Акт № 765 от 28.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Казанлък, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20265510101219 по описа за 2026 година

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. С. Н. заявява, че на *** г. Д. Л. Д., ЕГН ********** сключила с ответното дружество договор за паричен заем № *** към искане № *** по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на З00 евро, при месечен лихвен процент на заема - З.300% и годишен процент на разходите - 47.813% за срок от 5 месеца. (чл. 6, ал.1 и ал. 2 от договора) Твърди, че доверителката му е усвоила изцяло заемният ресурс, не е погасила дължимата сума по процесната неустойка, но не дължи плащания за същата на следните правни основания:

Сочи, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи К.ти въвели практика да поставят на кандидатстващите за К.т лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като К.тодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски К.т санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на К.тодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.

Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции са си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно са преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

1

Счита, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОС ГК на НКС по т.д. № 1/09. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии-естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с друг и правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя му съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. (чл. 92 от ЗЗД) Сочи, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за К.тора, тъй като щети за К.тора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможността да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 164,38 евро е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 50% от заетата сума в размер на З00 евро, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за К.т, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на К.та. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на К.та и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне, съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия К.тополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: за К.т от З00 евро и обща сума за плащане 330.62 евро заемателят се е задължил договорът да бъде обезпечен е гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10. ал. 1,т. 5 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 1, т. З от Общите условия. 4. Ценна книга издадена в полза на Заемателя, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 4 от ОУ".

2

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към Д. Д. неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19. ал. 4 от ЗПК.

Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният К.торов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един К.тор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне К.т, то при липсата на някои oт тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл. чл.

6, ал. 2 от договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на К.тора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по К.та. По този начин заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР - неустойката представлява над 50% от заетата сума.

Предвид гореизложеното моли съда да прогласи нищожността на клаузата от договора за паричен заем № *** към искане № ***/***г.

/обективирана в чл. 6, ал. 2 /, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 164.38 евро от страна на ищцата Д. Л. Д., ЕГН ********** на ответното дружество „К.” ООД, ЕИК ***, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11,т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за К.т.

Моли съдът да присъди на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 204 евро в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

Представя банкова сметка на адв. Н., на която да бъдат изплатени дължимите суми поделото ***. За съдебно заседание ищцата е редовно и своевременно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К. К., в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с която заявява, че счита подадената искова молба за неоснователна и недоказана, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

3

Излага подробна фактическа обстановка на сключване на процесния договор. Представя справка извлечение от работната система на ответника.

Твърди, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на 47,813%. Същият размер е посочен в предоставения на ищецът СЕФ - част III.

(чл. 19, ал. 4 и чл. 19 , ал. 3, т. 1 и чл. 3.3 от договора) Счита, че твърденията на ищеца в тази насока са неоснователни.

Отбелязва, че неустойката няма характера на лихва, такса или друг разход по К.та. ГПР по процесния договор за заем е изцяло в императивно определената законодателна рамка.

Счита, за неоснователни и недоказани и твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл. 8 от договора за паричен заем, за което излага подробни аргументи.

Сочи, че безспорното неизпълнение на задължението на ищеца предложеното и обещано от нея надлежно обезпечение, са обстоятелства, които в своята съвкупност са релевантни при осъществяване на дължимата съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП преценка, че клаузата за неустойка не е неравноправна, независимо как е уговорена - индивидуално или не.

Предвид изложено, счита, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е изцяло законосъобразна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави, тъй като в договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок.

Това е възможност, предоставена му по силата на чл. 29 ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, Законодателят е предвидил тази възможност, от която ищецът не се е възползвал своевременно. Вместо това е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума.

Възразява срещу искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адв. възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА.

Възразява и моли да не бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в претендирания размер, поради прекомерност.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли подадената от Д. Л. Д. искова молба срещу „К." ООД, като неоснователна и недоказана. За съдебно заседание ответното дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото не спорят, че на *** г. между Д. Л. Д., в качеството й заемополучател и „К.“, в качеството му на заемодател е сключен договор за паричен заем №***. Договор за паричен заем №*** от *** г. е сключен при следните параметри : размер на отпуснатия заем : 300 евро; размер на погасителната вноска : 66.12 евро; ден на плащане : 20 – то число: вид вноска : месечна; годишен процент на разходите : 47.813 %; брой вноски : 5; месечен лихвен процент : 3.330 %; дата на първо плащане : 20.04.2026 г.; обезпечение : посочено в чл.6; дата на последно плащане : 20.08.2026 г.; обща сума за 4 плащане : 330.62 евро; срок на договора – 5 месеца; /лист 4 от делото/.

В чл. 6, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че в зависимост от изразеното от заемателя в искането за заем желание договорът за заем следва да бъде обезпечен с поръчители, отговарящи на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 от общите условия към договора за заем и едно или повече от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от общите условия; 3. Банкова гаранция съгл. чл. 10, ал. 1, т. 3 от общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя, съгл. чл. 10, ал. 1, т. 4 от общите условия. Клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора гласи, че с подписването на договора, заемателят декларира, че му е известно, че в случай че не предостави обезпечението, предвидено в чл. 6, ал. 1 от договора, дължи неустойка в размер на 164.38 евро, с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план. В чл. 3. 4 от договора е посочено, че при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, включително, евентуално начислената неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора /лист 4 от делото/. Съгласно погасителния план към договор за паричен заем №*** от *** г. вноските за неустойка се дължат заедно /на същите дати/ с вноските за погасяване на К.та.

Разпечатката съдържа 35 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/129debe8-3c4d-4e7c-bb4d-021657e42c3f