Решение № 746 от 22.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110202157 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ във връзка с чл.189 ал.8 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба от В. Г. А. чрез адвокат Б. С., против електронен фиш за налагане на глоба серия К № 12492182 на ОД на МВР Варна.

Считайки електронния фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае същият да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Представя писмени бележки чрез пълномощник с искане обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

На 18.03.2026 г. за времето от 00:00 часа до 02:00 часа полицейски служители от РУ Аксаково при ОД на МВР Варна осъществявали контрол по спазване допустимата скорост на движение на ППС, движещи се в населено място – по път II29, на територията на град Аксаково.

Контролът се осъществявал с автоматизирана техническа система – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабричен № 1250В29, който бил позициониран на км.6+100м. В контролирания пътен участък допустимата скорост на движение за движещите се в двете посоки Варна – Добрич била 50 км/час като общо ограничение на скоростта за населено място. В 00:31 часа с посочения уред била засечена скоростта на движение на състав от пътни превозни средства, включващ автомобил и прикачено към него полуремарке *** с рег.№ ***. С техническото средство била отчетена скорост на движение от 66 км/час. Предвид това от ОД на МВР Варна бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 12492182. В същия било посочено, 1 че "МПС *** вид полуремарке с регистрационен № *** се е движило в населено място - в посочения участък от път II-29 с установена скорост от 66 км/час, при максимално разрешена скорост на движение от 50 км/час. В електронния фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 16 км/час. Предвид това, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя като законен представител на *** ЕООД, собственик на полуремаркето, била наложена глоба в размер на 25.56евро/равностойност на 49.99 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал. При така установените по делото факти съдът намира от правна страна следното: Според обжалвания електронен фиш нарушението е извършено с " МПС *** вид полуремарке с регистрационен № *** ". Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 6 т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата“, а според т.18 "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. От своя страна § 6 т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", а именно: "пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства". Доколкото процесното полуремарке, както всяко ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. При това положение се явяват основателни доводите, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на самостоятелно управление. В тази връзка съдът отчита и разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационният номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП подлежат само собствениците, респективно ползвателите на моторни превозни средства, не и лицата, притежаващи, респективно ползващи друг вид пътни превозни средства. Според разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188 ал.1 и ал.2, т.е. на собственика на МПС, респективно на неговия законен представител. Доколкото случаите на заснемане на нарушения, извършени с МПС, към което е прикачено ремарке или полуремарке не са уредени изрично в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП, в същата е налице законодателна непълнота, запълването на която по аналогия е недопустимо, съгласно Закона за нормативните актове. В случая по делото е установено, че жалбоподателят е управител на *** ЕООД - собственик на полуремаркето, но не е доказано, че е собственик и на теглещото го МПС/чийто регистрационен номер не е посочен в електронния фиш, не е и заснет на приложената снимка от техническото средство/.

Изложените обстоятелства водят до извод за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се явяват достатъчно основание за неговата отмяна, независимо от неоснователността на останалите възражения в жалбата.

С оглед този извод и съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, направено с въззивната жалба, се явява основателно. Видно от доказателствата – договор за правна помощ и списък на разноските, жалбоподателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро – под възнаграждението, предвидено в чл.7 ал.2 т.1 във вр. с чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Разноските в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответната по жалбата страна – ОД на МВР Варна.

Водим от съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ К № № 12492182 на ОД на МВР Варна, с който на В. Г. А., ЕГН **********, като законен представител на *** ЕООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 25.56евро /равностойност на 49.99лева на осн. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати на В. Г. А., ЕГН **********, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 180 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3