Определение № 577 от 23.10.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Враца, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500443 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. А. З. Д. от САК, действащ като пълномощник на ищцата Ц. П. П., с ЕГН ********** и частна жалба от ответника „СТИК-КРЕДИТ" АД, с ЕИК *** против определение № 564/31.07.2025 г. по гр. дело № 1742/2024 г. по описа на PC - Бяла Слатина, с което съдът е оставил без уважение молбите на частните жалбоподатели за изменение на решение № 200 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1742/2024 г. по описа на РС – Бяла Слатина, в частта за разноските.

В жалбата от адв. А. З. Д. от САК, действащ като пълномощник на ищцата Ц. П. П. се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, в частта с която съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение. На първо място се заявява, че в първоинстанционното производство е следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по всеки от предявените искове. Позовава се на чл. 72 ГПК, според който за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците, а за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. Счита, че независимо от това какъв вид обективно съединяване на искове ще е налице, водеща предпоставка е наличието на интерес и въпросът за интереса е релевантният в случая. Уважаването на всеки един от предявените искове в производството пред РС водело до постигането на различен правен резултат. На второ място се твърди неправилно определяне в първоинстанционното производство на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Излага, че не следва да се извършват произволни, 1 под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. Счита, че разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Цитира многобройни актове на национални и международни съдилища, като се позовава на възприетото в тях в подкрепа на поддържаните в настоящото производство доводи. Иска отмяна на определението, в обжалваната част и присъждане в полза на адв. А. Д. на адвокатско възнаграждение, в пълния му претендиран размер, по всеки от предявените искове.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „СТИК-КРЕДИТ" АД, с който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба на пълномощника на ищцата.

В жалбата от „СТИК-КРЕДИТ" АД се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, в частта с която съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение. На първо място се заявява, че в първоинстанционното производство е следвало съдът да изследва твърдяната материална затрудненост на ищеца. Съдът отказал да уважи доказателствените искания, заявени с молбата по чл. 248 ГПК, касаещи материалната затрудненост на ищеца.

Процесуалният етап за изследване на тези доказателства бил точно производството по чл.

248 ГПК. На второ място, счита присъденото адвокатско възнаграждение за несъобразено с Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа, посочените в която размери на възнагражденията за адвокатска работа нямали задължителен характер и обвързваща сила, а единствено можели да служат за ориентир. Не били съобразени фактическата и правна сложност на случая, видът и обемът на проверяваните документи и книжа, а също и необходимото време за случая. Не било съобразено, че по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика, като съдът следял служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори. Не било изследвано дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя. Счита, че в конкретния случай справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Иска отмяна на определението, в обжалваната част и неприсъждане претендираните от ищеца разноски, евентуално значителното им намаляване.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ищцата, с който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба на „СТИК-КРЕДИТ" АД.

Частните жалби са процесуално допустими като подадени от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

2

Съдебното производство по гр. д. № 1742/2024 г. по описа на РС – Бяла Слатина е образувано по искова молба депозирана от адв. А. З. Д. от САК, действащ като пълномощник на ищцата Ц. П. П. срещу „СТИК-КРЕДИТ" АД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, т.10 от ЗПК от Ц. П. П. срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***/04.04.2023 г. и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане „СТИК - КРЕДИТ“ АД да заплати на Ц. П. П., сумата 1992,97 лв., недължимо платена по посочения договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането.

С исковата молба са представени договор за правна помощ и пълномощно, с които е упълномощен адв. А. З. Д. за процесуално представителство на ищцата Ц. П. П.. В договора за правна помощ сключен между ищцата и адв. Д. е записано, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като в случая адвокатската помощ и съдействие се извършва напълно безвъзмездно, тъй като клиентът е материално затруднено лице съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото е приложен договор за потребителски кредит № ***/04.04.2023 г. сключен между страните по делото и погасителен план, съгласно които общо дължимата сума от потребителя е в размер на 5799,30 лв..

В срока за отговор ответника е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

С постановеното решение № 200 / 09.06.2025г. по гр. д. № 1742/2024 г. по описа на РСБяла Слатина, съдът прогласил по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, т.10 от ЗПК от Ц. П. П. , чрез адв. А. З. Д. от САК срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД, нищожността на договор за потребителски кредит № ***/04.04.2023 г.. Осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „СТИК - КРЕДИТ“ АД, да заплати на Ц. П. П., , чрез адв. А. З. Д. от САК, сумата в размер на 1992,97лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането. Със същото решение е осъдено „СТИК - КРЕДИТ“ АД, да заплати на А. З. Д. от САК, сумата в размер на 1056,00 лв., с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Ц. П. П., безплатно процесуално представителство.

В законния срок е постъпила молба по чл. 248 ГПК от пълномощника на ищцата, с искане за изменение на решението в частта на разноските, чрез присъждане на пълния му размер съобразно броя на исковете.

От ответника е постъпил писмен отговор в законния срок, в който се заявява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението на пълномощника на ищцата.

В законния срок е постъпила молба по чл. 248 ГПК от ответното дружество, с която моли да бъде изменено решението в частта за разноските, като се отхвърли искането за 3 присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение, евентуално се иска намаляването му. Заявени са доказателствени искания за извършване на справки за доходи и имущество на ищцата и семейството й, с оглед опровергаване на предпоставките за приложение на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

От ищцата, чрез адв. Д. е постъпил писмен отговор в законоустановения срок, в който се изразява становище за неоснователност на молбата от ответното дружество.

С обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение молбите за изменение на съдебното решение, в частта за разноските, като неоснователни.

По частната жалба, депозирана от адв. А. З. Д. от САК, пълномощник на ищцата Ц. П. П., срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение:

Основният спорен въпрос повдигнат с частната жалба на пълномощника на ищцата адв. А. З. Д., се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове.

Разпоредбата на чл. 248 ГПК дава възможност при пропуск или грешка на съда при произнасяне относно разноските, с допълнителен акт да отстрани това по искане на страната. В случая разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014 г. не намира приложение, тъй като предявените искове се основават на един правопораждащ факт договор за кредит. Касае се за едно и също правоотношение и по двата иска при обективно съединяване на искове материалния интерес съвпада с цената на отделните искове.

Следователно размерът на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи съобразно материалния интерес по делото на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. В тази връзка е съдебната практика на ВКС обективирана в определение № 89 от 02.03.2012 г. по ч. гр. д. № 46/2012 г. на II г. о., определение № 162 от 18.07.2017 г. по гр. д. № 3818/2016 г. на I г. о., определение № 219 от 26.06.2018 г. по т. д. № 1875/2017 г. на II т. о., определение № 24 от 10.02.2022 г. по гр. д. № 614/2021 г., определение № 416 от 20.06.2019 г. по ч. т. д. № 1124/2019 г. на II т. о. и др.) и в практиката на СЕС обективирана в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 Съдът на ЕС.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, не следва да бъде прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост. Основание за този извод на първо място дава фактът, че с нормата на чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия 4 доверител - вж ТРОСГТК № 6/2012 г.. С въвеждането на други правила за процедиране се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, поради което съдът не може да е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт. Освен това правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производство, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект - Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т.е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.