът е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Намира, че дори и да се приемело, че преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1,143 е допустимо, то това превръщане на нощните часове положен труд, установено за служителите работещи по КТ, било с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд. Твърди, че целта била на служителите по КТ, за които била установена максимални продължителност на нощния труд от седем часа, да се плати толкова, ако биха работили осем часа; да се плати толкова, ако биха работили през деня и по този начин да не бъдат ощетени за това, че са работили само седем часа през нощта. Позовава се на Писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Прави извод, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, било установено е цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто бил и основният извод от писмото. Навежда довод, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбата от НСОРЗ, на която ищецът основавал иска си - чл. 9, ал. 2, се прилагал едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

(Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г,, ГК, IV г.о. на ВКС). Сочи, че видно от приложените като доказателство към писмения отговор платежни бележки, ОД на МВР-Плевен вече била изпълнила задължението си и била изплатила изцяло и своевременно положения от служителя нощен труд. Моли съда да вземе предвид, че в чл. 187, ал.1 и 3, изр.4 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта (40 часа за 5 дневна работна седмица) на държавните служители в МВР била по-голяма от тази на работниците и служителите по трудови правоотношение по КТ, който в чл. 140 предвиждал в 5 дневна работна седмица- 35 часа работно време, което различие било обусловено от основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал.1 от ЗМВР за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Това оправдавало и обосновавало прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. на работниците и служителите по трудови правоотношения в КТ и в ЗМВР. ( чл. 136-137, чл. 242-244 КТ и чл. 187 и 179 и изобщо чл. 176-186 от ЗМВР). Допълнително сочи, че за държавните служители в МВР били предвидени и те получавали определени допълнителни материални блага.

Твърди се в отговора, че при изработването и приемането на действащия ЗМВР, законодателят имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР и равенството на гражданите пред закона и предвидил редица компенсаторни механизми за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и държавните служители в МВР, от друга, които подробно изброява.