Решение № 19762 от 01.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19762 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110137662 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 21.09.2021 г., от (фирма) против (фирма) с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 24000 лева, представляваща сбор от неплатени месечни наемни вноски по Договор за наем от 26.04.2019 г. за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. включително, както и сумата в размер на 8313,33 лева, представляваща сбор от дължима по договора мораторна неустойка по чл. 11 от съглашението върху непогасените наемни вноски от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. за периода от 29.04.2019 г. до 30.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.02.2021 г. по гр. д. № 60118/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за наем от 26.04.2019 г., съгласно който ищецът предоставил на ответника право на ползване върху три броя недвижими имоти с идентификатори ***, *** и

***, разположени в поземлен имот с идентификатор ***, а

(фирма) се задължило да заплаща наемна цена в общ размер за трите имота 2000 лева месечно, платима до 28-о число на месеца, предхождащ месеца, за който се дължи.

Представителят на ищеца поддържа, че договорът бил сключен за срок от една година, като страните уговорили, че същият се счита продължен при липса на писмено предизвестие за прекратяването му. В исковата молба са изложени твърдения, че наемателят не е изпълнил задължението си да заплаща уговорената цена за ползване на вещта, поради което дължи сумата общо в размер на 40 000 лева за периода от месец май 2019 г. до месец декември 2020 г., като предмет на настоящото производство са непогасените месечни наемни вноски за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че с чл. 11 от процесния договор страните уговорили неустойка за забава на задължението за заплащане на уговорената наемна цена в размер на утроен лихвен процент за всеки ден забава, поради което ответникът дължи и сумата в размер на 9769,25 лева, представляваща сбор от дължима по договора неустойка върху наемните вноски за периода от месец май 2019 г. до месец декември 2020 г., като предмет на настоящото производство е 1 сумата в размер на 8313,33 лева, представляваща мораторна неустойка върху непогасените наемни вноски от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. за периода от 29.04.2019 г. до 30.11.2020 г. В исковата молба са изложени твърдения, че за всяка една от дължимите наемни вноски е издадена фактура. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат В. Б., оспорва исковата претенция по основание и размер. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора с предмет договор за наем. Процесуалният представител на дружеството оспорва истинността на представения по делото договор за наем в частта относно подписа, на който е придаден вид, че принадлежи на управителя на (фирма) Я Г.. В контекста на направеното оспорване се сочи, че към датата на договора за наем управителят се е намирал извън територията на Република България. В допълнение е отбелязано, че договорът за наем е нищожен поради липса на форма, доколкото страните с чл. 14 изрично за уговорили форма за действителност на съглашението, а именно с нотариална заверка, а представеният по делото такъв е сключен в проста писмена форма.

Процесуалният представител на страната поддържа, че описаните в договора за наем имот не са предавани за ползване на ответното дружество. В подадения отговор са изложени твърдения, че съставените от ищеца фактури не са получавани, нито осчетоводявани от (фирма). По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 97, том I, нот. дело № 80/2018 г. по описа на И.П, по силата на който (ФИРМА) е признат за собственик на процесните имоти с идентификатори ***, *** и ***.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.04.2009 г., сключен между (ФИРМА) в качеството на наемодател и (фирма) в качеството на наемател, по силата на който наемодателят предоставил под наем на наемателя за временно възмездно ползване следния недвижим имот „„Младост IV“ ( складови помещения)“, които наемателят ще ползва за изкупуване на черни и цветни метали, а наемателят се задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 1100 лева без ДДС.

Съгласно чл. 2 договорът се сключва за срок от една година. Приети са още анекс № 1/01.04.2010 г., с който срокът на договора е удължен до 01.04.2011 г., анекс № 2/28.11.2011 г., с който срокът на договора е удължен до 31.12.2012 г. и анекс № 3/28.12.2012 г., с който срокът на договора е удължен до 31.12.2014 г.

Като писмено доказателство по делото е прието Решение № 12-ДО-1241-00 от 01.03.2013 г., издадено от Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на ответника е разрешено да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка № 1 с местонахождение гр. (АДРЕС) идентификатор ***. Представено е и Решение № 12-ДО-1241-00 от 30.01.2020 г., издадено от Министерство на околната среда и водите, РИОСВ-София, с което е прекратено действието на Решение № 12-ДО-1241-00 от 01.03.2013 г., считано от 30.01.2020 г.

Представен е учредителен акт от 13.12.2018 г., вписан в Служба по вписванията гр.

