Решение № 469 от 15.06.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Сливен, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230101420 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 от КТ и чл.

341, т.3 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и цена 5788,80 лева.

В исковата молба се твърди, че на 01.09.2010 г. ищцата М. Г. Г. е сключила Трудов договор № РД-07/31 с 11-то СОУ „Константин Константинов”, представлявано от директора на училището, по силата на който е започнала работа като работник - хигиенист с код по НКПД 5132 1016 в училището. Трудовото правоотношение било възникнало на основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ, считано от 02.09.2010 г., като срокът на договора бил уговорен до 01.03.2011 г., който по-късно бил продължен, с размер на основното трудово възнаграждение 257,00 лева с 26 % трудов стаж и опит в размер на 66.82 лв. С допълнително споразумение от 25.01.2021 г., между училището представлявано от Директора В.Г.П. и ищцата, било договорено увеличено основно трудово възнаграждение в размер на 720,00 лева и клас прослужено време в размер на 244.80 лева, като брутното трудово възнаграждение на ищцата достигнало сумата от 964,80 лева.

На 19.01.2022 г. до ищцата било отправено искане за писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ от Директора на училището В.П., въз основа на постъпила жалба от г- жа С.П. - родител на ученичката в шести клас Х.М.П.. Жалбата сигнал била относно проявено от ищцата отношение към ученичката, а именно: на 14.01.2022 г., около 10:40 часа по време на междучасието, от страна на ищцата е била проявена агресия към детето, изразена в блъскане към стената в коридора на четвъртия етаж.

Твърди се, че Директорката на училището П. с г-н В. – ЗДУД, е изгледала записа на инцидента и действително установила, че ищцата блъска детето към стената, което според нея било проява на физическа агресия към детето и било недопустимо за служител работещ в училище.

1

Във връзка с изложените в искането факти бил даден пет дневен срок на ищцата да даде писмени обяснения, като било уточнено, че те се искат във връзка със започнало дисциплинарно производство спрямо ищцата.

На 26.01.2022 г. в срока даден й с искането, ищцата дала писмени обяснения за случилото се на 14.01.2022 г. В обяснението се сочело, че на тази дата е изпълнявала служебните си задължения и е станала свидетел на следните събития:

На 14.01.2022 г. в голямото междучасие, около 10:40 часа, учениците от шести В клас - момчета и момичета, започнали да вземат от салфетките няколко пъти и с тях да почистват разсипаното от тях по пода на класната стая. Ищцата направила забележка на ученичката визирана в жалбата и след това се наложило да вземе салфетките от ръката й. Ищцата сочела, че ученичката сама отстъпвала назад към стената и ако има докосване е било несъзнателно без умисъл. В обяснението се сочело също, че действията на ищцата са били насочени единствено към здравето на учениците, предвид здравните и санитарни мерки в учебното заведение свързани с Ковид пандемията. Ако действията й били разтълкувани като агресивни, то ищцата поднасяла своите извинения. Намеренията й били за доброто на всички в училището.

На 08.03.2022 г., от страна на директора на училището била изготвена Заповед РД07- 808 с правно основание чл.195 ал.1 от КТ, във вр. с чл.188 т.3 от КТ и чл.187 т.5 и т.8 2 предл.първо и т.10 и чл. 186 от КТ и на основание чл.190 ал.1 т.4, предл. първо и т.7 от КТ и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 ал.1 от КТ. В заповедта било отразено, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал.1 т.4 предл. първо и т.7 от КТ, като нарушението било извършено виновно и служителят не осъзнава вината си. Предвид изложеното и на основание чл.188 т.3 от КТ и чл.187 т.5 и т.8 предл. първо и т.10 и чл. 186 от КТ и на основание чл.190 ал.1 т.4 предл. първо и т.7 от КТ, при спазване изискванията на чл.189, чл.193 ал.1 и чл. 194 ал.1 от КТ, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, трудовото й правоотношение било прекратено от датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение - 09.03.2022 г. Заповедта била надлежно връчена на ищцата на посочената дата срещу подпис.

Твърди се, че от датата на прекратяване на правоотношението - 09.03.2022 г. ищцата била безработна.

Оспорва се заповедта за дисциплинарното уволнение както в частта за наложеното дисциплинарно наказание, така и в частта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Счита се, че същата е незаконосъобразна, вследствие на което се явява и незаконосъобразно извършеното уволнение на ищцата. Оспорената заповед била незаконосъобразна поради неправилно установена от работодателя фактическа обстановка по случая, не била спазена процедурата по уволнението, липсвало съответствие между нарушението и наложеното наказанието, самото нарушение в заповедта не било установено, тъй като в заповедта не било посочено в кой акт то е закрепено/предвидено/ и дали този акт е бил връчен на ищцата.

2

Нарушена била разпоредбата на чл. 189 ал.1 от КТ, тъй като при определяне на дисциплинарното наказание не било взети предвид тежестта на нарушението, неправилно били установени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не било обсъдено и поведението на работника, неговите подбуди за действията му в случая. Липсвал и протокол, с който се констатира извършеното нарушение. Твърди се, че съвсем без коментар били останали и обясненията на ищцата по случая дадени в писмен вид от последната.

