Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 674 от 28.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 341/2023
Вид
Определение № 674
Подписан
28.08.2023
В сила
28.08.2023
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ИВАН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60,ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.418,ал.4 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Ловеч, 25.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500341 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Даниел Иванов, срещу Разпореждане № 1097 от 09.06.2023г., пост.по ч.гр.д.№723/2023г. по описа на РСЛовеч. Счита, че е неправилно в мотивите на съда за неотстраняване на посочените нередовности на заявлението. Възразява,че както в заявлението,така и в уточняващата молба са изложени сведения за вземането,които в достатъчна степен индивидуализират вземането съгласно изискванията на закона на заявление по чл.417 от ГПК.Изискваната от съда допълнителна информация би била необходима в производство по реда на чл.410 от ГПК.Приложените в настоящето производство документи-извлечение от счетоводните книги и т.н.имат специална и предварително регламентирана доказателствена сила за съдържащите се в тях обстоятелства и с изложеното там счита,че се отговаря на въпросите на съда. В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката,което е редовно от външна страна,отговаря на всички изисквания на чл.60,ал.2 от ЗКИ и удостоверява надлежно предявеното вземане.На следващо място възразява,че в това производство съдът не проверява дали вземането съществува и дали длъжникът е изпълнявал задълженията си,а се произнася само въз основа на твърденията на заявителя и съгласно редовността от формална страна на заявлението,съгласно минимално уредените в закона формални реквизити за редовност. Целта е не да се установи вземането,а дали се оспорва. Затова счита,че допълнително изискваните от съда характеристики на вземането не следва да се разглеждат тук,а да са предмет на бъдещо исково производство.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

1

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 21.06.2023г., а жалбата е подадена на 22.06.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 723/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 25.05.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 723/2023г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Н. М. А. от с.С.,Лов.област, за следните вземания - главница от 617.99лв., договорна лихва от 133.41лв. за периода от 05.01.2022г. до 05.05.2023г., обезщетение за забава от 129.68лв. за периода от 05.07.2022г. до 05.05.2023г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането.

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №7053285488 от 29.04.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №7053285488 от 29.04.2022г., застрахователен договор и общи условия към него,Заявление –декларация,вносна бележка за държавна такса, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане № 964/25.05.2023г. РС-Ловеч е оставил заявлението без движение с указания за уточняване заявените вземания-каква част от претендираната главница е вземане по кредита и каква по допълнителните услуги за застраховки,в същия смисъл да се уточни и претендираната възнаградителна лихва,при определяне на годишния процент на разходите съобразени ли са и разходите за предоставени допълнителни услуги,предложено ли е изпълнение по договора и ако е- кои вноски и в каква част са били погасени.

Своевременно заявителят е отговорил,че общият размер на кредит се формира от предоставената сума- 500лв. и двата вида застраховки-43.80лв.-застраховка „ BANK пакет 3 кредит + сметка“ и 119.88лв.-застраховка „BANK пакет 3 сметка“. Развил е подробни мотиви за самостоятелния характер на ангажимента за застраховка,който не е обуславящ за сключването на договора и е изцяло под преценката на кредитополучателя.Застрахователните премии са цената на допълнителната услуга и се дължат от длъжника(застрахованото лица). Разходите за тях не влизат в ГПР по кредита,защото застраховката не е задължителна за лицето. Заключава,че застраховките осигуряват спокойствие на кредитополучателя при настъпване на застрахователното събитие и уговарянето им е част от договорната свобода,съгласно чл.9 от ЗЗД.

С Обжалваното Разпореждане № 1097/09.06.2023г. РС-Ловеч е приел,че не са отстранени нередовностите на заявлението,тъй като не е уточнено как се формира размера на главното задължение и ГПР, вземането за възнаградителната лихва и каква част е то от претенцията за допълнителни услуги.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

2

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, формиране, изискуемост.

Съставът намира,че в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите в съответствие с горните законови разпоредби и разясненията, дадени в т.2б от ТРеш. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпреки дадените от съда конкретни указания в какъв вид следва да се представи претенцията, заявителят е направил само частични уточнения, с които отново не е ясно от общо претендираната главница каква част е по основното задължение по кредита и каква е формирана от вземането за допълнителните услуги,погасяването на които е предвидено отново като част от месечната вноска.Не е представено аналогично уточнение и да останалите претенции-за договорна и за мораторна лихва. Не е уточнено и със сумата от извършеното 1 плащане каква част от задължението е погасено и как са отнесени сумите към отделните ангажименти по кредита(главница,лихви,такси). Не е посочено има ли,съотв.каква част са погасявани и задълженията по сключените допълнителни услуги за застраховки.Не става ясно как е разпределяна сумата и какво е реалното погасяване на отделните договорни ангажименти. Не е ясно защо при сочена дата на обявяване на предсрочната изискуемост на 05.05.2023г., се търси лихва за забава и до 10.05.2023г. Тази дата не може да се отнесе към никой определящ договорните ангажименти момент.

По изложените съображения съставът напълно споделя мотивите първоинстанционния съд, че в този вид заявлението не изпълва изискванията за редовност. на

На следващо място съставът намира,че по отношение на застраховките банката е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните вноски е застрахователят – CARDIF ASSURANCES VIE SA FRANC Е(дори фирмата не е изписана на български език,каквото изискване има), не банката. Обстоятелството,че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че правилно РС- Ловеч е отхвърлил изцяло заявлението на „Ти Би Ай Банк“ЕАД,срещу Н. М. А. от с.С., произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №7053285488 от 29.04.2022г. Обжалваното Разпореждане №1097/09.06.2023г., пост.по ч.гр.д. №723/2023г., като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1097/09.06.2023г., пост.по ч.гр.д. №723/2023г.на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от 3 изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,чрез юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров, заявление по чл.417 от ГПК срещу Н. М. А. от с.С., произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №7053285488 от 29.04.2022г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4