Определение № 1148 от 16.11.2021, Районен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. Габрово, 16.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20214210101733 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от СТ. К. К. против Териториално поделение „Държавно горско стопанство Габрово” СЦДП гр. Габрово.

В законния срок ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощника си адвокат Стойнов. В него е направил възражение за нередовност на исковата молба, поради непосочване банкова сметка на ищеца. Това действително е така, но непосочването на банкова сметка не е основание за оставяне без движение на молбата, съгласно чл. 129 ал. 2 от ГПК. Такова искане и не е направено от ответника.

Ответникът е направил и искане за спиране на производството, на осн. чл. 229 ал.

1 т. 4 от ГПК, поради заведено между страните друго дело - гр.д. №1531/2021 г. по описа на РС Габрово, предмет на което е законността на наложено на ищеца дисциплинарно наказание "забележка" и което има значение за правилното решаване на настоящото дело. Съдът намира това искане за неоснователно, тъй като в отговора на исковата молба се посочва, че всяко едно от нарушенията, за които ищецът е уволнен дисциплинарно е достатъчно тежко, за да се наложи оспорваното дисциплинарно наказание. И тъй като никоя от страните не твърди, че законосъобразността на наложеното предходно дисциплинарно наказание "забележка" има преюдициално значение за изхода на разглеждания по настоящото дело трудов спор, то съдът приема, че не са налице основанията за спиране на производството по делото до приключване на гр.д. №1531/2021 г. по описа на РС Габрово.

И тъй като съдът приема исковата молба за редовна, а предявените искове - за допустими, с оглед на което делото следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.

Предявените обективно съединени искове са по трудов спор, като с тях е съединен и иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на получена без правно основание сума, 1 който не се разглежда по реда на бързото производство. Поради това и на осн. чл. 310 ал. 2 от ГПК делото следва да се разгледа по общия исков ред.

Въз основа на исковата молба и отговора на ответника съдът изготвя следния проект за доклад по делото:

Ищецът твърди, че е работил в ТП "ДГС гр. Габрово" на длъжността "лесоинженер". На 04.10.2021 г. м у била връчена Заповед № 7/04.10.2021 г. с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал.1 т.7 от КТ му би л о наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Счита, че горепосочената заповед е незаконосъобразна, поради следните причини:

При издаването й са нарушени разпоредбите па чл. 193 от КТ. Преди налагане на наказанието не са му искани обяснения и не е получавал покана за даване на писмени обяснения.

При издаване на заповедта са нарушени разпоредбите на чл. 189 от КТ. При определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.

При издаване на заповедта са нарушени разпоредбите на чл. 195 от КТ. Заповедта за налагане на наказанието не е мотивирана.

Заповедта за уволнение е при липса на основание за нея - не е извършено нито едно от посочените нарушения. Ищецът оспорва всички посочени в заповедта твърдения, че не е спазил сроковете по цитирания договор, ч е съставил протокол, който не отговаря на изискванията, издал разрешение за сеч без подадено заявление от страна на фирмата и точно преди констатирането на незаконната сеч, както и твърдението, че се опитва да прикрие незаконна сеч в отдела. Твърди, че н е е подписвал договор № 33 за добив на дървесина, нито подписания към него анекс.

Никой не му предоставил този договор, нито го запознавал със съдържанието му.

Никой не му е възлагал изрично да издаде позволително за сеч за посочения договор в определен срок.

Не ставало ясно какви са нарушенията при съставяне на протокола за въвеждане на ползвателя в отдела и кои изисквания са нарушени. Такива нарушения няма.

Никъде не съществува задължение този протокол да бъде подписван от горски стражар/надзирател. След съставянето му протоколът е оставен за съхранение в досието за отдела. Не съществуват правила и ред за изрично предоставяне на протокола за одобрение. Обичайно това се извършва с преглед на досиетата от директора.

Не е вярно, че издаденото позволително за сеч е без заявление от фирмата. Както е посочил и в обясненията си, позволителното за сеч е издадено след заявление от страна 2 на фирмата, отправено в телефонно обаждане.

Твърденията, че се опитвал да прикрива незаконна сеч, са неверни и са напълно необосновани и необясними. Не става ясно как и по какъв начин ще укрива незаконна сеч, издавайки разрешително за сеч и защо ще съставя протокол № 1565/13.09.21 г. в който констатира такава сеч.

Не съществува изискване за издаване на позволително за сеч едновременно с протокол за предаване на насажденията.

Няма изискване за присъствие на горски стражар при предаване на насаждението.

Заповедта за уволнение не е мотивирана. Съгласно чл. 190 ал. 2 от КТ, дисциплинарно уволнение по чл.190 ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл.189, ал.1 от КТ, а именно - при определяне на наказанието се вземат предвид тежеста на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и повелението на служителя.

В заповедта за уволнение не е направена такава преценка за съответствието между тежестта на нарушението и наложеното наказание, съобразно критериите по чл. 189. ал.1 КТ.

