Решение № 1363 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20231100504574 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20049029 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 1885/2019 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от А. Р. Н. срещу „С.**” ООД искове с правно основание чл.

200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 350 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г. при товароразтоварителни работи на обект на клиент на работодателя в гр. София, ведно със законната лихва от 14.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 3000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и задоволяване на специални нужди, направени в периода от 14.08.2018 г. до 11.01.2019 г., във връзка с претърпяното телесно увреждане от трудовата злополука, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 600 лева, представляваща разходи на месец за периода от 12.01.2019 г. до 14.08.2032 г., или до настъпване на законна пречка за изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва от всяко първо число на месеца, за който е дължима, до окончателното изпълнение на задължението.

С определение № 20074661/16.01.2022 г., постановено по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е отхвърлена молбата на ответника „С.**” ООД за изменение на решението в частта за 1 разноските.

Решението е обжалвано от ищеца с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове. В жалбата се излага възражение, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал представеното по делото споразумение от 30.07.2019 г., като не е съобразил съдържащите се в него уговорки поотделно и в общия им смисъл. Поддържа се, че единствената анализирана от съда разпоредба на споразумението е тази на т. 9, съдържаща уговорката, че служителят няма право да търси по съдебен ред и да има претенции за минали, настоящи и бъдещи вреди вследствие на трудовата злополука. Не била съобразена разпоредбата на чл. 2 от споразумението, регламентираща неговата цел, както и разпоредбата на чл. 6 на същото, в която била закрепена декларацията на ищеца, че получаването на пълния размер на уговореното обезщетение от 120 000 лева той няма да има каквито и да било претенции за минали, настоящи и бъдещи вреди в резултат на трудовата злополука, като при условията на пълно плащане той се задължавал да се откаже от иска си по настоящото гр.д. № 1885/2019 г. на СРС. С оглед на тези разпоредби на споразумението жалбоподателят навежда довод, че с това споразумение ищецът се е задължил да не претендира вреди от трудовата злополука по съдебен ред в размер повече от 120 000 лева, но само в производства извън висящото гр.д. № 1885/2019 г. на СРС.

Поддържа, че тълкуването в обратен смисъл би лишило от съдържание т. 6 от споразумението и би обезсмислило напълно процесуалното поведение на ответното дружество, което в рамките на висящото производство е направило изявление за спиране на делото с оглед доброволното изпълнение на споразумението, но не и за прекратяване на делото. Сочи, че само изпълнението на споразумението от страна на ответника има за последица прекратяване на делото с отказ от иск. При неизпълнението му обаче споразумението нямало за последица нито прекратяване на делото, нито лишаване от право на обезвреда на пострадалия, нето до неоснователност на исковете, тъй като от т. 6 ставало ясно, че ищецът не би имал претенции за вреди от злополуката, само при условие, че в срока до 30.06.2020 г. му е изплатена сумата 120 000 лева, а в т. 9 скрепява последиците от изпълнението на споразумението с възможността за иницииране на следващ съдебен процес от служителя. Излагат се и възражения срещу извода на съда за отхвърляне на претенцията за бъдещи имуществени вреди - мотивите на съда, приповтарящи изводите на вещото лице по СМЕ, че с времето човек се адаптира към липсата на крайник, не водели до извод, че средствата, необходими да адаптивността и пригодността му за условия за живот и влошено здраве поради осакатяване на крака, не биха му били нужни.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Поддържа, че незаплащането на уговореното обезщетение в предвидените срокове не опорочава волята на страните относно размера на обезщетението. Сочи, че ищецът е завел друго дело /гр.д. № 9612/2022 г. на СГС/, с което е претендирал заплащане на обезщетение именно по споразумението, което показва, че същият счита споразумението за действително, а от друга страна свидетелства за неговата недобросъвестност. Ищецът търсел обезщетение за едно и също увреждане на две основания, което било злоупотреба с право. Поддържа също, че 2 доколкото на ищеца е била отпусната пенсия за инвалидност, назначен му е асистент и получава и други помощи, то присъждането на претендираните суми за имуществени вреди би довело до неоснователно обогатяване.

Срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена частна жалба от ответника „С.-**” ООД. В жалбата се поддържа, че неправилно районният съд е отказал да му присъди разноски за отхвърления иск за имуществени вреди от 600 лева месечно за периода от 14.01.2019 г. до 14.08.2023 г. /или общ размер на иска от 97 800 лева/. Поддържа, че доколкото тези вреди не били включени в обхвата на спогодбата и за тях не е налице признание, на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за този иск. Сочи, че по отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 350 000 лева и иска за имуществени вреди от 3000 лева е налице признание за сумата до 120 000 лева. За разликата над сумата 120 000 лева до сумата 350 000 лева ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като още преди завеждането му той предложил на ищеца споразумение, което не било прието. Поради това счита, че следва да му се присъдят разноски за отхвърлената част от иска над сумата 120 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева, в размер на 7247,03 лева.

Ищецът оспорва частната жалба. Поддържа, че разноски на ответника не се дължат, тъй като от една страна те не са реално платени, а от друга той е дал повод за завеждане на делото.