София под акт № 886, том XLIV, дело № 13631, с който едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество (ФИРМА) е внесъл в капитала на (фирма) като апортна вноска процесните недвижими имоти с идентификатори ***, *** и

***.

Като писмено доказателство по делото е представен договор за наем от 26.04.2019 г., 2 сключен от (фирма) в качеството на наемодател и (фирма) в качеството на наемател, съгласно който наемодателят е предоставил на наемателя ползването на процесните недвижими имоти срещу месечна наемна цена в размер на 2000 лева, дължима до 28-мо число на предходния месец, като съгласно чл. 7, ал. 2 от съглашението договорът служи и като разписка ( протокол ) за предаването на имота от наемодателя на наемателя. Съгласно чл. 7, ал. 1 от контракта договорът се сключва за срок от една година, считано от подписването му, като договорът се счита продължен за нов срок от една година при същите условия, освен ако някоя от страните не уведоми писмено другата поне един месец преди изтичането на първоначалния срок, че не желае удължаването му. Клаузата на чл. 8 от съглашението предвижда, че договорът се прекратява с изтичане на срока му ако същият не е продължен, а преди това по взаимно съгласие, с едностранно едномесечно писмено предизвестие, при погиване на имота или при значителното му увреждане и при прекратяване с ликвидация на кое да е от дружествата страни по сделката. Съгласно чл. 11 при забавено плащане на договорената наемна цена наемателят дължи на наемодателя неустойка върху сумата в размер на утроения законен лихвен процент за всеки ден забава.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписите, положени в графа „За наемателя ( Я Д. Г.)“ и „Поръчител ( Я Д. Г.)“ на страница пета от договор за наем от 26.04.2019 г., са изпълнени от Я Д. Г..

Като писмено доказателство по делото са приети общо двадесет броя данъчни фактури, издадени от ищцовото дружество в периода от 25.06.2019 г. до 24.11.2020 г., всяка от които с основание „наем“ за съответния месец съгласно Договор за наем от 26.04.2019 г. за сумата в размер на 2000 лева без ДДС.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество фактурите за месечните наемни вноски за периода предмет на настоящото производство са осчетоводени, като при ответника издадените фактури не са осчетоводени. Вещото лице сочи, че размерът на мораторната неустойка по чл. 11 от процесния договор за наем за исковия период възлиза на сумата в размер на 7670,25 лева.

При извършена проверка експертът е установил, че по данни на (ФИРМА) за имот, находящ се в гр(АДРЕС) има присъединена точка за доставка на електрическа енергия с идентификационен номер 32Z103000092719D със съответстващ абонатен номер договор 91313010, като посредством клиентски номер 210031912650 е регистриран договор за продажба на електрическа енергия с титуляр (фирма) за периода от 26.04.2014 г. до 30.09.2020 г. при Общи условия.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.Р.Ф който сочи, че през 2019 г. е бил в поземления имот, в който са изградени процесните сгради, като лично възприел влизането на товарен автомобил, който е превозвал скрап.

Събрани са гласни доказателствени средства и чрез разпит на свидетеля Н. П.Н ( бивш служител на ответника), който разкрива, че в периода 2014 – 2015 година (ФИРМА) е бил в наемно правоотношение със (ФИРМА), след което управителят на дружеството Я Г. бил назначен от съдия-изпълнител за пазач на процесния имот. Свидетелят сочи, че никога не е чувал за дружество (ФИРМА) и не знае за сключен с такава фирма договор за наем. Н. Н поддържа, че ответното дружество е напуснало имота в началото на лятото на 2019 г., но не присъствал на предаването на имота.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнало наемно правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума - наемна цена за ползването на вещ, предаване на вещта, настъпила изискуемост на задължението за заплащане на наемна цена и размера на вземането.

3

Първият елемент от фактическия състав на претенцията е установяването от страна на ищеца наличието на валидно облигационно отношение с ответника за наем на процесните недвижими имоти. Договорът за наем по правило е неформален / така решение № 238/04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г. на II т. о. на ВКС/, като за валидно възникване на наемното правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно съществените елементи на договора: 1. / вещта, която се предоставя за временно ползване и 2. / възнаграждението /наемната цена/. Съдът намира, че от представения по делото договор за наем от 26.04.2019 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет отдаване на описаните в контракта с идентификатори ***, *** и ***, разположени в поземлен имот с идентификатор ***, за временно ползване срещу месечно наемно възнаграждение в размер на 2000 лева. Съдът намира за недоказано възражението на ответника, че управителят на дружеството Я Д. Г. не е подписал съглашението, респ. за дружеството не е възникнало задължение за заплащане на претендираните наемни вноски.