Решение № 168 от 25.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 219/2022
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 25.05.2022
- В сила
- 05.07.2022
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Стара Загора, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500219 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К.Н.Т. против решение № 260004/14.01.2022 г. по гр.д.№ 2839/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Въззивницата обжалва посоченото по-горе решение изцяло. Счита, че постановеното решение, с което са отхвърлени нейните искове за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна; за присъждане на сумата от 1477,72 лв. за трудово възнаграждение за м. септември 2020 г.; за присъждане на сумата от 1723,43 лв. за обезщетение, представляващо разликата в получаваната от нея заплата по чл.225, ал.2 КТ; за присъждане на сумата над 119,26 лв. до 1261,70 лв. за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е неправилно и необосновано с оглед на събраните по делото доказателства, като при разглеждането на делото са допуснати и процесуални нарушения. Счита, че съдът, отчитайки само определени доказателства, е стигнал до погрешни правни и фактически изводи. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да отмени решението в обжалваните части, а вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове в тяхната цялост.
Въззиваемият „Л.д.“ ЕООД е оспорил жалбата. В отговора си е изложил съображения в подкрепа на становището и иска съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата 1 на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред районния съд са били предявени искове за отмяна на уволнение като незаконно с по чл.344, ал.1,т.1 КТ; за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е получавала по-ниско възнаграждение в сравнение с това, което е получавала поради уволнението по чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.2 КТ; за заплащане на трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ.
Ищцата (сега въззивница) е твърдяла в исковата си молба, че е работила в ответното дружество първоначално като продавач - консултант, а впоследствие като управител - търговия на дребно в търговския обект в гр.
К., находящ се на бул. „Александър Батенберг“ за времето от 22.04.2016 г. до 25.09.2020 г. Твърдяла е, че 31.07.2020 г. била направена ревизия в магазина, осъществена от четирима ревизори и двама продавач - консултанти - от Стара Загора и от Габрово, в присъствието на управителя, но в отсъствието на продавач-консултантите, работещи в магазина. Магазинът не е бил затворен по време на ревизията и две служителки обслужвали клиентите.
Ревизията приключила с липси в размер на 27 000 лв. След тази ревизия не последвало нищо. На 23.09.2020 г. била направена нова ревизия, извършена през нощта - от 19 часа на 23.09.2020 г. до 8,30 часа на 24.09.2020 г. От ревизорите й станало известно, че е завършила с излишък в размер на около 11 000 лева. След извършване на ревизията в магазина пристигнали И.Б. началник ревизор, Т.Т. - търговски директор, И.Д. - човешки ресурси и М.К. зонален ръководител. Те заключили магазина и започнали индивидуални срещи с всяка една от служителките, като ги викали поотделно в склада, след което са ги пускали в салона, където ги е пазел зоналният ръководител.
Ищцата е твърдяла, че в индивидуалните разговори служителките били принуждавани да подпишат пакет от документа, включващ предложение за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие, споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - подписана вече от управителя, споразумение за разсрочено плащане на парични задължения и приложен към него погасителен план.
Ищцата е твърдяла, че въпреки липсата на съгласие да подпише изготвените и предоставените й документи, тя ги подписала, защото докато това не се е случило, не са й дали възможност да напусне магазина. Докато всички служители не са подписали посочените документи, магазинът не е бил отключен и не са ги пуснали да си отидат. Били им забранени телефонни разговори, както и разговори помежду им. Затова ищцата счита, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за валидно прекратяване на договора й по посочения от работодателя начин. Счита, че съгласието й е само привидно и че всъщност е налице липса на такова, което е основание за 2 нищожност на подписаното от нея предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, което влече нищожност и на последвалата заповед за прекратяване на правоотношението. Счита, че в конкретния случай е налице липса на съгласие, тъй като е налице едно привидно дадено съгласие, изразено единствено чрез подписване на предварително изготвени от работодателя документи, от което следвало, че всъщност инициативата за прекратяване на договора е на ответника, но използвайки метода на принуда, постига един благоприятен за него правен резултат, при който няма да е задължен да спазва предизвестие или да заплаща обезщетения на работника.
Тя не е искала това прекратяване на трудовия договор. Подписването на предоставените от работодателя документи извършила единствено и само поради осъществената спрямо нея психическа принуда. Била на работа през целия ден на 23.09.2020 г., цяла нощ е присъствала на ревизията, без да има възможност да си почине или да се прибере, след което това право й е било отказано и на 24.09.2020 г. докато не подпише изготвените документи. В това физическо, емоционално и психическо състояние, в което се е намирала, тя се подала на осъществената спрямо нея принуда. Евентуално твърди, че подписаното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно на последвалата го заповед са унищожаеми на основание чл. 27 във връзка с чл. 30 ЗЗД поради заплашване. Счита, че е налице такова, тъй като не само е заплашвана с дисциплинарна отговорност и реализиране по съдебен ред на имуществена отговорност, но и с това, че няма да й бъде разрешено да напусне магазина, докато не се съгласи да подпише изготвените от работодателя документи.
