Решение № 245 от 15.12.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Ловеч, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500424 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №107/07.06.22 г. по гр.д.№991/21 г. по описа на РС-Троян, с което е отхвърлен предявеният от ЗК“ЛЕВ ИНС“АД-ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1000,бул.“Симеоновско шосе“ №67А законни представители М. Ст. М.-Г. и П. В. Д. изпъл.директори чрез пълномощник юриск. И. А. К. иск с правно основание по чл.422 от ГПК във връзка с чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за приемане за установено по отношение на Т. И. В. с ЕГН ********** адрес ***, че дължи на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД сумата 388,25 лв, от която 297,57 лв. главница сумата 90,68 лв мораторна лихва за периода от 12.07.2018 г. до 12.07.2021 г. представляваща регресна претенция по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение по щета №2263-5060-17-301845 ведно със законната лихва върху главницата до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 6.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, за което задължение в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№20214340100680/2021 г. по описа на РС-Троян и е осъдена ЗК“ЛЕВ ИНС“АД-ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1000,бул.“Симеоновско шосе“ №67А законни представители М. Ст. М.-Г. и П. В. Д. изпъл.директори чрез пълномощник юриск. И. А. К. д да заплати на Т. И. В. с ЕГН ********** адрес *** сумата 450 лв. представляващи сторени съдебно-деловодни разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

1

Постъпила е въззивна жалба с вх.№3292/7.07.22 г.от ЗК „Лев Инс" АД, с ЕИК 121130788 против: Решение № 107 от 07.06.2022 г, постановено по ГД № 991/2021 г., II състав по описа на PC Троян, твърдения, че то е незаконосъобразно - поради противоречие с материалния закон и с относимата по предмета на правния спор тълкувателна практика, и като необосновано - тъй като мотивите, заявени за обосноваване на правните изводи за основателност на претенцията не кореспондират с доказаното относно настъпването на юридически факти, релевантни към претенцията.

Твърди, че по повод настъпило на 20.03.2017 г., около 07:10 часа, ПТП с материални щети на ГП -14 км. 89-100, община Севлиево, при което водачът Т. И. В. на товарен автомобил марка „Р.", модел „М.", с per. № ** **** ** предприема маневра изпреварване като не се убеждава, че в това време го изпреварва лек автомобил марка „Т.", модел „К.", с per. № ** **** **, собственост на Д. Б. И. и се удрят, в резултат на което е съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1648320 от 21.03.2017 г.

Сочи, че в хода на разследването се установява, че водачът Т. И. В. е напуснал мястото на произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка от органите за контрол..

Излага, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е доказано, че ответника - Т. И. В. е напуснал местопроизшествието, с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Счита, че съдът неправилно е констатирал, че събраните по делото доказателства не установяват основателността на исковата претенция.

Изтъква, че ответникът е управлявал МПС, за което собственикът му - "Д. Т. А." ЕООД към датата на ПТП е имало сключена задължителна застраховка ГО с ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС" АД. Твърди, че в разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието "пътнотранспортно произшествие" - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Цитира, че с оглед т. 15 от TP № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и във вр. с чл.300 ГПК наказателното постановление или актът на съда за неговата отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, поради което те не обвързват гражданския съд относно вината на дееца и 2 противоправността на деянието. Сочи, че административнонаказателната отговорност на лицето е ирелевантна за гражданската отговорност, която се предпоставя само от наличието на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а не от влизането в сила на наказателното постановление, поради това възраженията на ответника в тази връзка бяха неоснователни.

Твърди, че в същия смисъл е съдебната практика по сходни дела, според която обстоятелството, че наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е отменено, не води до освобождаване на ответника от регресната отговорност по чл. 500, ал.

1, т. 3 от КЗ и административно-наказателната отговорност няма отношение към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за репариране на вредите от ПТП. Цитира, че съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага, а в случая тя не е оборена.

Сочи, че многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице и ако пътно - транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице,какъвто очевидно е и настоящият казус, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Изтъква, че доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. Сочи, че ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостовеР. с подписа на страните.

Сочи, че в казуса протокола за ПТП е подписан от ответникът, поради което се ползва с доказателствена стойност относно нарушаването на правилата за движение по ЗДвП от негова страна и причинно-следствената връзка между това и реализираното ПТП.

В този смисъл счита, че съдът не би следвало да споделя възраженията на ответника, че вината за настъпилото ПТП не била доказана, доколкото с решение от 16.03.2018 г. по АНД № 38/2018 г. влязло в сила, било отменено. Сочи, че произнасянето на съда по административно наказателно производство няма обвързваща гражданския съд наказателна отговорност. В този смисъл цитира и практиката на ВКС - Определение № 435/12.06.2015 г. по дело № 2947/2014 г. на ВКС, ТК, I, т.о., където е прието, че доколкото наказателното постановление има за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието.Твърди, че обстоятелството, че ответникът Т. И. В. е виновен за настъпилото ПТП се доказва от приетия по делото АУАН, в който актосъставителят е констатирал, че виновният водач е напуснал местопроизшествието и по-късно бил установен, по който ответникът не е направил възражение, а напротив подписал го е без възражение.

3

Сочи, че ангажираните в хода на делото гласни доказателства-свидетелски показания, потвърждават отразеното в протокол за ПТП, в частта относно механизма на настъпването му, и не са удостоверени неверни, или непълни обстоятелства.

Отбелязва, че макар ответникът да не собственик на управляваният от него автомобил право, а не задължение на ищеца е да потърси платеното от прекият причинител на вредата, а не от лицето по чл.49 ЗЗД работодател, възложител на работа на ответника, като в този смисъл е Решение № 152 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т.отд.

Сочи, че ответникът е бил длъжен да спре, за да установи вредите, нанесени по автомобила, управляван от св. Д. Б. И., като в нарушение на ЗдвП не е сторил това, а посещението на органите за контрол на движението по пътищата и изготвянето на цитираният протокол е било задължително.

Излага,че неоснователно е възражението на ответника, че не е съществувало законово задължение на органите за контрол на движението по пътищата да посетят местопроизшествието. Признава, че хипотезите на такова задължително посещение са нормативно установени в действащата към момента на ПТП (05.04.2017г.) разпоредба на чл.125 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.), когато: 1.) при произшествието има убит или ранен човек; 2.) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3.) в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4.) отм. - ДВ бр. 101, в сила от 21.01.2017г.; 5.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7.) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него (ДВ бр. 101 от 2016 г. в сила от 21.01.2017г.) или 8.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

Цитира, че съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, водачите на пътно превозно средство, които са участници в пътнотранспортно произшествие, са длъжни когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. /Решение № 260025 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 2580 / 2019 г. на I състав на Районен съд - Кюстендил; Решение № 260283 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 7585 / 2020 г. на II състав на Районен съд - Пловдив

Сочи, че от своя страна службите за контрол на МВР посещават задължително 4 мястото на пътнотранспортното произшествие, съгласно чл. 125, т. 7, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Твърди, че в процесния случай е налице именно такова разногласие по см. на закона, т. е. не е постигнато съгласие относно фактите, което ако е било налице, следвало да бъде обективирано в двустранен протокол съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП, какъвто по делото не е представен. Сочи, че изискването на закона за представяне на подобен двустранен протокол, обективиращ съгласието на страните досежно релевантните за случая факти е въздигнато в обстоятелство необходимо за доказване на така постигнатото съгласие и обратно, отсъствието му по делото е достатъчно основание за изводите на съда относно непостигнато между страните съгласие, което изпълва фактическия състав на разпоредбата на чл. 125, т.7 от ЗДвП, при доказано наличие на причинена имуществена вреда.