Решение № 50 от 06.06.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бургас, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20222001000051 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Ю.С. като пълномощник на „К.“ срещу решение № 3 от 12 януари 2022 г. по т. д. № 20212200900032 по описа за 2021 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника срещу „В.Г.“ ЕООД иск с правно основание по чл. 37, б. „а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (CMR), за заплащане на сумата 55 707 лв., представляваща равностойността на 25 000 британски лири, заплатени от „К.“ на А.Л.“ - изпращач по международен договор, което решение е постановено с участието на ЗД „ Е.“ АД като трето лице помагач на ответника.

Предявеният „В.Г.“ ЕООД в условията на евентуално съединяване обратен иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във р. с чл. 343, ал. 1 и ал. 2 КЗ не е разгледан, поради отхвърлянето на първоначалния, главно предявен иск.

Решението се обжалва като неправилно.

Оспорва се решаващият извод на съда, че не са налице предпоставките 1 на чл. 34 CMR и въззивникът не е активно легитимиран да претендира от въззиваемия - „В.Г.“ ЕООД, обезщетение за частична липса на това за превоз по процесната товарителница CMR.

Поддържа се, че след като въззивникът е преговарял с трето лице превозвач по договора, то същият има качеството на спедитор по смисъла на чл. 34 CMR и въпреки, че не фигурира в товарителница CMR, предвид установената в посочената разпоредба обвързаност между на отговорността на последователните превозвачи за цялостния превоз, носи отговорност за доказаните щети, произтекли в периода от приемане на стоката до нейното предаване. В това си качество същият участва в споразумението от 18-ти декември 2019 г. и встъпва в правата на удовлетворения кредитор, поради което за него е възникнало правото да предяви регресна претенция срещу „В.Г.“ ЕООД като превозвач. Подържа довод, че отговорността на превозвача е гаранционна (безвиновна), а не деликтна, като същият може да се освободи от нея само при условията на чл. 370, ал. 1 ТЗ и чл. 17, ал. 3 CMR (при непреодолима сила, с оглед качествата на товара, неподходяща опаковка, изрично съгласие на товародателя вредите да бъдат за негова сметка или, когато са произтекли от поведението на получателя на товара. Позовава се на практика на ВКС – Решение № 27 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2430/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова, постановена по чл. 68 от Закона за автомобилните превози, който уреждал идентични хипотези.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия - „В.Г.“ ЕООД, който оспорва жалбата като неоснователна.

Счита, че възраженията в нея са неясни и неуточнени, като по делото не било доказано превъзлагане от въззивника на превоза на товара и се акцентира на обстоятелството, че камионът на въззиваемия е паркирал на указаното място. Излагат се доводи за недоказаност на обстоятелствата свързани с кражбата. Поддържа се въведеното евентуално възражение за погасяване на вземането по давност и се развиват подробно доводи за липса на аргументи от въззивника за ангажиране отговорността на въззиваемия като превозвач по предявения иск на основание чл. 37 CMR. Оспорват се доводите 2 относно качеството на въззивника като спедитор – превозвач по смисъла на цитираните разпоредби от Търговския закон. Настоява се, че претенцията е недоказана и неоснователна, в който смисъл били изводите в назначената по делото СИЕ. Иска се потвърждаване на обжалваното решение, като е направено препращане към изложените в отговора на исковата молба доводи от въззиваемия „В.Г.“ ЕООД за оспорване на предявения спрямо него иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден и от ЗД „ Е.“ АД, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се становище за правилност на извода на съда, че превозвачът е взел всички мерки за запазване на товара, въпреки което е била извършена кражбата.

Оспорват се доводите за ангажиране отговорността на превозвача като гаранционна по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Конвенцията. В условията на евентуалност се поддържа, че чл. 6, ал. 2, т. 31 от ОУ към застрахователната полица изключват отровността на застрахователя.