Споразумението било сключено от ответника в хода на делото след налагането на запор на сметките му по допуснатото от съда обезпечение. Впоследствие ответникът изплатил само две вноски по споразумението, а цялостното му поведение сочело, че той никога не е имал намерение да изпълни задължението си за обезщетяване, поради което искането ме за разноски срещу лице, лишено от трудоспособност поради трудова злополука, за която именно той е отговорен, съставлява превратно упражняване на процесуални права.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

А. Р. Н. е предявил срещу „С.-**” ООД искове за заплащане на следните суми: сумата 350 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане, причинено от трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., ведно със законната лихва от 14.08.2018 г. до окончателното изплащане, сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в периода от 14.08.2018 г. до 14.01.2019 г. имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, транспорт, рехабилитация, усилена храна, болногледач, домашен помощник, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата 600 лева месечно за периода от 11.01.2019 г. до 14.08.2032 г., представляваща бъдещи сигурни разходи в резултат на трудовата злополука, ведно със законната лихва, считано от всяко първо число на месеца, за който е дължима, до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че работел при ответника по трудов договор на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”. Твърди, че на 14.08.2018 г. при изпълнение на трудовите му задължения претъпял трудова злополука – при товароразтоварни работи на временно работно място – обект на клиент на работодателя на ул.

3

****, при качване в товарната част на камиона с автокран, стрелата на крана се задвижва, завърта се и го удря многократно, притискайки долните крайници на ищеца към каросерията на тежкотоварния автомобил. От удара и тежестта на металното съоръжение ищецът получил множество травми по крайниците, а десният му крак бил премачкан. След като успял да достигне лоста за управление и изключи стрелата паднал от камиона на главата си. Незабавно след инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов”, където бил приет в увредено общо състояние, с травми по цялото тяло, крайниците и главата.

Диагностицирано било счупване на тялото на бедрената кост, шок травматика, фрактура деморалис декстра аперта гр. ІІІ, тромбозис поплитеа декстра. След извършената операция на фрактурата с поставяне на пластика и външен фискатор, се влошило състоянието на ищеца, което наложило ампутация на десния долен крайник на ниво средна трета с цел запазване на живота му. В рамките на проведеното почти двумесечно лечение в болничното заведение на ищеца били извършени редица манипулации и интервенции, при които той бил в изключително тежко състояние. Изпитвал интензивни болки. Сринал се емоционално поради загубата на крака си. Не можел да се движи и да се обслужва сам за елементарни хигиенни нужди. Бил диагностициран с постравматичен синдром и му било назначено съпътстващо лечение. При изписването му от болничното заведение на ищеца били дадени препоръки за спазване на хигиенно-двигателен режим, прием на обезболяващи и противовъзпалителни, провеждане на контролни прегледи и превръзки в болнични условия, рехабиритация. Повече от три месеца след операцията ищецът изпитвал остри спорадични болки. Към настоящия момент състоянието му не било стабилизирано, общото му здравословно състояние било влошено, болките продължавали, налагало се да спазва постелен режим, а за транспортирането до болнично заведение било необходимо използването на инвалидна количка. Ищецът твърди, че настъпилият инцидент променил живота му в негативна насока, не можел да извършва дейности, каквито е вършел преди това, нормални за хора без ампутация на долен крайник. Възстановяването му било невъзможно. В резултат на инцидента ищецът изживял емоционална травма. Чувствал се безпомощен и в тежест на близките си. Ищецът твърди, че във връзка с лечението от процесното увреждане направил разходи за медикаменти и консумативи, за специализиран транспорт до болничното заведение, рехабилитация, болногледач, усилена храна, в средномесечен размер от 600 лева, възлизащи до момента общо на сумата 3000 лева.

Твърди, че в резултат на ампутацията на крайника, той ще търпи имуществени вреди и занапред, изразяващи се в необходимите разходи за усилена храна, обезболяващи, рехабилитация, балнолечение, болногледач, домашен помощник, които възлизат на 600 лева месечно от периода на датата на увреждане 14.08.2018 г. до 11.01.2032 г., или до явяване на законна причина за изменение или прекратяване на плащането. Твърди се, че с разпореждане № 22451/02.01.2019 г. на ТП- София град на НОИ злополуката, довела до уврежданията на ищеца, била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

С допълнителна молба от 12.02.2019 г. в изпълнение на указанията на съда ищецът е посочил, че претендираните имуществени вреди в размер на 3000 лева представляват 4 общият размер на месечните разходи от 600 лева месечно за период от пет месеца, считано от датата на трудовата злополука, включващи: 340 лева възнаграждение за болногледач, определени като минимално възнаграждение за подобен вид услуга; 180 лева- разходи за усилена храна и медикаменти, определени като минимални разходи по 6 лв. на ден; 40 лева – разходи за рехабилитация; 20 лева – разходи за специализиран транспорт; 20 лева – разходи за социална адаптация. В молбата се сочи, че претендираното обезщетние за по 600 лева месечно е за имуществени вреди, изразяващи се бъдещи сигурни разходи за периода от 11.01.2019 г. до 14.08.2032 г., включващи разходи за болногледач и домашен помощник /340 лв./, за усилена храна и медикаменти /180 лв./, за рехабилитация и балнеолечение /40 лв./, за специализиран транспорт, помощни средства и приспособяване на дома за нуждите на инвалидизацията /20 лв./, за социална адаптацаия /20 лв./. Твърди, че същите съставляват сигурни разходи за периода от 11.01.2019 г. до 14.08.2032 г., с оглед състоянието, в което той е доведен в резултат на процесния инцидент - ампутиран долен крайник. Сочи, че е предвидимо, че ампутацията на крайник ще доведе не само до неимуществени вреди, но и до бъдещи сигурни разходи, които ще продължат до края на живота му, посочени по-горе по вид и стойност.