Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 386 от 09.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 494/2026
Вид
Определение № 386
Подписан
09.10.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Александър Стойчев

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 74 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

А. Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20265001000494 по описа за 2026 година С разпореждане № 389/15.5.26 г., постановено по т.д. № 114/25 г. на ОС Пазарджик, съдът ОПРЕДЕЛЯ ОКОНЧАТЕЛЕН РАЗМЕР на възнаграждението на особения представител по делото - адв. А. Г. от *АК, назначен на ответното дружество „СЕЗАРИЯ“ ООД, ЕИК 207253606, в размер на 479,33 евро и постановява ВРЪЩАНЕ на ищеца Л. А. Р. ЕГН ********** на сумата от 159,78 евро, представляваща остатък от внесения депозит за възнаграждение за особен представител

Частни жалби против горното разпореждане са подадени от „СЕЗАРИЯ“ ООД, чрез особен представител адв. Г., както и от адв. А. Г. в качеството му на особен представител. В същите се поддържат доводи за нищожност и неправилност на атакуваното разпореждане, като се иска същото да бъде прогласено за нищожно.

Частните жалби се оспорват от насрещната страна Л. Р. в подадения отговор. Излагат се аргументи за недопустимост на частната жалба, подадена от името на дружеството, поради липса на правен интерес, като се иска същата да бъде оставена без разглеждане. По същество частните жалби се оспорват като неоснователни.

1

Частна жалба против разпореждането, в частта, с която се определя окончателен размер на възнаграждението на особения представител на ответното дружество, е подадена от Л. А. Р. чрез процесуалния й представител адв. А. Л.. В жалбата се развиват съображения за неправилност, необоснованост, постановяване в нарушение на процесуални правила и извън сроковете по чл. 248 от ГПК. Иска се в обжалваната му част разпореждането да се отмени, евентуално, да бъде изменено окончателното възнаграждение на особения представител съобразно реално извършената процесуална дейност.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок и са допустими.

Доводите за недопустимост на частната жалба, предявена от името на ответното дружество „Сезария“ ООД, се преценяват като неоснователни. Дружеството е надлежна страна по делото и има право на жалба срещу актовете по отношение на разноските, какъвто акт е и обжалваното разпореждане. Това право не може да бъде ограничено от обстоятелството, че самостоятелно право на жалба има и самият особен представител в лично качество.

Първоинстанционното дело е образувано по иск по чл. 74 от ТЗ, предявен от Л. А. Р. против „Сезария“ ООД. В хода на производството по отношение на „Сезария“ ООД е назначен особен представител, като е определено възнаграждение в размер на 1250 лв. с определение № 359/19.09.2025 г. С влязло в сила определение № 98/23.03.2026 г. производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на предявения иск от ищцата.

Обжалваното разпореждане е постановено по повод подадена от ищцата молба вх. № 5532/15.05.2026 г., уточнена с молба вх. № 6581/9.6.26 г., с искане за възстановяване на внесения депозит за назначаване на особен представител поради изложени аргументи – липса на произнасяне в прекратителното определение по отношение на разноските за особен представител, неусвояване на суми от внесения депозит, поради което липсвал акт, въз основа на който внесената сума да може да бъде изплатена на особения представител, изтичане на сроковете по чл. 248 от ГПК; при 2 условията на евентуалност е формулирано искане да се извърши преценка относно окончателния размер на възнаграждението при съобразяване на действително извършените от особения представител процесуални действия, правната и фактическа сложност на делото и т.н.

Въззивният състав на ПАС споделя изложените мотиви в обжалваното разпореждане относно това, че липсва процесуална пречка за изплащане на възнаграждение на особения представител към момента на постановяване на разпореждането и че регламентираните срокове по чл. 248 от ГПК са ирелевантни в тази насока.

В случая е налице съдебен акт, с който се определя възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 1250 лв. – определение № 359/19.09.25 г. При това положение няма основание такова възнаграждение да се определя повторно с постановеното прекратително определение. Не е било налице и основание да се постановява изплащане на дължимото възнаграждение, доколкото до съда не е отправено искане в тази насока от правоимащото лице. Изплащането на внесени депозити е ограничено във времето единствено от нормата на чл. 82 от ГПК – при непоискването им в едногодишен срок от настъпване на изискуемостта им, същите се внасят в приход на държавния бюджет. Тази процедура следва да се разграничава от произнасянето на съда по отношение на отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК, което съдът дължи също само при направено съответно искане от страните. Сроковете по чл. 248 от ГПК касаят изменение/допълнение на съдебния акт именно по отношение отговорността на страните за разноски, поради изтичането им е изцяло ирелевантно към въпроса за изплащане на възнаграждение на особения представител.

С оглед горното изцяло се споделят съображенията на първоинстанционния съд, че липсват процесуални пречки за фактическо изплащане на възнаграждение на особения представител на ответник, респ. че не е налице основание за възстановяване на целия внесен депозит от ищцата.

При това положение са настъпили условията за това съдът да се произнесе по евентуално направените доводи в уточняващата молба вх. № 3

6581/9.6.26 г., а именно да се направи преценка относно размера на възнаграждението предвид действително извършените процесуални действия по делото, фактическата и правна сложност на производството, както и обстоятелството, че е отпаднала необходимостта от особен представител след откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

Особеният представител на „СЕЗАРИЯ“ ООД се позовава на актуалната към момента на произнасяне на обжалваното разпореждане нормативна уредба относно определяне възнагражденията на особените представители по чл. 36а, ал.1 от Закона за адвокатурата /нов – ДВ, бр.17/2026 г./, предвиждаща че когато в закон е предвидено назначаване на особен представител, адвокатският съвет на адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, определя особен представител и размера на възнаграждението му при условията на чл.

36, ал. 3 и 4. В тази връзка счита, че въпросът за окончателното възнаграждение на особения представител излиза извън подведомствеността на съда и поради това обжалваното разпореждане е нищожно.

Тези доводи не се споделят от настоящия състав на ПАС. В случая цитираната норма е неприложима, тъй като особеният представител и неговото възнаграждение е определено преди приемане на цитираното изменение на ЗАдв. Тази норма не лишава съда от компетентността при произнасяне по разноските да определи окончателно възнаграждение на особения представител като съобрази конкретното развитие на производството, конкретната фактическа и правна сложност съобразно действително развилия се процес. В случая от особения представител е депозиран отговор на исковата молба, като впоследствие производството е прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищцата. При това положение е законосъобразен и обоснован изводът, че дължимото възнаграждение следва да се определи при условията на чл. 9, ал.1 вр. чл. 7, ал.1,т.10 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, като се редуцира до ¾ от внесения депозит.

Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което ПАС

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 389/15.5.26 г., постановено по т.д. № 114/25 г. на ОС Пазарджик.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5