Решение № 21 от 06.04.2023, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Златоград, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20225420100190 по описа за 2022 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ю. Р. О. срещу „И.А.“ ООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 22.09.2021 г. в гр. З., между него и ответника „И. А." ЕООД бил сключен писмен трудов договор № 82/2019г., по силата на който служителят е назначен на длъжност Шофьор на товарен автомобил (международни превози), шифър по Националната класификация на професиите 8321. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от договора основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 700 лева. Излагат се твърдения, че през месец ноември 2021 г. е изпълнявал служебните си задължения като международен шофьор, като е извършвал превоз на товари по различни маршрути винаги извън пределите на Р.Б. Поради това, счита, че освен договореното основно трудово възнаграждение, работодателят му дължи и командировъчни пари на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в размер на 70 евро на ден, възлизащо на сумата от 2 100 евро за месец ноември, или левовата им равностойност в размер на 4 095 лв. От общо дължимото възнаграждение за месец ноември 2021 г. в размер на 4795,00 лева, работодателят му заплатил сумата от 1200 лв., поради което счита, че му дължи разликата между двете суми в размер на 3 595 лв. По тези причини, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед № 51 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 117/2022 г. по описа 1 на PC-З., срещу която ответното дружество подало в срок възражение. При тези твърдения моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че вземането на Ю. Р. О., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. Б. № *, област С., за което е издадена Заповед № 51 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.06.2022 година по частно гражданско дело № 117/2022г. по описа на PC З., а именно за сумата от 3 595 лв. главница, представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 09.06.2022г. до окончателното й плащане, съществува. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК и с правно основание чл. 215 КТ, за признаване за установено, че „И.А.“ ООД дължи на Ю. Р. О. сумата от 3 595 лева - обезщетение при командироване за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. за работата му като шофьор на товарен автомобил и извършени международни превози, за която е издадена Заповед № 51 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 117/2022г. по описа на PC З., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 09.06.2022г. до окончателното й плащане.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че 1) Наличието на трудово правоотношение между него и ответното дружество; 2) Обстоятелството, че е бил командирован за извършване на международен превоз за процесния период от 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. (общо 30 календарни дни); 3) Изпълнение на възложения му превоз и фактически престой извън РБ и 4) Определен от работодателя по-висок от нормативно установения с Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина минимален размер за командировъчни дневни пари.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

От представения по делото Трудов договор № 82/22.09.2021 г. се установява, че между страните по делото е възникнало трудово правоотношение по силата на което ищецът Ю. Р. О. е назначен в ответното дружество „И. А." ЕООД, на длъжността шофьор на товарен автомобил (международни превози), с шифър по НКП 8321, която включва отговорностите изброени в длъжностна характеристика към договора (такава не е представена по делото).

С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение № 198/01.12.2022 г., съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства за командироването си и условията на командировката (началната дата и продължителност на командировката в календарни дни, 2 включително дните за пътуване, почивните и празничните дни; държава и населено място, в което се командирова лицето; финансови условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи и начина за тяхното уреждане и други). С проекта за доклад по делото, съдът с оглед процесуална икономия и срочно разглеждане и приключване на делото е указал на ищеца, в срок до датата на насроченото открито съдебно заседание, с писмена молба с препис за ответника, да посочи изрично дали претенцията му касае дневни командировъчни пари, доколкото при командироване работникът има право да получи, освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари.

В о.с.з., проведено на 22.12.2022 г., съдът е уважил молба на пълномощника на ищеца за отлагане на делото (изпратена по ел. поща в 17,48 часа на 21.12.2022 г.), като е констатирал, че ищецът не е изпълнил указанията, дадени с изготвения проект за доклад по делото, въпреки че докладът е връчен на адв. О.а още на 06.12.2022 г., а срокът за изпълнение на указанията е до датата на насроченото открито съдебно заседание, без да се сочи причина за това, и е дал последна възможност на ищеца и на неговия процесуален представител, в срок следващото съдебно заседание, да отстрани констатираните нередовности в исковата молба.

