Решение № 95 от 23.02.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Кърджали, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140101428 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове за сумата в размер на 2160 лева, представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна на ищцата С. Я. П. за периода от 03.10.2021г. до 03.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че от 18.04.2005 г.- до 03.04.2023 г. , е била държавен служител в Областна дирекция на МВР.

/ОДМВР./, като до 01.02.2017 г. е заемала длъжността "старши експерт /КАО/" в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР.. Сочи, че със заповед рег.№ *********************. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР /ДВ , бр.81 от 14.10.2016 г./, считано от 01.02.2017 г. ищцата е била назначена на длъжност "СТАРШИ ЕКСПЕРТ" в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР.“, като служебното й правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“, считано от 03.04.2023г. Твърди, че до 01.02.2017 г. ищцата ежемесечно е получавала левовата равностойност на полагащата й се храна, в 1 размер на 120 лева, като за периода от 03.10.2021 г . - до 03.04.2023 г. не и е била осигурявана ежемесечно и не е била изплащана левовата равностойност на полагащата й се храна. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който намира иска за неоснователен, като го оспорва, както по основание, така и по размер. Не оспорва, че ищцата е била държавен служител в системата на МВР, както и че служебното й правоотношение е прекратено от 03.04.2023 г. Счита, че претенциите на ищцата са изцяло неоснователни, тъй като в конкретния случай правоотношението й с МВР не се определя от ЗМВР. Твърди, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР, чийто статут се урежда от ЗДСл. Сочи, че специалният закон-ЗМВР не предвижда на държавните служители работещи в системата на МВР да се изплаща отделно и допълнително сума за храна в размер на 120 лв. месечно и счита, че такава сума не се дължи на ищцата, тъй като категорията служители, към която се числи тя, не е от посочени в изричните заповеди, издадени от министъра на вътрешните работи, обхващащи периода от 03.10.2021г. до 03.04.2023г., в които изрично е посочено, че те се отнасят само за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Сочи, че за периода от 09.02.2022 г. до 06.10.2022 г., ицщата е ползвала отпуск за временна неработоспособност и не е полага труд, поради което не и се дължи левавара равностойност за храна. Моли, исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ищеца.

Районният съд като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че през процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищцата е имала статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е държавен служител в системата на МВР за процесния период – от 03.10.2021г. до 03.04.2023г., както й че служебното й 2 правоотношение е прекратено на 03.04.2023г.

Чл. 181, ал. 1 от ЗМВР гласи, че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. При така изложените данни съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е неоснователен, тъй като статутът на ищцата не се урежда от ЗМВР и тя не разполага с правата на служителите по този закон, при положение че попада сред тези служители, чиито правоотношения са преобразувани в служебни правоотношения по Закона за държавния служител чрез посочения § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД. Първоначално след разграничаването на служителите на МВР в три категории чрез изменението на чл. 142, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015г., в сила от 1.04.2015 г.) заварените правоотношения на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР са продължили да се развиват под регулацията на ЗМВР по силата на § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015г.). За част от служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (сред които и ищцата) тази ситуация се е променила с приемането на § 69, ал.

1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017г.), тъй като по силата на посочената разпоредба правоотношенията им са се преобразували като такива по Закона за държавния служител /ЗДСл/. Следва да се приеме, че посочените в § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР служители са изведени от приложното поле на § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, който до този момент е приравнявал статута им на такъв по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и същите са преминали изцяло под регулацията на ЗДСл, без възможност да се ползват от правомощията и привилегии по ЗМВР с изключение на посочените в закона (според чл. 142, ал. 4 от ЗМВР това са правомощия по чл.

56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл.

