Определение № 100 от 26.02.2025, Районен съд - Котел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Котел, 26.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20242210100750 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. Котел, ул. *******, чрез адв. Н. М. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул.

„Сребърна“ № 16, бл. Парк лейн, офис център, ет.8, с която се иска да бъде признато за установено, че сключеният между ищцата и ответника Договор за потребителски кредит № 689205 от 10.07.2024г., е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. Чл. 22 вр. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а ответниците са подали отговор в законоустановения срок, на основание чл.

146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.

Исканията на страните за приемане на представените с процесуалните документи писмени доказателствени средства следва да бъдат уважени.

В исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът счита за допустимо, но отлага същото за произнасяне в първото по делото открито заседание.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, както и е депозиран насрещен иск по първоначално предявената искова молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Съставя, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за доклад:

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация:

В исковата молба се твърди, че на 10.07.2024 г. между ищцата С. Г. Д. и 1

„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 689205 за сумата от 1066.70 лв., при ГПР 65.00 % и ГЛП 35.81%, която е следвало да се върне на 12 бр. вноски. Освен това е постигната договореност за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане на неустойка в размер на 1083.00 лева, която се кумулира в падежните вноски по кредита.

Твърдят, че съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.Ю ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Излагат доводи, че в конкретния случай спорът се концентрира върху хипотеза дали посоченият годишен процент на разходите в размер на 65.00 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР, още повече, че разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Развиват подробни съображения в тази насока инкорпорирани в исковата молба., като посочват, че разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.

Ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на цитираните по-горе или действието на обезпечение бъде прекратено по някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката изрично посочен в погасителен план е 1083.00 лв. На пръв поглед изглежда, че тази сума представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал.

3, т. 1 ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР.

Подобно тълкуване обаче би било, твърде буквалистично и не държи сметка, както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на неустойката. Посочват, че от фактическите констатации следва несъмненият извод, че сумата от 1083.00 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката 1083.00 лева, като скрита добавка към възнаградителната лихва. Въз основа на всичко гореизложено считам, че тази сума не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а именно 1066.70 лева.

Считат, че предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.

19,ал.4, от ЗПК,вр. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, поради това, че посоченият в Договора 2

ГПР не съответства на действителния ГПР.

Молят съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявеният иск от С. Г. Д., че сключеният между нея и ответника Договор за потребителски кредит № 689205 от 10.07.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Обстоятелства, на които ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД основава възраженията си: Относно допустимостта на иска, считат че предявеният иск е допустим. Относно основателността на иска, считат че предявеният иск е неоснователен и необосновани и излагат подробно съображения в тази насока, а именно: Възразяват изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски кредит № 689205 сключен на 10.07.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и С.

Г. Д., се явява нищожен, като излагат подробно основанията за това, претендират се и разноски в производството.

Възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават: На 10.07.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и С. Г. Д., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 689205. Твърдят, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.

Преди кандидатстване за кредит С. Г. Д. е регистрирала свой профил в системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като е получила уникално потребителско име и парола. За верификация на самоличността си при създаването на профила си, тя е получила от ответника ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка С. Г. Д. е потвърдила профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, С. Г. Д. е снимала личната си карта, направила е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на С. Г. Д., профилът й е потвърден.

Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, С. Г. Д. е попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална 3 електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване С. Г. Д. е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е разгледал предоставената от С. Г. Д. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил същата за искания от нея кредит. След одобряване на кредита моят доверител е качил в профила на С. Г. Д. Договор за потребителски кредит № 689205, заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като към всеки документ има два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия С. Г. Д. е активирала линка „Приеми договора”.

В изпълнение на задължението по Договор за потребителски кредит № 689205, Кредитодателят е предоставил сумата в размер на 1066.70 лева, като 1000 лева по кредита са преведени по микросметка на Кредитополучателя в „Изипей“ АД, а остатъкът по кредита, а именно сумата от 66.70 лева, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е заплатил от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател). Тази сума представлява финансиране чрез кредита на застрахователната премия, която

Кредитополучателят дължи на

Застрахователя по сключената между тях застраховка.

Клиентите на ,АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД могат да се включат към условията на Групов застрахователен договор № ITF-002/2024 за рискова застраховка "Живот" срещу непредвидени неблагоприятни събития свързани с живота и здравето им, влияещи неблагоприятно върху възможността да обслужват надлежно кредита си.

С. Г. Д. се е съгласила да бъда застрахована при условията на Груповия застрахователен договор № ITF-002/2024 за рискова застраховка "Живот", сключен между ЗД “Евроинс Живот” ЕАД и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Същата се е запознала с Общите условия на за застраховка “Живот”, съгласила се е с тях и ги приела като неразделна част от застрахователния договор.

С оглед на Застрахователен сертификат № 478917 / 10.07.2024 за застраховка "Живот" и на сключения договор за кредит с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, се установява, че застрахователя ЗД “ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД, ЕИК 175436411 срещу заплащане на застрахователната премия в размер на 66.70 лева се съгласява да застрахова С. Г. Д. като клиент на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД.

Сочат, че сключения потребителски кредит се потвърждава и от твърденията на ищеца в исковата молба, поради което молят съда да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит № 689205. предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 1066.70 лева.

4

Възразяват срещу твърденията на ищеца, че не били спазени изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК.

Излагат доводи, като посочват, че тази неустойка, като размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД (ОУ), върху които ОУ кандидаткредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит.

Нещо повече, размерът на уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да поръчителстват за задължението на потребителя, или при непредоставянето на банкова гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай с оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в дьлгогодишната практика на представляваното от мен дружество.