В о.с.з, проведено на 26.01.2023 г., ищецът отново не е изпълнил указанията на съда, касателно въпросното уточнение, като вместо с писмена молба с препис за ответника, процесуалният представител е уточнил устно в съдебно заседание предявения иск, като е посочил, че претенцията включва и дневни и командировъчни пари. Въпреки това, съдът е приел направеното уточнение и е допълнил изготвения проект за доклад, който е обявил за окончателен, без възражения от страните. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че управителят на ответното дружество е подал жалба в РУ – З. срещу ищеца, като в хода на проверката, чрез протокол за доброволно предаване, последният е предоставил на полицейски служител, намиращите се в него документи, удостоверяващи извършените превози през месец ноември 2021 г., включително маршрутите.

Направено е доказателствено искане, което съдът е уважил и е разпоредил да се издаде съдебно удостоверение, което да послужи пред РУ-З., по представен от адв. О. проект. По молба на процесуалния представител, съдът е отложил произнасянето си по искането направено по чл. 176, ал. 1 ГПК, след приобщаване на документите, находящи се в РУ-З.

Делото е отложено за събиране на доказателства за 08.03.2023 г. от 10,00 часа.

На 08.03.2023 г. в 9,12 часа, по ел. поща на РС-З. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, с която моли делото да бъде отложено за друга дата, поради служебна ангажираност на адв. О. в РС-М. (по цитирани две дела), както и поради неснабдяване на страната с доказателства. В проведеното открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че към молбата за отлагане, не са представени доказателства за по-ранното уведомяване по цитираните дела в РС-М., както и че процесуалният представител на ищеца е присъствал на предходно о.с.з., в което съдът е предложил дата за насрочване 3 на делото. Съдът е констатирал също така, че страната не само не се е снабдила с доказателства, а изобщо не е представила проект и съответно не се е снабдила със съдебно удостоверение, издаването на което съдът е разпоредил още на 26.01.2023 г. По тези причини, молбата за отлагане е намерена за неоснователна, съдът е дал ход на делото и е обявил за решаване.

С оглед горното, съдът намира, че страната с процесуалното си поведение, изразяващо се в бездействие, въпреки изричните указания на съда, дадени още с проекта за доклад на делото от 01.12.2022 г. (че не сочи доказателства по почти всички факти – елементи от фактическия състав на предявения иск), не доказва твърденията си в исковата си молба, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест по чл. 154 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 КТ при командироване по чл.

121, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. С Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), издадена на основание чл. 215 КТ, се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 5 НСКСЧ командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, която има нормативно определено съдържание, в това число: 1. наименование на ведомството или предприятието, което командирова или изпраща на специализация; 2. основание за издаване на заповедта; 3. имената на командированото лице или на лицето, което се изпраща на специализация, месторабота и длъжност; 4. началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни; 5. държава и населено място, в което се командирова или изпраща на специализация лицето; 6. финансови условия на командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане; 7. задача на командированото лице или на лицето, изпратено на специализация;

8. вид на транспортните средства и маршрут; 9. ръководител, предложил командировката или специализацията; 10. други обстоятелства, свързани с конкретните условия на командировката или специализацията; 11. име, длъжност и подпис на лицето, издаващо заповедта, и печат на ведомството;

12. наименование на ведомството или предприятието, за чиято сметка са разходите за командировка в случаите по чл. 4, ал. 1 НСКСЧ.

В настоящото производство ищецът не представя писмена заповед за командироване от която да се установи, фактът, че е бил командирован и условията на командировката (началната дата и продължителност на командировката в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни; държава и населено място, в което се командирова лицето; финансови условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи и начина за 4 тяхното уреждане и други).

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 НСКСЧ дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане. При липса на такива печати и отметки се приемат данните от транспортния документ. Такива доказателства също не са ангажирани по делото.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, като недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква единствено за ответника, но такива не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани. Ищецът, който на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е освободен от предварително внасяне на такси и разноски за производството, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса в размер на 4% от цената на иска, възлизаща на сумата от 143,80 лв.