Решение № 785 от 16.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Кюстендил, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Н. като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520103082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от С. Д. Н. против „ЮтеКредит България“ ЕООД.

В исковата молба се сочи, че между С. Н. и „ЮтеКредит България“ ЕООД бил сключен Договор за кредит № ******* от ******* г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер на 2000 лева при уговорени лихвени условия и общо задължение за връщане в размер на 3241,72 лева.

Твърди се, че договорът съдържа неравноправни клаузи, като особено се оспорва клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на документи.

Излага се, че тази такса не отговарялa на реално предоставена допълнителна услуга, а представлявалa разход, свързан с основното задължение на кредитора по предоставяне и управление на кредита.

В исковата молба се поддържа, че така уговорената такса противоречи на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, които забраняват събирането на такси за действия по усвояване и управление на кредита. Поради това се счита, че клаузата е нищожна, като се прави позоваване и на разпоредби от Закона за защита на потребителите относно неравноправните клаузи.

Посочва се още, че при неспазване на законовите изисквания договорът за 1 потребителски кредит следвало да бъде обявен за недействителен, като в този случай потребителят дължал единствено връщане на получената сума за главница, без лихви и допълнителни разходи. Подчертава се и задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

С оглед изложеното се иска съдът да признае за установено по отношение на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Черковна“ № 38, ет.1, офис 4, че клаузата от Договор за кредит № *******/*******г., сключен със С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес:

************ е нищожна на осн. чл. 10а, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, определено при усл. на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Сочи, че предявените искове са недопустими, поради което се иска прекратяване на производството. При условията на евентуалност се оспорва и тяхната основателност както по основание, така и по размер.

Ответникът твърди, че не спори по факта на сключване на договор за кредит на ******* г., по силата на който на ищцата е предоставена сума от 2000 лева при уговорени лихвени условия и такса за разглеждане в размер на 558,84 лева. Посочва се, че договорът не бил изпълнен, задълженията били обявени за предсрочно изискуеми, поради което се предявява и насрещен иск.

Излага се, че договорът бил сключен от разстояние при спазване на всички приложими законови изисквания, включително чрез електронни изявления, които страните приели за равностойни на саморъчен подпис. Твърди се, че на кредитополучателя била предоставена необходимата преддоговорна информация, както и че всички документи били изготвени на ясен и разбираем език.

В отговора се поддържа, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на които се позовава ищцата, не били нарушени. Посочва се, че годишният процент на разходите бил правилно изчислен и включвал всички дължими суми, включително таксата за разглеждане, като същият бил в рамките на законово допустимия максимум.

Ответникът твърди, че таксата за разглеждане представлявала възнаграждение за допълнителна услуга, която не била свързана с усвояването на кредита, а обхващала дейности като оценка на кредитоспособността, поддържане на клиентски профил и обработка на документи. Поради това се счита, че тази такса не попада в забраната за събиране на такси по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Поддържа се също, че таксата била ясно и изрично посочена в договора и придружаващата документация, включително в стандартния европейски формуляр, поради което не било налице скрито оскъпяване или неравноправност.

2

Според ответника клаузата не създавала значително неравновесие между страните и била приета с изричното съгласие на потребителя.

Допълнително се изтъква, че дори клаузата за таксата да бъде приета за нищожна, това не водило до недействителност на целия договор за кредит.

С оглед изложеното се иска искът да бъде оставен без разглеждане или отхвърлен като неоснователен.

Оспорва се и претенцията на ищцата за присъждане на разноски, като се поддържа, че евентуално дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в значително по-нисък размер.

От своя страна ответникът претендира присъждане на направените от него съдебни разноски.

В законоустановения за това срок ответникът е депозирал и насрещна искова молба.

Твърди, че между страните бил налице валидно сключен договор за кредит от ******* г., по силата на който на С. Н. била предоставена сума от 2000 лева при уговорени лихвени условия и такса за разглеждане. Посочва се, че кредитополучателят преустановил плащанията по договора, изпаднал в забава и поради това задълженията му били обявени за предсрочно изискуеми.

В насрещната искова молба се поддържа, че договорът бил сключен при спазване на всички законови изисквания, включително чрез електронни изявления, които страните са приели за равностойни на саморъчен подпис. Излага се, че на кредитополучателя била предоставена необходимата преддоговорна информация и че договорът, както и придружаващите го документи, били съставени на ясен и разбираем език.

Посочва се, че рамковото споразумение представлявало неразделна част от договора и обвързвало страните. Не се оспорвал и фактът, че сумата по кредита била реално усвоена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка.

Твърди се още, че договорът отговарял на всички изисквания на Закона за потребителския кредит, като годишният процент на разходите бил изчислен правилно, включвал всички разходи и бил в рамките на законово допустимия максимум.

