Решение № 891 от 11.03.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 7293

11.03.2020 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ТОСКО АНГЕЛОВ при участието на секретаря Росица

Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7293 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Й.И.К. срещу А. и А. Д., Р. и Г. Д. и Х.П..

Ищецът твърди, че като наследник на

А. К. притежава правото на собственост върху ид.ч. от имот с идентификатор *********** и имот с идентификатор ************** по КК на село М., като имотите били реституирани с решения на ПК на наследниците на А. К.. След 14.03.2019г. открил, че двама наследниците- А.Д. и Р.Д. се сдобили с констативен нотариален акт за двата имота по давностно владение при равни права и след това през 2017г. прехвърлили с договор за покупко-продажба, заедно със съпрузите си съответно А.Д. и Г.Д., имот с идентификатор ************ по КК на село М. на ответника Х.П.. Твърди, че ответниците А.Д. и Р.Д. притежават 2/8 ид.ч. от имотите по наследство и не са придобили правото на собственост на основание давностно владение, съответно Х.П. е придобил собствеността единствено върху 2/8 ид.ч. от имота, тъй като той е упражнявал фактическа власт, но като държател за останалите наследници. Твърди, че имотът не бил предложен на него като съсобственик и за него съществува право на изкупуване на тези 2/8 ид.ч.

Иска се да бъде установено, че ответниците А. и А. Д., Р. и Г. Д. не са собственици на двата имота на основание давностно владение, евентуално че не са собственици на 6/8 ид.ч. от двата имота и че ответникът Х.П. не е собственик на 6/8 ид.ч. от имот с идентификатор *********** по КК.

Спрямо всички ответници се предявява иск за изкупуване на реално прехвърлените 2/8 ид.ч. от имот с идентификатор ************ по КК.

С определение от 01.07.2019г. исковата молба е върната в частта относно главния и евентуалния отрицателен установителен иск за имот с идентификатор ************* по КК на село М., предявен срещу А. и А. Д. и Р. и Г.

Д. и в частта относно главния отрицателен установителен иск за имот с идентификатор ************ за отричане на правото на собственост на основание давностно владение, предявен срещу А. и А. Д. и Р. и Г. Д., като недопустима.

Производство по настоящото дело продължава по евентуалната претенция за отричане на правата на ответниците А.Д. и Р.Д. за 6/8 ид.ч. от имот с идентификатор *************, а спрямо А.Д. и Г.Д. за целия имот с идентификатор ***********.

Производството продължава и по предявения отрицателен установителен иск срещу Х.П. за 6/8 ид.ч. и по конститутивния иск по чл. 33 ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х.П. с който се оспорват претенциите предявени срещу него. Позовава се на издадения в полза на праводателите му констативен нотариален акт и оспорва твърденията, че ищецът е обработвал имота. Оспорва предявения иск за изкупуване, като твърди, че ищецът не е спазил законовия срок и не е бил собственик на 1/6 ид.ч. от имота към момента на сделката. Твърди, че продажната цена на имота била в размер на 13 000 евро, посочена в предварителния договор. Прави искане за конституиране на трети лица подпомагащи страни по предявения срещу него отрицателен установителен иск.

В срок е постъпи отговор от ответниците А. и А. Д., Р. и Г. Д., с който се оспорват всички твърдения на ищеца като неверни. Позовават се на съставените нотариални актове. Искат отхвърляне на претенцията претендират разноски.

С определение от 31.10.2019г. като трети лица подпомагащи страни на ответника Х.Л.П. по предявения единствено срещу него иск за имот с идентификатор *********** по КК на село ********* са конституирани А.Т.Д., ЕГН **********, А.К.Д., ЕГН **********, Р.А.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН **********.

С определение от о.с.з., проведено на 11.12.2019г. производството е прекратено и по отношение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС поради отказ от страна на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.

2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно възражението за частична недопустимост на производството:

Становището на ответника Х.П. не може да бъде възприето. Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху ид.ч. от имотите, заедно с част от ответниците и трети лица, като обемът на признатите им права не засяга тези, които твърди, че притежава. Поради това една положителна претенция за установяване на правото му на собственост не би решила спора, защото ищецът ще установи своите права, но няма да отрече правата на ответника в обема, в който ищецът твърди, че не ги притежава. За него не е безразлично заедно с кои лица притежава собствеността и до какъв обем. При спор за собственост между съсобственици по отношение на обема на правата на всеки един от тях, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, които той отрича, защото идеалните части на съсобствениците са от значение за вътрешните отношения между тях за използването и управлението на общата вещ съгласно чл. 32 ЗС. В този смисъл Решение № 59 от 17.07.2019 г. по гражданско дело № 2214/2018 г. на ВКС, I г.о.

По същество:

От представените решения на ПК-********** от 1999г. и

1997г. се установява, че на наследниците на А. Г. К. (К.) е възстановено правото на собственост върху овощна градина от 3.000 дка, местност В., имот № ********* по картата на землището на село М. и върху овощна градина от 0.459 дка, местност Ч., имот № ********* по карата на землището на село М.. В момента двата имота са с идентификатори, съответно ************* и ************ по КК на село М.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че А.

