Определение № 28972 от 18.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28972 гр. София, 18.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110101802 по описа за 2023 година

Ищецът Б. Н. Н. твърди да е сключил договор за паричен заем № 245037 с ответника „Сити кеш“ ООД. Размерът на заема бил 500 лв., месечна вноска, 4 погасителни вноски. Сочи, че била предвидена неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника да осигури обезпечение в размер на 150 лв. Още същия ден била начислена неустойката, тъй като ищецът не бил представил в срок обезпечение.

Твърди, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за форма на договора за кредит. Посочва, че липсва посочена методика за формиране на ГПР. Цитира практика на СЕС, според която непредоставянето на тези данни е приравнено на липса на ГПР. Сочи, че размерът на ГПР е неправилно посочен, а действителният е в пъти над законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че не е посочена договорната лихва.

Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката била предвидена при неизпълнение на задължение, от което не произтичат преки вреди. Сочи, че така уговорена, неустоечната клауза заобикаля закона и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че неустойката е допълнително възнаграждение.

Твърди, че същата е неравноправна и нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е уговорена индивидуално.

Твърди, че неправилно посоченият размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва – ГЛП, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – надвишава 1 трикратния размер на законната лихва. Посочва разлика между посоченото в договора като крайна стойност, която е следвало ищецът да върне на ответника, и реално върнатата сума. Сочи, че клаузите в процесния договор не са формулирани ясно.

Моли съда да прогласи нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение.

Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 10 лв., част от общата сума от 150 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за заем № 245037, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е нарушено изискването на ЗПК за посочване на ГПР. Твърди, че формулата и компонентите, необходими за изчисляването на ГПР, са посочени в Приложение № 1 към ЗПК, а стойността на ГПР е посочена в договора - 48.02 %. Сочи, че неустойката не следва да се отчита при изчисляването на ГПР.

Счита, че посоченият в договора размер на ГПР е действителният такъв.

Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да е нищожна, както и да е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Твърди, че не е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като ГПР е правилно посочен в договора. Оспорва неустоечната клауза да е нищожна, твърди, че тя не противоречи на добрите нрави, а има обезщетителна функция. Претендира разноски.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ ще се произнесе по процесуалните искания на страните в съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 2

13.11.2023 г., от 9:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по - горе преписи.

Предвид становището на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № 245037 от 13.12.2018 г., по силата на който ищецът е получил заем от 500 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3