Протокол № 21501 от 16.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 21501 гр. София, 16.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Р. при участието на секретаря в.к.

Сложи за разглеждане докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110126855 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

След изпълнение разпоредбите на чл.142 от ГПК

Молителят Р. С. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. Я., с пълномощно по делото и с адв.ф., без пълномощно.

Молителката – Упълномощавам адв. М. ф. да ме представлява по настоящото дело и да извършва от мое име всички съдопроизводствени действия.

Конституираното дете Р. Р. Д., действащо чрез своята майка и законен представител Р. С. И., редовно уведомено, явява се законният представител.

Ответникът Р. Я. Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. З., с пълномощно представено по делото.

Страните /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Я. – Свидетелят е пред залата. Не мога да представя доказателства относно неявяването й в предходно заседание. Личният лекар нищо не й е 1 дал, казал е, че не може да издава документи със задна дата.

Адв.З. – С оглед дадените указания за неявяването в предходно съдебно заседание считам, че следва да представят доказателства.

Адв. Я. – Няма как личният лекар да й даде документ със задна дата. Тя е била вкъщи. Обадила се е на личния си лекар. Тя ще установи това лично с показанията си.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към събиране на допуснатите гласни доказателствени средства чрез разпит на допуснатия свидетел при режим на довеждане от страните, като във връзка с дадените указания в предходно съдебно заседание ще се произнесе след разпита на свидетелите.

В залата влезе свидетелят на страната на молителя.

СНЕМА самоличност на свидетеля:

Светла Н.а И., неосъждана, родена на 30.12.1969 г., ЛК № 652049579, изд.на 29.06.2022 г., от МВР София, без дела със страните, майка на молителката.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля възможността свидетелства като родственик на молителката. да откаже да

Свидетелят - Желая да свидетелствам.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл.290 НК и същият обеща да даде верни показания.

Свидетелят – Знам за какво е делото. Ставала съм свидетел на това, че отивам да пазарувам, отивам при Р. да ме подстриже и се прибираме следобед за Ботунец. На 21-ви беше предния или по-предния месец, не помня.

Адв. Я. – В ноември имаме още ситуации, г-жо съдия, сагата не свършва.

Аз Ви питам за май месец дали помните.

Свидетелят – На 21-ви май. Не помня, вече забравих. На 21.05.2022 г. беше. Искахме аз и Р. да видим детето и отидохме в Ботунец. В Ботунец живеят Р. и малкият Р.. Тогава - На 21-ви май 2022 г., ходих на пазар в София, отидох до Р. в салона, за да ме подстриже и след това си тръгнахме заедно, за да видим детето, но то не ни беше дадено. След обяд отидох в салона, беше около 4 часа, 4 и нещо, но не съм сигурна - не съм гледала часа. Подстрига ме Р. и си тръгнахме към Ботунец. Не съм погледнала часа, но в 4 ч. горе-долу 2 бяхме в Ботунец. Причината да отидем в Ботунец беше да видим детето.

Имаше уговорка да се види Р. с детето. Уговорките ги правим всеки път и детето не можем да го видим. Уговорката ни беше да го видим и така и не го видяхме. Дъщеря ми имаше уговорка - с мъжа си, естествено. Аз бях в колата с Р. тогава. Те се бяха уговорили преди това. Аз лично не съм присъствала на уговорката. Като отидох в салона, разбрах, че са се разбрали. Тя ми каза, че го е помолила да видим детето и той е казал „добре“. Когато отидохме в Ботунец, детето беше пред блока отвън, самичко, естествено, си играеше, баща му стоеше на пейката. Баща му беше отвънка, стоеше на пейката, има пейки отвънка. Бащата си пиеше бирата, детето си играеше. Бащата беше с комшии, не съм погледнала кои са били. Пред блока спряхме колата.

Разстоянието не съм го мерила, не мога да кажа колко е било. От мястото, на което спряхме колата, виждах детето. Разстоянието беше колкото между мен и Вас /свидетелят посочва разстоянието между свидетелската банка и банката на съда/. Детето не ме видя, аз бях отзад в колата, не съм се возила отпред.

Бях седнала отзад, защото имах багаж.

Адв. Я. – Госпожо съдия, това къде е седял свидетелят има ли отношение към делото? Да я убием с камъни тогава и да я питаме колко сантиметра е имало до блока. Вие имате отношение към свидетеля и аз ще го проверя това.

Имате отношение с ответната страна и с адвоката му. Ще го проверим. Това излиза от нормални граници, виждате жената, на 60 г., притеснена, цялата трепери - тук да вземем един камшик и да я убием.

СЪДЪТ предупреди адв. Я. да не нарушава реда в залата.

Адв. Я. – Какво си напазарувахте? Мляко, сирене? Какво носехте?

СЪДЪТ предупреди адв. Я. да не задава въпроси, съдържащи отговори.

Свидетелят – Бях си напазарувала мляко, бутчета, месо и т.н. Багажът ми стоеше отзад в колата. Не беше в багажника багажът. Автомобилът спря, повикахме детето. Аз не съм го повикала. Дъщеря ми повика детето и отношението беше грозно. Тя го повика от колата. Слезе дъщеря ми от колата. Тя го повика, като слезе от колата и отиде при детето. Не се приближи детето към майката, защото получихме много грозно отношение „Ама, курво къде си, какво правиш тук? и така нататък. Детето баща му го прибра, в смисъл го издърпа. Вкара го вътре във входа. Качиха се, имат една стаичка, да си говорят. Аз не съм била вътре, естествено, бях отвънка. Качиха се дъщеря 3 ми и Р.. Влязоха вътре, за да си говорят. Те бяха само двамата. Дъщеря ми влезе, когато я повикаха. Дъщеря ми я повика Р. с думите: „Ела да се разберем с теб“. Когато Р. слезе от колата, а аз останах вътре в колата, тогава Р. я повика с думите: „Ела, ма, курво, да се разберем, няма с теб да се разправям“. Р. беше навънка, когато я повика с обидите, за които вече казах.