Ищцата е искала от първоинстанционния съд да постанови решение, с което да признае уволнението, извършено със заповед № 262 от 24.09.2020 г. за незаконно и да постанови неговата отмяна. Да осъди ответника да й заплати неизплатената част от трудовото й възнаграждение за м. юли 2020 г. в размер на 390,17 лв., както и трудовото възнаграждение за м. септември в размер на 1477,72 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1128,73 лв. - 359,14 лв. за 7 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 769,59 лв. за 15 дни за 2020 г.). Искала е и на основание чл.225, ал.2 КТ ответникът да й заплати обезщетение в размер на разликата в получавана от нея заплата при настоящия й работодател и тази, получавана при ответника преди незаконното уволнение, а именно 3323,16 лв. Претендирала е и лихви.
Ответникът е оспорил исковете изцяло като неоснователни и недоказани по основание и размер. Признал е, че с ищцата е бил трудово-правно отношение по силата на трудов договор № 884 от 22.04.2016 г. и че първоначално ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“, а от 04.11.2019 г. – „управител търговия на дребно“ в същия магазин, находящ се в гр. К., бул. „Александър Батенберг“. На 30.07.2020 г. със заповед № 48 от 30.07.2020 г. била извършена ревизия за период от 27.09.2019 г. до 31.07.2020 г. В резултат на това била установена липса в размер на 20 966,13 лв. Твърдял 3 е, че във връзка с проведената инвентаризация и големия размер липси в търговския обект служителките изразили устно пред регионалния и зоналния мениджър недоволство. Между всички служители се водели разговори за нежеланието им да поемат отговорността за плащане на установените липси и напускане по тяхно желание. Твърдял е, че с оглед на изясняване на фактическото положение лично със служителите на 24.09.2020 г. са разговаряли Т.Т., И.Д., И.Б. и М.К.. Признава, че на 24.09.2020 г. те водили индивидуални разговори с всяка един от тях, вкл. и с ищцата. Идеята им била да се разберат нагласите им и дали те действително поддържат желанието си за прекратяване по взаимно съгласие на трудовите договори. Оспорва твърдението, че на служителите не били разрешавани разговорите помежду им, както и провеждането на телефонни разговори. Възразява срещу твърденията в исковата молба, че ищцата и останалите служителки били заключени в търговския обект и били принуждавани да подпишат документи относно прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие. Признава, че ищцата е подписала посочените в исковата молба документи, но подписът бил нотариално заверен от помощник-нотариус на място в магазина. Счита, че не е налице липса на съгласие, нито заплашване. Договорът бил прекратен по взаимно съгласие.
Ответникът е възразил и срещу исковете за заплащане на трудово възнаграждение за м. юли, тъй като то било изцяло заплатено, а за м. септември било прихванато съгласно споразумението за разсрочване на дължимите на дружеството парични суми. Неоснователен бил и искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Поради акцесорния характер на иска по чл.225, ал.2 КТ е искал и той да бъде отхвърлен изцяло.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на трудов договор № 884/22.04.2016 г., сключен между ищцата и ответника, и подписаните допълнителни споразумения към него от 01.04.2019 год., 04.11.2019 г., 30.04.2020 год., ищцата е приела да работи като продавачконсултант в магазините на дружеството с работно време от 08.00 до 22.00 часа на смени по график, утвърден от работодателя, при носенето на бригадна отговорност и е изпълнявала тази длъжност от 26.04.2016 г. до 05.11.2019 год.
За извършваната работа работодателят й дължи посоченото в договора ОМВ, допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0,6% върху ОМВ и допълнително възнаграждение за добри резултати в размер на 127 лв. месечно, ако служителят не е бил наказван дисциплинарно, и 51,00 лв., ако е бил наказван дисциплинарно. Считано от 06.11.2019 год. ищцата е била преназначена на длъжност „Управител на търговия на дребно“, с договор за бригадна отговорност, с основно месечно възнаграждение уговорено както следва: „За извършваната работа работодателят заплаща на служителя основно месечно възнаграждение в размер на 1 034 лева, платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи“. В останалата част клаузите на чл.9 от раздел V от трудовия договор са непроменени, т.е.
4 дължат се ежемесечно две допълнителни възнаграждения - за продължителна работа и за добри резултати. Приел е за установено от представената длъжностна характеристика, че на ищцата е било известно, че носи отговорност за установени липси на стоки и материали в магазина. Като управител на обекта ищцата е била материално-отговорно лице, на което е вменено да ръководи и организира цялостната дейност на магазина.
Служителите в магазина подписали бригаден договор.
Със Заповед № 262/24.09.2020 год., връчена на ищцата на същата дата, считано от 25.09.2020 г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника за длъжността „Управител на търговия на дребно“ било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ във връзка с писмено предложение за прекратяване на трудово договор по взаимно съгласие, подадено от нея на 24.09.2020 г. На същата дата страните подписали споразумение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие. На същата дата ищцата и ответника сключили нотариално заверено споразумение за разсрочено плащане на парични задължения - 5117,26 лв. на основание договора за бригадна отговорност от 10.06.2020 г. Ответникът е декларирал, че дължи на ищцата 1998,67 лв., представляващи размер на трудово възнаграждение за м.
Разпечатката съдържа 27 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/129d6135-cf5c-43cc-8d17-ead924bd9111