Г. К. е починал през ******г., като след смъртта на съпругата му- В. К., правото на собственост е било наследено от техните деца- А. Ат. С.- 1/3 ид.ч., И.

Ат. К.- 1/3 ид.ч. и В. Ат. К.- 1/3 ид.ч.

А. Ат. С. е починала като вдовица на ***********г., като е оставила за свои наследници сина си А. К. С. и дъщеря си Й. К. Т.. А. С. е починал на *******г. и е наследен от съпругата си Т. С. и дъщеря си Р. Ат. Д..

Й. К. е починала на **********г. и е наследена от съпруга си Т.Г. Т. и дъщеря си А.Т.Д.. При това наследяване децата на А. С. са придобили по 1/6 ид.ч. от наследството, а лед тяхната смърт като собственици се легитимират техните наследници: Т. С.- 1/12 ид.ч.; Р. Ат. Д. 1/12 ид.ч., Т. г. Т. 1/12 ид.ч. и А. Т. Д.- 1/12 ид.ч. (общо 4/12 ид.ч., които са равни на 1/3 ид.ч. от правото на собственост).

И. Ат. К. е починал на 20.03.1993г., като е оставил за свои наследници: З. К.- съпруга, Й.К.- син, Д. К.- син и А. К.- син. При това наследяване правото на собственост върху 1/3 ид.ч., след смъртта на съпругата, се е разпределило между децата им, както следва: Й.К.- 1/9 ид.ч., Д. К.- 1/9 ид.ч. и А. К.- 1/9 ид.ч. (общо 3/9 или 1/3 ид.ч.). След смъртта на А. К. правата му са преминали към неговите наследници, но тяхното разпределение не е от значение за предмета на делото.

Третото дете на общия наследодател, а именно В. А. К., е починал на ***********., като разведен и без деца. Предвид горното наследяването е по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗН, защото към дата на смъртта- *************г. не е имал живи възходящи, братя и сестри. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца и внуци. Съобразно разпоредбата, В. К. е наследен от А. С.- син на сестра му А. С., от А. Т. Д.- внучка на сестра му А., и от Й., Д. и А. К.- синове на брат му И..

Притежаваната от В. К. 1/3 ид.ч., съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 ЗН, се разпределя по 1/6 ид.ч. за наследниците на сестра му и за наследниците на брат му. Така А. С. е получил 1/12 ид.ч. и А. Т. Д. е получила 1/12 ид.ч. Съответно децата на починалият преди него брат, са наследили останалата 1/6 ид.ч., като всеки от тях е придобил по 1/18 ид.ч. Тук следва да се отбележи, че съобразно правилото на чл. 10, ал. 2 ЗН Т. Т. не се явява наследник на В. К.. Той е съпруг на починалата преди В. К. дъщеря на сестра му А., а разпоредбата позволява заместване само по отношение на внуците, в случая А.Д.. Същото се отнася и за З. К., която е съпруга на починалия преди В. К. негов брат, но заместването се допуска само по отношение на децата- Й., Д. и А. К..

Различно е положението при А. Кр. С., защото той е бил жив към момента на смъртта на В. К. и като негов наследник е придобил 1/12 ид.ч. по реда на заместването. След неговата смърт през 2006г. тази 1/12 ид.ч. се наследява по общото правило на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН и се разпределя между неговите наследници- съпругата му Т. С. и дъщеря му Р.Д.. Съпругата в тази хипотеза получава права като наследник на своя съпруг, а не по заместване съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН.

В българското наследствено право наследяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави само съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5-10 ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено въз основа на регистъра на населението от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат взети пряко от доказаните родствените връзки и разпоредбите на закона. В този смисъл Решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о., ГК.

Съобразно горното Р.Д. се легитимира като собственик на 1/8 ид.ч. от имота- (1/12+1/24= 3/24=1/8), а

А.Д. се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. (1/12+1/12=2/12=1/6). Приравнени към общ знаменател 8, правата на ответницата Д. са равни на 1.33(3)/8 ид.ч. Ищецът Й.К. се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. (1/9+1/18=3/18=1/6) Приравнени към общ знаменател 24 правата на страните по наследство, са както следва: 3/24 ид.ч. за Р.Д., 4/24 ид.ч. за А.Д. и 4/24 ид.ч. за Й.К.. Останалите съсобственици по реда на наследяването са: Т. С. за 3/24 ид.ч., Т. Г. Т. за 2/24 ид.ч., Д. К. за 4/24 ид.ч. и наследниците на А. К. за 4/24 ид.ч.

Предвид извода, до който достигна съда за собствеността върху процесните имоти, следва да бъде разгледано възражението за изтекла придобивна давност на ответниците. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл.

69 ЗС.

С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху определена наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници.