Решение № 3562 от 13.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3562 гр. Варна, 13.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20243110100789 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. Мл. № * срещу „Е. М." ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: град С., р-н В., ж.к. М.д., ул. Р.П.-К. № * отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът, не дължи на ответника сумата от 6297,07 лв., представляваща главница по договор за банков кредит, сключен на 03.04.2006 г. с „Об.б.б.” АД, и придобит от Е. М.” ЕООД по силата на договор за цесия, поради настъпила погасителна давност.

В исковата молба ищцата, чрез адв. К. С., твърди, че ответникът претендира от ищцата плащане на главница от 6297,07 лв. и 5416,74 лв. лихва към 31.10.2023 г., по договор за банков кредит, сключен на 03.04.2006 г. с „Обединена българска банка” АД. Посочва, че ответникът ежемесечно подава информация до Централния кредитен регистър при Българска народна банка за съществуването и просрочието на задължението, като същото е заявено с идентификатор * при ЦКР към БНБ. Излага, че с покана от 26.10.2023 г. писмено възразила срещу дължимостта на сумите, като погасени по давност и поискала отписването им и преустановяване на всякакви действия по търсене и претендиране задълженията по договора за кредит, както и да бъдат предприети действия за заличаване на подадената към ЦКР информация, че ищцата има текущи, непогасени задължения към ответното дружество.

На 01.11.2023 г. ответното дружество отговорило, че не отрича изтичането на предвидената погасителна давност, но счита същите за дължими и изискуеми и отказва да коригира подаваната до ЦКР при БНБ информация за просрочие по задълженията. Излага се, че погасителната давност за вземанията по договора с краен падеж 03.04.2019 г. е изтекла найкъсно на 03.04.2014 г., като нито първоначалния кредитор, нито неговия цесионер е предприел в този период съдебни действия за установяване и присъждане на задължението, нито действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „б” и б. „в” от ЗЗД, които да са прекъснали започналият да тече в полза на ищцата давностен срок. Обосновава правния си интерес с факта, че получава извънсъдебни покани за заплащане на процесиите задължения, както и че ответното дружество продължава да търси изпълнение на задължението след изрично направено възражение на длъжника. По изложените 1 съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „Е. М.“ ЕООД чрез юрк. П. Е. е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим, поради липса на правен интерес от водене на процеса. Твърди, че не е предприел каквито и да било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца. Потвърждава, че в отговора до ищцата от 01.11.2023 г. не е отречен фактът на настъпила погасителна давност на вземането, което по същество представлява извънсъдебно признание на иска и към настоящия момент не са предприети каквито и да е действия по принудителното му удовлетворяване. Излага, че подаването на информация в ЦКР на БНБ за процесното задължение представлява нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за ЦКР и то не навлиза в материалната сфера на ищеца, нито представлява действие насочено към принудително изпълнение на вземането.

Сочи, че извънсъдебната покана за изпълнение на процесното задължение не доказва правния интерес на ищцата. Поддържа и че погасяване на вземането по давност не води до заличаване на материално-правното отношение между страните, а само възможността същото да бъде принудително изпълнено. В обобщение счита, че между страните липсва спорно право, респективно правен интерес от водене на иска от ищеца, поради което производството следва да се прекрати като недопустимо. В евентуалност признава предявения иск за недължимост на посочената в исковата молба сума, като погасена по давност. Въпреки това, счита, че е редно да се признае за установено, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземането, но не и на самото вземане.

Поддържа, че предвид признанието на иска и доколкото не е дал повод за завеждане на производството, тъй като претендира вземането си единствено по извънсъдебен ред, моли разноските да останат в тежест на ищеца. Моли за присъждане на разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Правният интерес от предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, при който ищецът (длъжникът) се позовава на погасителна давност за вземане, за което ответникът (кредиторът) не е снабден с изпълнително основание, произтича от обстоятелството, че кредиторът претендира вземането извънсъдебно (в този смисъл Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на ВКС, I V г.о.), като в случая не е спорно по делото, а и с приложеното като доказателство по делото писмо от ответника до ищцата от 01.11.2023 г., ответникът я е поканил извънсъдебно да погаси задълженията си към него по договор за кредит от 03.04.2006 г., придобити по силата на договор за цесия, като включително е изразил готовност за сключване на споразумение за разсрочване на вземнията си. Наред с това в отговора на исковата молба ответникът изрично сочи, че продължава извънсъдебно да претендира вземанията си по кредита.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло предявените искове по основание и размер, като съдът намира, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния представител на ищеца, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Неоснователно е възражeнието на ответника, че на ищеца не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

Вярно е, че първата предпоставка на визираната норма е налице, доколкото ответникът изрично е признал иска с отговора по чл. 131 от ГПК.

Същевременно не е налице втората предпоставка, а именно страната да не е станала повод за завеждане на делото, по следните съображения:

По делото не е спорно, че към датата на завеждане на делото - 24.01.2024 г. срещу ищцата не е било висящо ИД за принудително събиране на процесната сума, нито се установява ответникът да е предприел правни действия за събиране на вземането си спрямо нея по договор за кредит от 04.09.2006 г. Същевременно не е спорно и че ищцата по делото е поканена от от ответника с писмото от 2023 г. да погаси вземнията си към него. Т.е. преди иницииране на настоящото производство ответникът чрез фактически действия на своите служители е изисквал заплащане на задължението, включително след погасяването по давност на задължението през 2014 г. (последното не е спорно по делото). Следователно и след погасяването по давност на процесното вземане, между страните - кредитор и длъжник, 2 е продължил да съществува извънсъдебен спор относно правото на първия да иска заплащането му. Същевременно съгласно Определение № 242/31.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2062/2018 г. на ВКС, IV г.о., целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право, а самото възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на погасеното по давност вземане, иска да получи изпълнение (каквато е процесната хипотеза), поради което не може да се направи извън исковия процес. Респективно в случая сезирането на съда от ищцата е било задължително условие за успешното упражняване на нейното субективно право да отрече занапред възможността ответника да иска принудително осъществяване на своето право по договора за кредит от 2006 г. Респективно пред ищцата не е съществувала друга законна възможност за защита извън иницииране на настоящото производство по чл.

124 от ГПК.

В обобщение съдът намира, че с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да репарира сторените от ищцата разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 251,88 лв. за платена държавна такса и 800,00 лв. за платено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г. В тази връзка неоснователно се явява направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, доколкото същото възлиза дори под относими минимум от 929,71 лв. изчислен по реда на чл. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Р. Р., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ж.к. Мл. № * не дължи на „Е. М." ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: град С., р-н В., ж.к. М.д., ул. Р.П.-К. № * сумата от 6297,07 лв., представляваща главница по договор за банков кредит, сключен на 03.04.2006 г. с „О. б.б.” АД, и придобит от Е. М.” ЕООД по силата на договор за цесия, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

Р.П.К.№ *, сграда „М.Т.“, ет. * да заплати на М. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к.

Мл. № * сумата от 1051,88 лв., представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчането на препис от него на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3