Повика я преди да влезнат вътре с малкия да влезе. Тя влезе заедно с тях, не отделно.

Съдът – Колко време ги нямаше?

Свидетелят - Близо един и половин час ги нямаше, към един час.

Адв. Я. - Ако не си спомняте колко, казвате не си спомням, никой няма право да вади думи от устата на свидетеля. Не сте длъжна да си измисляте. Не й бяха разяснени правата й, затова аз й ги разяснявам.

Свидетелят - Половин - един час останаха горе. След това излезе дъщеря ми. Тя беше разстроена, разплака се, качи се в колата и тръгнахме. Тя просто не знаеше вече накъде върви. Върнахме се после обратно, пак слезе.

Съдът – Защо се върнахте обратно?

Свидетелят – Амии, защото, като се върнахме обратно, й каза Р. на нея:

„Ела, ма, ела, какво искаш ти?“. Това й го каза, като се върнахме обратно. На дъщеря ми го каза. Пред блока беше Р., като се върнахме. Детето го нямаше тогава. До половината на пътя бяхме стигнали, когато тръгнахме да се връщаме. Към София бяхме тръгнали да се прибираме. Причината да се върнем беше, че той се заканваше на Р.. Те говореха по телефона. Тя го попита за какво да се връщам и той й отговори „Върни се, върни се, да видя какво искаш ти“. Аз чух думите му с ушите си, естествено. Разговорът не беше на високоговорител, но то се чуваше на телефона. Когато се върнахме, аз не слязох от автомобила. Аз не съм ги чула какво са си говорели, защото не съм слезла от колата. На същото място беше паркирана колата и втория път.

Първият път това, което съм го чула, че се говори, мисля, че го казах. После не съм слизала от колата и не съм чула какво са си говорили. Не си говореха на пейката, вътре във входа си говореха. Имат една стаичка, тя е нещо като, не знам как да обясня, в смисъл такъв, че не живеят хора. То се вижда, че са в тази стаичка. Стаичката не се вижда, а се вижда през колата, вътре във входа е. Не знам накъде е стаичката, като се влезе във входа. Като се влезе във входа, се вижда къде отиват, вижда се от колата. Входът не е с прозорци.

4

Вижда се от колата къде отива някой, като влезе във входа.

Адв. З. – Моля да изляза за малко, за да уведомя 117-ти състав, че ще закъснея малко за насроченото заседание.

В 10:24 ч. адв. З. напусна съдебната зала.

Адв. Я. – Искам да се успокоите и да отговаряте на въпросите, само ако сте сигурна. Не сте длъжна да отговаряте на всички въпроси, ако не си спомняте, казвате, че не си спомняте. Никой не очаква от Вас да помните всяка една ситуация, нито сантиметър, метър, нито какво се вижда, нито кой, какво и защо.

Свидетелят – Предишният път не можах да дойда, защото бях с високо кръвно. Сега също съм със високо кръвно, краката ми не издържат, не искам водичка. Не успях, а сега съм дошла, защото просто няма как. Който и родител да е, естествено ще дойде да си защити детето за много неправилни работи.

Адв. Я. – Съдът ви попита на коя дата точно се случи това, за което Вие разказахте. Аз ви питам помните ли датата или не? Отговорете ми спокойно помните ли датата? Ако не помните, казвате - не помня.

Свидетелят – Ами, изключих вече. Помня, че беше топло. Не е било по повод - просто ей така отидох на фризьор. По-предния месец мисля, че се случи това. Не помня месеца, но топло беше, не беше студено, тъй като не съм била с ботуши.

В 10:27 ч. в залата влезе адв. З.

Свидетелят – Много често се случваше аз да отида и да виждам детето, когато той е на работа, защото получава страх, не аз, че ще се карат и ще се разправят. И един ден, беше студено, влизам вътре, баща му беше на работа, нещо беше, като всяко едно дете, направило малко беля, и каза: „Бабо, обувай ми бързо маратонките, да слизаме долу, защото тати ще ми се кара, като дойде, ще ме накаже“. Детето може би беше на 2-3 г. Какво значи това едно дете да получава страх, така не се наказват деца.

Адв. Я. - Защото се е видяло с баба си ли? Това ли е било проблемът Свидетелят – Ами, не може да се вижда с нас и нямало право да ни вижда нас, ние сме боклуци и такива, онакива. Боклук, курва всеки път, какво значи да ме псува Да ти еба майката“. Аз не виждам какво съм направила, за да не 5 го виждам това дете и нея, естествено, я псува „боклук, курва“, вече ми е неудобно да говоря. Ето, казвам - „пачавра“, „ще те пребия“, просто не знам вече какво да кажа, грозно е. Не съм се виждала с ответника след завеждане на делото. Отивам на спирката и ответникът ме псува от прозореца „боклук“, „курва“, това беше преди 2-3 седмици. На процесната дата детето си играеше, той седи и си пие бирата. Дъщеря ми слезе и беше посрещната от ответника с думите: „Ама, курво, ти какво правиш тук, пачавро“.

Адв. Я. – Да се отбележи, в присъствие на детето.

Свидетелят – Не му отива да говори това за един родител, грозно е.