Поддържа се, че всички изискуеми елементи, включително общата дължима сума и допусканията при изчисляване на ГПР, са ясно посочени в договора и съпътстващите документи.

Излага се още, че първоначално кредитополучателят изпълнявал задълженията си, но впоследствие спрял плащанията, като първата неплатена вноска била с падеж 06.06.2025 г. Посочва се, че след настъпило просрочие договорът бил прекратен и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като за това било изпратено 3 уведомление по електронен път.

Твърди се, че към момента са налице неизплатени задължения, включващи непогасена главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, както и законна лихва до окончателното изплащане.

С оглед изложеното се иска да бъде осъдена С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: ************ да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Черковна“ № 38, ет.1, офис 4 сумите, както следва: непогасена главница в размер на 646,04 € (1 263,54 лв.) падежирала непогасена възнаградителна лихва в размер на 25,56 € (49,99 лв.) за периода от 06.07.2025 г. до 26.08.2025 г. лихва за забава в размер на 40,52 € (79,25 лв.) за периода от 27.08.2025 г. до 08.01.2026 г. законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и сторените съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ищецът по първоначалния иск, в качеството си на ответник по насрещния иск, заявява, че предявеният насрещен иск е основателен единствено по отношение на дължимостта на чистата стойност на кредита. Посочва се, че съгласно установената съдебна практика при нищожност на договор за потребителски кредит заемателят дължи единствено получената главница, без лихви и допълнителни разходи.

В тази връзка не се оспорва, че кредитополучателят дължи евентуално неизплатената част от главницата, като се поддържа, че точният размер следва да бъде установен чрез съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на представени от ответника документи за извършените плащания.

Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на Закона за адвокатурата. Наред с това се възразява срещу присъждане на разноски в полза на ищеца по насрещния иск, като се позовава на практика на Съда на Европейския съюз относно принципа на ефективност и недопускането потребителят да бъде възпрепятстван да упражни правата си поради тежестта на съдебните разноски.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба, а и насрещна такава се поддържат, а ответникът оспорва главния иск. Ответникът по насрещната искова молба /ищец по главния иск/ оспорва последната по съображенията депозирани в отговора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото /поради което и съдът го е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелство с проекта за доклад, впоследствие същият обявен за 4 окончателен/, а същото се установява и от представените писмени доказателства, в т. ч.

Договор за потребителски кредит № *******/*******г., ведно с Приложение № 1 към него, както и приложимото към договора Рамково споразумение за потребителски кредити № ********* от същата дата, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, както и че в изпълнение на задълженията си по него кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в реално държане заемната сума, предмет на договора.

Установимо от процесния договор е, че е отпуснат кредит на ищцата за сума в размер на 2000,00 лв. при фиксиран лихвен процент – 30%, уговорена такса за разглеждане от 558,84 лв. и ГПР от 65,60%. Общият размер на всички плащания е определен на сума от 3241,72 лв.

Посочено е още, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към индивидуалния договор за кредит. А съгласно т. 8.4 от процесното рамково споразумение „Таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от Клиента на Кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на Договор кредит или изменения на Споразумението по т. 6.1о от Процедурата“.

Установимо от приложението към процесния договор, представляващо погасителен план, е това, че процесната сума е платима на 24 месечни вноски от по 135,12 лв. /и изравнителна такава в размер на 133,96 лв./, начиная 06.08.2024г. до 06.07.2026г.

За изясняване на делото от фактическа страна е приета и съдебно-счетоводна експертиза, установимо от която е това, че неплатеният остатък от главницата по процесния договор възлиза на сума от 1263,60 лв., от договорната лихва – 49,99 лв., при размер на законната лихва върху неплатената главница в размер на 56,44 лв. /за период 27.08.2025г. – 08.01.2026г./.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени при усл. на чл. 211 от ГПК искове, както следва: установителен иск - за признаване на установено, че клаузата от Договор за кредит № *******/*******г., сключен със С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес:

************ е нищожна на осн. чл. 10а, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК; кумулативно съединен при усл. на чл. 211 от ГПК с горния - осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240 ЗЗД, за заплащане на дължими суми по договор за заем (потребителски кредит), както и чл. 86, ал. 1 5

ЗЗД;

По установителен иск:

Както се установи страните не спорят, че са облигационно обвързани от сключения между тях Договор за потребителски кредит № *******/*******г., ведно с Приложение № 1 към него, както и приложимото към договора Рамково споразумение за потребителски кредити № ********* от същата дата, както и че в изпълнение на задълженията си по него кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в реално държане заемната сума в размер на 2000,00 лв., предмет на договора.