Решение № 2708 от 28.06.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 2708 Година 2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 28.06

Година 2019

В публично заседание на 03.06.2019 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 9678 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 400 лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № ***/13.07.2016 г., сключен между „Вива Кредит” ООД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на праводаталя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» ООД) с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/04.04.2017 г. към него; сумата 38, 13 лева – договорна лихва за периода от 27.07.2016 г. до 14.12.2016 г.; сумата 125 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 70 лева – такса разходи за дейност на служител; сумата 254, 10 лева – неустойка за периода 27.07.2016 г. – 14.12.2016 г.; сумата 21, 61 лева - лихва за забава за периода

28.07.2016 г. – 03.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2017 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10636/06.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в представяни при разглеждането на делото писмени становища съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът С.Г.Ш. ***, чрез особения му представител адв. Р.И., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10636/06.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 400 лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № ***/13.07.2016 г., сключен между „Вива Кредит” ООД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на праводаталя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» ООД) с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/04.04.2017 г. към него; сумата 38, 13 лева – договорна лихва за периода от 27.07.2016 г. до

14.12.2016 г.; сумата 125 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 70 лева – такса разходи за дейност на служител; сумата 254, 10 лева – неустойка за периода 27.07.2016 г. – 14.12.2016 г.; сумата 21, 61 лева - лихва за забава за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на Заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от

30.05.2017 г. (като Заявлението е било подадено на 03.11.2017 г., поради което съдът намира, че се касае до техническа грешка в Заповедта и за начална дата на периода на законната лихва следва да се счита именно 03.11.2017 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и 25 лева за държавна такса и

50 лева юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното ч. гр. дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС - XІІ гр. състав и заключението от 02.05.2019 г. на вещото лице по ССЕ М.М., действително между „Вива Кредит” ООД – гр. София и ответника е бил сключен Договор за паричен заем «Вивакредит

План 14 и 30» № ***/13.07.2016 г., по който е била предоставена парична сума в размер на 400 лева (438, 13 лева общ размер заедно с лихвите), платими на 11 погасителни вноски, всяка в размер на 39, 83 лева. Било е подписано Приложение № 3 (без посочена в него дата на подписването) към

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията

/цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания”

ООД (чийто правоприемник е ищецът по настоящето дело), с което са били цедирани всички вземания на «Вива Кредит» ООД, като вземането на «Вива Кредит» ООД срещу ответника (в размер общо на 692, 23 лева) е било прехвърлено на ищцовото дружество с Приложение № 1/04.04.2017 г. към Договора за продажба или прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.

От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, че вземанията на „Вива

Кредит” ООД срещу ответника по представения като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем от 13.07.2016 г. са били прехвърлени с Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземанията

/цесия/ от 22.01.2013 г. и Приложение № 3 към него, за дължими въз основа на което именно Приложение № 3 ищецът е претендирал да му бъде издадена Заповед за изпълнение, а по настоящето делото – да бъде установено, че ответникът му дължи сумите по Заповедта за изпълнение във връзка с Договора за паричен заем, Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и въпросното Приложение № 3 към него., а не представеното в настощето производство Приложение № 1/04.04.2017 г. към Рамковия договор.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява вземанията по сключения между ответника и «Вива Кредит» ООД Договор за паричен заем да са били прехвърлени от «Вива

Кредит» ООД на праводателя на ищеца с подписаното между последните

Приложение № 3 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от

22.01.2013 г., съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца претендираните въз основа на това Приложение № 3 суми, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Следва да бъде издаден РКО на особения представител на ответника – адв. Р. И., за внесеният от ищеца депозит в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от *** *** и ***, против С.Г.Ш., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от особения представител адвокат ***.,***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 400 лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № ***/13.07.2016 г., сключен между „Вива Кредит” ООД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на праводаталя на ищеца («Агенция за събиране на вземания» ООД) с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/04.04.2017 г. към него; сумата 38, 13 лева – договорна лихва за периода от 27.07.2016 г. до 14.12.2016 г.; сумата 125 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 70 лева – такса разходи за дейност на служител; сумата 254, 10 лева – неустойка за периода 27.07.2016 г. – 14.12.2016 г.; сумата 21, 61 лева - лихва за забава за периода 28.07.2016 г. – 03.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от

03.11.2017 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10636/06.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ХІІ гр. състав ч. гр. дело № 17527/2017 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат ***. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Вярно с оригинала!

В.Т.