В заповед № 7/04.10.2021 г. е записано, че „след запознаване и преценка на представените от служителя писмени обяснения, както и вземайки предвид тежестта на извършеното от него нарушение, обстоятелствата при които същото е извършено и поведението на служителя приех, че...". Цитирането на законовия текст не обосновава по никакъв начин конкретния случай. Не става ясно защо в конкретния случай квалификацията е "грубо нарушение", по какви критерии. Не е посочен и не е взет предвид съставения от служителя констативен протокол № 1565/13.09.21 г. При преценката на „дисциплинарното минало" на служителя трябва да се вземе предвид дали е имал други нарушения през годините, какво е поведението му през целия трудов стаж, а не само за конкретното нарушение.

При издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на чл. 333 ал.1, т.3 от КТ - не е искано разрешение от инспекцията по труда, тъй като ищецът страда от заболяване, съгласно Наредбата на министъра на здравеопазването.

Въз основа на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени издадената Заповед № 7/04.10.2021 г., с която на основание чл. 330, ал. 2 от КТ, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", като незаконосъобразна. Моли да бъде възстановен на предишната работа.

Прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, в размер на 8 970 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното й изплащане.

3

На основание чл. 55 от ЗЗД прави искане да ответникът да бъде осъден да му върне удържаната сума в размер 1484.00 лв., представляваща брутното му трудово възнаграждение, на основание чл.221, ал.2 от КТ, като получена без правно основание, ведно със законните лихви, от момента на удържането, до реалното изплащане на сумата.

В отговора си ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове, по следните съображения:

1. Относно иска по чл. 344. ал. 1, т. 1 от КТ.

Няма нарушение на разпоредбите на чл. 193 от КТ. На ищеца са искани и същият е дал обяснения в писмена и устна форма, преди издаването на Заповед №7/04.10.2021 година. При издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са нарушени разпоредбите на чл. 189 от КТ. Работодателят е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелството при което е извършено, както и поведението на служителя. В случая следва да се съобрази следното - дори и само едно от описаните в Заповедта нарушения е достатъчно за налагането на дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение. Освен това, ищецът преди процесното уволнение има наложено и друго дисциплинарно наказание, а именно забележка, видно от заповед №224/03.08.2021 г. Процесното дисциплинарно наказание се явява второ за ищеца в рамките на само два месеца и един ден.

Моли да бъде съобразено и това, че ищеца е издал ПС, след като в гората вече е била осъществена незаконна сеч /т.е. сеч без да има издадено позволително за нея/ , за което е уведомена и РП - Габрово.

Няма нарушение на чл. 195 от КТ, тъй като Заповедта е подробно мотивирана.

Всички нарушения посочени в Заповедта са извършени от ищеца и са надлежно установени от работодателя.

Не е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като ищецът не е уведомявал своя работодател за наличието на каквото и да е било заболяване по Наредба №5. При това положение предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

След като иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и недоказан, то и предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също се явява неоснователен и недоказан.

При положение, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и недоказан, то и предявеният иск по чл. 344. ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 aл. 1 от КТ се явява неоснователен и недоказан. Още повече като се има предвид, че ищецът претендира обезщетение в размер на 8970 лева за период, който все още не е изтекъл.

Щом като наложеното на ищеца дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение е законно, то същият дължи на работодателя си обезщетение на основание 4 чл. 221, ал. 2 от КТ. Следователно няма основание и тази претенция на ищеца да бъде уважена.

Правна квалификация:

Предявеният иск за признаване на незаконно уволнението на ищеца и отмяната му е с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.

Предявеният иск за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението е с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.

Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което последният е останал без работа, е с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1484,00 лева, получена без правно основание, е по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

На осн.чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК съдът приема, че страните признават обстоятелството, че към датата на издаване на оспорваната Заповед № 7/04.10.2021 г. на директора на ТП "ДГС гр. Габрово" са се намирали в трудовоправно отношение, като ищецът е заемал длъжността "лесоинженер" в ТП „ДГС Габрово” гр. Габрово, както и че с оспорваната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

На осн.чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК всички обстоятелства се нуждаят от доказване, с изключение на посочените в предходния абзац.

На осн.чл.146 ал. 1 т. 5 ГПК, съдът указва на страните как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение между него и ответника на посочената длъжност, размера на брутното си трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец при ответника - като основа за изчисляване на размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 КТ, оставане без работа поради уволнението, неговата продължителност и причинната връзка с уволнението, както и всички положителни и изгодни за него факти, на които основава доводите си.

По иска за неоснователно обогатяване ищецът следва да докаже наличие на имуществено разместване между него и ответника, т.е. че е намалял активът на имуществото му, а ответникът се е обогатил без основание; неоснователност на имущественото разместване, поради начална липса на правно основание; че обогатяването и обедняването произтичат от общ факт; каква е стойността на обедняването, съответно каква е стойността на обогатяването на ответника.