Решение № 262531 от 27.09.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№................../..................2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12295 по описа на РС-Варна за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Б. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Д.Д. в качеството му на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 20 829.29 лева, представляваща главница, формирана от погасителните вноски за периода от 10.11.2019 г. до 10.03.2020 г. по договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван и изменян с анекс № 1 от 25.04.2017 г., анекс № 2 от 19.07.2018 г., както и договор за встъпване в дълг от 25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2020 г. до окончателното погасяване на вземането; 2./ 859.32 лева – наказателна лихва за забава, начислена за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 3./ 525.71 лева – такси и разноски за управлението и събирането на кредита.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 1666 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав. С разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявените срещу ответника вземания с довод, че спрямо последния ищецът не е упражнил надлежно субективното си потестативно право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Отхвърлителното разпореждане е обжалвано пред ОС-Варна. Въззивният съд частично е отменил акта на заповедния съд, като е постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника единствено досежно падежиралите към датата на подаване на заявлението в съда вноски за главница, чийто общ размер възлиза на 30 629.39 лева, ведно с акцесорните вземания за възнаградителна, наказателна и законна лихва. В останалата част разпореждането на заповедния съд е потвърдено, а именно в частта, в която съдът е отхвърлил главницата, формирана от непадежиралите към датата на подаване на заявлението в съда погасителни вноски, ведно с акцесорните вземания, които именно са предмет на настоящото исково производство.

Ищецът сочи, че вземанията му произтичат от договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г. Въз основа на правната сделка ищецът е предоставил на кредитополучателя „Ф.

– В.“ ООД сумата в размер от 90 000.00 лева за покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота, представляваща главница. Ищецът твърди, че ответникът И.А. е съдлъжник по договора на кредитополучателя по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Поддържа се, че кредитът е бил предоставен за срок от 12 месеца с крайна падежна дата 28.02.2017 г. Срокът на договора е бил продължен с последващи анекси, а именно анекс № 1 от 25.04.2017 г., с който срокът за ползване е продължен до 28.03.2018 г., като е предвиден и нов погасителен план, по който да се извършат последващите погасявания по кредита и анекс № 2 от 19.07.2018 г., с който падежът е уговорен на 10.03.2020 г. След изтичане на срока за ползване, съгласно договора и анексите към него, както и при прекратяване на револвирането по решение на кредитодателя или по искане на кредитополучателя, заетата сума е следвало да се погасява за срок от 24 месеца, съгласно договорения погасителен план без възможност за усвояване на погасената част.

Излага се, че срещу предоставянето на заетата сума страните са уговорили в полза на кредитодателя да се заплаща възнаграждение в размер на договорната лихва, а именно за първите 12 месеца - 4.8 %, формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 4.771%, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4.9%, а след изтичане на първите 12 месеца и при условие че срокът на ползване на кредита е продължен с анекс - лихвата се формира от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 6.471 %, но не по-нисък от 6.5%. Твърди се, че първоначално уговореният начин на формиране на лихвата в последствие е променен с горепосочените анекси. Сочи се, че страните са договорили и санкция в случай на забавено плащане на главното вземане или възнаградителната лихва в размер на наказателната лихва, формирана от договорената лихва и наказателна надбавка в съответните процентни пунктове в зависимост от конкретиката на неизпълнението, подробно описани в чл. 21 от договора. Излага се, че страните са уговорили всички разходи, извършени от кредитора във връзка с управлението на кредита, включително тези за учредяване и за заличаване на обезпечения, събиране на задължението, в това число принудителното му събиране, и за застраховка на обезпеченията, са за сметка на кредитополучателя, респективно останалите съдлъжници.

Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и съдлъжниците ищецът на 13.11.2019 г. е обявил целия кредит за предсрочно изискуем. За последното обстоятелство се твърди, че ответникът е надлежно уведомен на 13.11.2019 г.

Евентуално се поддържа, че към настоящия момент всички вноски са падежирали, което обуславя дължимостта на предявените вземания. Твърди се, че до настоящия момент предявените вземания не са удовлетворени.

По същество се моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, включително тези по ч. гр. д. № 1666/2020 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав и по в. т. д. № 510 по описа за 2020 г. на ОС-Варна.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който не се оспорва допустимостта на производството, но се моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Оспорва се вземането в размер от 859.32 лева, представляваща лихва за забава, доколкото е начислена върху непадежирали вноски, които не са обявени надлежно за предсрочно изискуеми. Оспорва и претендираните такси и разноски в размер от 525.71 лева, включително тези сторени по ч. гр. д. № 1666/2020 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав и по в. т. д. № 510 по описа за 2020 г. на ОС-Варна, с довод, че същите се дължат по друг ред и в други производства.

В условията на евентуалност инвокира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща представител, с молба от 10.09.2021 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Д.Д. поддържа отговора на исковата молба, като моли съда да отхвърли предявените искове.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 1666 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав, че съдът с разпореждане № 6043/12.02.2020 г. е отхвърлил подаденото от ищцовата банка заявление по чл. 417 от ГПК срещу ответника И.Д.А. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за следните суми: сумата от 52 607.05 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван и изменян с анекси, представляващи неразделна част от него, както следва: Анекс № 1 от 25.04.2017 г. и Анекс № 2 от 19.07.2018 г., както и Договор за встъпване в дълг от 25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.02.2020 г., до окончателното й изплащане; сумата от 1 817.02 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по т. 11.1 от договора, за периода от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г.; сумата от 916.61 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, съгласно т. 21, б. „а“ от договора, дължима за периода от 19.12.2018 г. до 12.11.2019 г.; сумата от 968.24 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, съгласно т. 21, б. „б“ от договора, дължима за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г; сумата от 859.32 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, съгласно т. 21, б. „в“ от договора /съобразено и с ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, дължима за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г. вкл.; сумата 525.71 лева, представляваща дължими такси и сторени разноски по събиране на вземането, от които: 263,03 лева такса управление начислена на

28.03.2019 г. и 262,68 лева, представляващи пропорционална част от общо заплатените от „Б. Д.“ АД такси, от които, както следва:

1,50 лева, представляващи пропорционална част от общо заплатените от ищцовата банка такси и разноски за нотариалната заверка на декларация по чл. 10 от 303 за присъединяване по изп. дело № *********/11.04.2019 г. на ТД на НАП – В.; 3,00 лева, представляваща пропорционална част от общо заплатените от ищцовата банка такси и разноски за нотариалната заверка на декларация по чл. 10 от ЗОЗ по изп. дела № 20197180400488/12.12.2018 г. и № 20197180400489/12.12.2018 г. по описа на ЧСИ С. К. – Д.; 25,00 лева, представляваща пропорционална част от общо заплатените от ищцовата банка такси за пристъпване по ОЗ № 2016032900025; 108,18 лева, представляваща заплатени от ищеца нотариални такси за връчване на нотариална покана на длъжника „Ф.-В.“ ООД и съдлъжниците И.Д.А., И. С. С., Ц.

И. И.; 62,50 лева, представляващи такси за присъединяване по т. д. № 1413/2019 в производство по несъстоятелност; 50,00 лева, заплатени от ищеца хонорар на вещо лице по т. д. № 1413/2019 г. в производство по несъстоятелност; 12,50 лева заплатени от ищеца хонорар на вещо лице по т. д. № 1413/2019 г. в производство по несъстоятелност.

От присъединеното в. ч. гр. д. № 510 по описа за 2020 г. на ОС-Варна, ТО, II въззивен състав се констатира, че разпореждането на заповедния съд е частично отменено за следните суми: сумата от 30 629,39 лева – непогасена главница за периода от 10.11.2018 до 10.10.2019 г. по Договор за банков кредит – овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван и изменян с Анекс № 1/25.04.2017 г. и Анекс № 2/19.07.2018 г. и Договор за встъпване в дълг от 25.04.2017 г. към договора за кредит – овърдрафт, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 1 817,02 лева – възнаградителна лихва по т.

11. 1 от Договора за периода от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г.; сумата от 916,61 лева - обезщетението за забава по чл. 21 б. "а" от договора за кредит за периода от 19.12.2018 г. до 12.11.2019 г. и сумата от 968, 24 лева - обезщетението за забава по чл. 21 б. "б" от договора за кредит за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г., като в останалата си част разпореждането е повтърдено, а именно касателно вземанията предмет на сезиралата настоящия съдебен състав искова молба.

От ангажирания договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016 г. се установява, че ищецът е предоставил на „Ф.-В.“ ООД кредит-овърдрафт с погасителен план за покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота. Максималният договорен размер на кредита е 90 000.00 лева. Кредитът е предоставен за срок от 12 месеца, с крайна падежна дата 28.03.2017 г. Констатира се още, че ответникът е подписал договора като съдлъжник, като е уговорено да отговаря с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на задълженията на последния по договора. Кредитът освен лично е обезпечен и реално с особен залог, учреден в полза на банката върху колесен трактор V. N* с рег. № *, собственост на другия солидарен длъжник И. С. С.. Между страните е уговорено таксите и разноските във връзка с нотариалните производства, включително тези за вписване на особения залог и имущественото застраховане на обезпечението и плащане на застрахователната премия, да са за сметка на кредитополучателя, както и всички разходи извършени от кретидора във връзка с кредита, вкл. събирането на вземането, в т. ч. принудителното му събиране. Уговорено е още, че кредитополучателят дължи на кредитодателя такса за управление съобразно Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага при извършвани услуги на клиенти. Договорено е между страните още, че при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно при забава на кредитополучателя, кредиторът да събира от същия лихва върху размера на неиздължения остатък, включваща договорената по т. 11.1 възнаградителна лихва и наказателна надбавка от 7 /седем/ процентни пункта.