В с. з. за въззивника - „К.“, не се явява представител. В подадената писмена молба за разглеждане на делото в отсъствие на пълномощника – адв.

Хр. Х. жалбата се поддържа по изложените в нея възражения и доводи.

Претендират се разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

За въззиваемия - „В.Г.“ ЕООД, се явява пълномощника – адв. Вл.

Владимиров, който поддържа възраженията за липса на доказателства и предпоставки относно качеството на въззивника като последващ превозвач по смисъла на чл. 34 CMR. Изтъква, че липсват данни и доказателства относно откраднатия товар. Поддържа въведеното като евентуално възражение за погасяване на претенцията по давност. Оспорва приложимостта на националния ТЗ в процесните отношения.

Бургаски апелативен съд със свое определение № 61 от 7-ми април 2022 г. прие, че въззивната жалба е допустима. В рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК съдът осъществи служебен контрол за валидност и допустимост на обжалваното решение, но не констатира предпоставки за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК. По възраженията за неправилност на решението и повдигнатите от страните въпроси, съдът съобразява следното:

Предмет на делото е предявеният от „К.“ против „В.Г.“ ЕООД иск на основание в чл. 37 CMR, основан на твърдение, че чрез CMR товарителница А.Л.“ е възложило превоза на аудио оборудване (говорители, микрофони и 3 др.) с общо тегло 3 175 кг. за превоз от М. - Х. до Л. – А.. „К.“ превъзложил превоза на Е.“, което дружество е превъзложило превоза на товара на въззиваемия – ответника „В.Г.“ ЕООД. На 11.11.2018 г. товарът е бил доставен до адреса, но превозното средство било паркирано на обществен път, а не на охраняем паркинг, вследствие на което била осъществена кражба на аудио продукти, с общо тегло 2 557.09 кг. на обща стойност 77 028.23 британски лири, с единични цени съгласно фактури №, № ***/26.09.2018 г., ***/25.10.2018 г. и ***/29.10.2018 г., издадени от съответните доставчици.

Кражбата и обстоятелставата, при които е извършена, били установени с изготвения от комисар П.Л. с доклад от 06.12.2018 г. Във връзка с ангажирането на отговорността на „К.“ към изпращача на товар А.Л.“, на 18.12.2019 г. е било сключено писмено споразумение, по силата на което въззивникът се задължил да заплати сумата от 25 000 британски лири с левова равностойност 55 707 лв., изчислено в съответствие с разпоредбата на чл. 23 ал.3 CMR, което плащане е извършено, но въпреки отправеното до „В.Г.“ ЕООД искане, последният не е възстановил посочената сума.

Поддържа се, че във връзка с доставката на товара бил налице един единствен договор по смисъла на чл. 34 CMR, като на основание чл. 26 CMR отговорността за липсите била реализирана спрямо въззивника като първи превозвач, от което за него възникнало правото на регресен иск по чл. 37 CMR спрямо „В.Г.“ ЕООД за заплатената на изпращача на товара сумата от 25 000 британски лири, като се претендира и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Така предявеният иск е оспорен от въззиваемия „В.Г.“ ЕООД с подадения отговор на исковата молба, в който е оспорено наличието на провоотношение между посочените дружеств, в т. ч. и въззивникса като превозвачи по един по един единствен договор, по който следващият превозвач да е нает от първия, от когото да е приел товара и който да е издал за това товарна разписка, като впише наименованието и адреса си в товарителницата. Оспорено е качеството на въззивника като последващ превозвач по смисъла на чл. 34 CMR; оспорено е наличието на вина у превозвача, срещу когото е насочен регресния иск; въведено е като евентуално и възражение за погасяване на претенцията по давност в хипотезата на чл. 32, § 1, т. 1 „а“ CMR, като споразумението между въззивника и товародателя-възложител е сключено след изтичане на така 4 определения давностен срок. Оспорено е спирането на давностния срок с твърдение, че въззивникът „К.“ не е предявил рекламация. Оспорен е начинът на определяне на щетата според количеството и вида на товара, както и размерът на ограничената отговорност на превозвача.

С допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните са доразвили съображенията си във връзка с първоначално изложените факти.

По искане на въззиваемия „В.Г.“ ЕООД по делото е конституирано трето лице-помагач на страната - ЗД „Е.“ АД, срещу което е предявен в условията на евентуалност обратен иск, основан на твърдение за съществуването на застрахователно правоотношение съгласно застрахователна полица от 02.10.2018 г., по която ЗД„Е.“ АД е застраховало рисковете на „В.Г.“ ЕООД по отговорност на превозвача и застраховката е била валидна към 11-12.11.2018 г.

Предявеният обратния иск е оспорен от ЗД „ Е.“ АД - относно наличието на застрахователно правоотношение, наличието на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск.

Страните не спорят по фактите пред настоящата инстанция като въз основа на събраните по делото доказателства пръвоинстанционният съд, извършвайки задълбочен анализ е приел за установени релевантните факти и обстоятелства по спорните пред настоящата инстанция въпроси, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Във връзка с фактите по делото съдът приема следното:

„К.“ е частно дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Обединеното Кралство и вписано във фирмения регистър на А. и Уелс на ***. с предмета на дейност „други спомагателни дейности в транспорта“.

С международна товарителница CMR издадена от изпращач А.Л.“, М., Х. за получател А.Л.“, Л., О.К. е била изпратена вътрешнофирмена доставка на 26 палета стоки с общо тегло 3 175 кг., без описания по вид и стойност.

Като превозвач в торарителницата е вписан въззиваемия „В.Г.“ ЕООД , който да извърши превоза с товарни автомобили с рег. №№ *** и ***. В полето за получател на стоката липсва подпис и е направена забележка „липсваща стока“.

5

Изхождайки от обстоятелството, че Товарителницата е само доказателствено средство за сключения договор, а не и условие за неговата действителност - чл. 9 § 1 вр. чл. 4 СМР и същата е необходима само за внасяне на яснота в превозните отношения. В тази връзка е допустимо доказването на правоотношението и с други доказателствени средства, но от приложената електронна кореспонденция между служители на А.Л.“ и „К.“ първото дружество е видно само, че първото дружество поискало от „К.“ организирането на превоз с фургонни ремаркета на товари от М. - Х. до Л. – А., като събирането на товара да стане на 09.11.18г. (петък) от М. - Х. и доставката в Л. – А. на 12.11.2018г. (понеделник) на товар от 1 380 паунда, като са коментирани и други доставки. В разменената кореспонденция липсват данни относно конкретната стойност и тегло на процесния товар. В представената кореспонденция освен цена, дата и място на превоза не се съдържат уговорки относно други конкретни задължения за „К.“, относно обхвата на отговорността към собственика на товара или предоставянето на гаранции от страна на „К.“ за извършване на превоза.

Липсват каквито и да било данни относно установяването на правоотношения и тяхното съдържание между „К.“ и Е.“, съответно, липсват доказателства дали последното дружество е превозвач или спедитор, като в последния случай – какви са поетите задължения и отговорност за извършване на превоза.

По делото няма спор, че превоза е осъществен с товарен автомобил на „В.Г.“ ЕООД, с рег. № *** и ремарке с рег. № *** пристигнал в Л., А. на 11 ноември 2018 г. От показанията на св. Х.М. - шофьор на товарния автомобил, се установява, че пристигнал вечерта към 18-19 след работното време на склада, като пазач на същия отказал да го допусне в двора и указала, че може да паркира на 40-50 метра от входа на склада, на място, на което улицата е осветена и навсякъде имало камери. Останал да спи в кабината на камиона, но когато се събудил сутринта на другия ден, установил че катинарът е срязан и липсва по-голяма част от стоката.