186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233, сред които не попада правото на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР). Освен това законодателят изрично е изключил служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от уредбата по ЗМВР чрез нормата на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР - общо или чрез изрично изброяване на норми в различните редакции, то повторното им включване по отношение на право на храна/левовата равностойност на храна може да стане само с нова изрична норма, а не чрез разширително тълкуване на норма, която е останала в стара редакция от 2015 г. (чл. 181, ал. 1 ЗМВР ) „новият закон отменя постария“. Самата идея на чл. 142, ал. 1 ЗМВР е да разграничи служителите в различни категории, които да имат и съответния различен статут /права и 3 задължения/ според това дали изпълняват специфични за министерството функции / напр. полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението - чл. 142, ал. 1 т. 1 ЗМВР/. Хронологично проследени, промените в ЗМВР имат за цел да направят разграничение в статута на държавните служители в структурите на МВР, като ги обособят по различни типизиращи белези, като няма никакво противоречие във волята на законодателя. С решение № 8 от 27.06.2017 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2017 г. е било отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 69 и 70 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.). В мотивите на решението е посочено, че законодателна цел на приемането на разпоредбите е да се осигури спазване задължителните общи изисквания на Закона за администрацията и Закона за държавния служител, относими към всички държавни служители, служители и работници в държавната администрация, като в рамките на категорията държавен служител, всички служители да бъдат еднакво третирани. Друга важна цел на извършените промени с посочените разпоредби е ясно да се проведе разграничение по критерия статус на различните категории служители в МВР, и по-конкретно на заемащите т. нар. „административни длъжности“ от държавните служители с полицейски функции по чл. 142, ал.

1, т. 1 ЗМВР. Оспорените разпоредби чрез преобразуване на съществуващи правоотношения водят до промяна на правната регулация от такива по ЗМВР в правоотношения по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда.

Направена е констатация, че законодателят се е стремил да съхрани придобития „социален пакет“ и да уреди последиците от възникването на правоотношенията по ЗДСл и по КТ за попадащите в обхвата на измененията държавни служители на МВР съобразно принципа на материална справедливост като елемент на правовата държава. Чл. 181 от ЗМВР не съдържа разграничение между категориите служители, защото то е въведено в § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г.). Ищцата попада именно в категорията служители, индивидуализирана в § 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР, тъй като именно това основание е посочено в приетата като доказателство Заповед № ******** от 01.02.2017 г. за назначаване на ищцата С. Я. П. за държавен служител на 4 длъжност „старши експерт КАО“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР, с основна месечна заплата в размер на 1510 лв.

Тъй като в правното основание за издаване на заповедта за назначение са посочени разпоредбите на чл.9 от Закона за държавния служител и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМВР, то следва, че определеното възнаграждение съдържа сумата от 120 лв. за храна и не е нужно да се изписва отделно какво съдържа. Да се приеме, че на ищцата С. П. й се полагат суми за храна месечно, означава да получи същите в двоен размер, защото те вече са част от месечното й възнаграждение. Това се подкрепя и от анализа на § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.), който гласи: „При назначаването на служителите по, ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.“ Следователно самият закон определя начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното правоотношение и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната. По изложената аргументация следва извода, че парите за храна по реда на чл. 181, ал. 1 ЗМВР са нормативно включени в основната заплата на ищцата. Ето защо, считано от 01.02.2017 г., когато ищцата е преназначена по посочения ред, възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от нея основно възнаграждение.

При това положение следва да се приеме, че служителят няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че ищцата като държавен служител в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, то тя би била поставена в по-благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, и чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (в 5 сила от 01.02.2017 г.), тъй като би получавала храна, респ. равностойността й веднъж като съставна част от основното й възнаграждение и втори път отделно като допълнително възнаграждение. В този смисъл именно са и всички заповеди, издадени след посочените изменения (за преназначаване и изменение на основната месечна заплата на ищцата), представени от ответника и приети като доказателства по делото: Заповед №*******, Заповед №************., Заповед № ******г., Заповед №**********г., Заповед №********, Заповед №**********г., Заповед № ******г., издадени след влизане в сила на посочените изменения, не съдържат различни елементи на основната заплата, а е посочено възнаграждението като глобална сума. В подкрепа на този извод, че във възнаграждението е калкулирана и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съобразно ал. 6 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), са и представените от ответника фишове – платежни бележки за заплата за процесния период, тъй като срещу името на ищцата С. Я. П. е записно – „ДС по ЗДСЛ“.