Фактите описани в заповедта не отговаряли на действителното фактическо положение, защото те били приети за такива само от записа на камерата, без да се ползват други източници.

Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилно установена фактическа обстановка по случая. В случая нямало налице умишлено блъскане на детето в стената без видима причина за това, а имало желание от страна на ищцата да вземе салфетките от ръката на детето, което отдръпвайки се назад вероятно се е ударило в стената.

Твърдяното умишлено блъскане в стената не било налице и необосновано било прието за случило се. В заповедта липсвало нарушението, което било извършено виновно и което нарушение е вписано в нормативен акт, който е връчен на нарушителя и който нормативен акт определя задълженията на работника и служителя. Изписаните нарушения били неправилно взети в предвид, неправилно били и разтълкувани с оглед приложението им, защото се касаело за дисциплинарно уволнение, което се налагало при изчерпателно изброени нарушения в чл.190 ал.1 от КТ. Описаното агресивно действие в заповедта не било налице от субективна и обективна страна и същото не попадало в никоя от хипотезите на изписаната разпоредба на КТ.

Твърди се, че в заповедта не била обсъдена и тежестта на нарушението с оглед пълнотата на фактите по случая наведени от ищцата, както и личността на последната. При изследване на случая по фактите, работодателят се е ограничил единствено до един източник - записа от камерата, като обясненията на ищцата били пренебрегнати и това положение било довело до неправилна картина на събитията.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението на ищцата за незаконно и да отмени заповедта, с която й е наложено наказанието дисциплинарно уволнение, същата бъде възстановена на предишната й работа, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение изразяващо се в брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, в размер на 5 788.80 лева, не повече от 6 месеца, считано от 09.03.2022 г., ведно със законната лихва от същата дата 09.03.2022 год. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. Д.П. от АК – Сливен, в който се счита, че предявеният иск е процесуално допустим, но по същество неоснователен.

Счита се, че със своите действия служителят на първо място е нарушил правилата и нормите за безопасни условия на труд в училището, като със своите умишлени действия 3 създава условия за нараняване на ученик, което било недопустимо. Със своите агресивни действия спрямо ученик, той злоупотребява с доверието на работодателя, който бил призван да възпитава учениците в рамките на повереното му училище, за да ги подготви за бъдещия самостоятелен живот. Служителят не е изпълнил трудовите си задължения и вменените му от етичния правилник на поведение на служителите в училището задължения за етично 4 поведение спрямо останалите служители и спрямо обучаващите се ученици.

Счита се, че тези нарушения са извършени от ищцата съвсем умишлено и виновно, като виновното лице не съзнавало извършеното дисциплинарно нарушение и по всякакъв начин се стремяло същото да бъде омаловажено. Това нарушение изцяло покривало състава на чл. 187 т. 5 и т. 8 предл. първо и т. 10 (неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния ред. в колективния трудов договор или определени и възникването на трудовото правоотношение).

Предвид всички изложени аргументи се счита, че след като са приети и обсъдени писмените обяснения на ищцата, съпоставени са изложените в тях факти и съображения с нарушението установено чрез разглеждане на записите от видео наблюдението на училището и след като е преценена тежестта на нарушението, правилно е прието за установено и доказано, че ищцата М. Г. Г. е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. чл. 187 т. 5 и т. 8 предл. първо и т. 10 (неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния ред, в колективния трудов договор или определени и възникването на трудовото правоотношение). Спазвайки разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ се счита, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазена процедурата визирана в КТ, поради което същото се явявало законосъобразно наложено.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявените срещу СУ „Константин Константинов” гр. Сливен, представлявано от В.П. - директор искове, като ги ОТХВЪРЛИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ както по основание, така и по размер.

Претендират се разноските по делото

В с.з. ищцата, редовно призована, се представлява от пълномощник, който съда да уважи предявените искове. моли

Ответното СУ „Константин Константинов”, се представлява от Директора и от процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни както по основание, така и по размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.09.2010 г. ищцата М. Г. Г. е сключила Трудов договор № РД-07/31 с 11-то СОУ 4

„Константин Константинов”, представлявано от директора на училището, по силата на който е започнала работа като работник - хигиенист с код по НКПД 5132 1016 в училището.

Трудовото правоотношение е възникнало на основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ, считано от 02.09.2010 г., като срокът на договора бил уговорен до 01.03.2011 г., който по-късно бил продължен, с размер на основното трудово възнаграждение 257,00 лева с 26 % трудов стаж и опит в размер на 66.82 лв. С допълнително споразумение от 25.01.2021 г., между училището представлявано от Директора В.Г.П. и ищцата, било договорено увеличено основно трудово възнаграждение в размер на 720,00 лева и клас прослужено време в размер на 244.80 лева, като брутното трудово възнаграждение на ищцата достигнало сумата от 964,80 лева.