Решение № 10126 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10126 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20251110119917 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Етажна собственост на сграда, находяща се в ......., чрез професионалния домоуправител ......., ЕИК ......., против А. П. Ц., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 306,00 лв., представляваща девет месечни вноски по 34,00 лв. за разходи за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от м. 06.2024 г. до м. 02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 21.06.2024 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост на адрес ......., на което са приети решения за избор на професионален домоуправител, за определяне на размера на месечните вноски за управление и поддръжка на общите части, както и за определяне на допълнителни месечни вноски за апартаменти, в които се извършва търговска дейност. Поддържа се, че ответницата е собственик на самостоятелен обект, обозначен от ищеца като апартамент № 5, находящ се в процесната сграда, и че за този обект са начислени месечни вноски в размер на 34,00 лв. за всеки от месеците от м. 06.2024 г. до м.

02.2025 г. включително. Тъй като сумите не били заплатени доброволно, ищецът моли съда да осъди ответницата да ги заплати, ведно със законната лихва и направените разноски.

Ответницата оспорва иска изцяло по основание и размер. Тя поддържа, че не е собственик на апартамент № 5 в сградата на адрес ......., а е собственик на друг самостоятелен обект, а именно апартамент № 6, който съответства на самостоятелен обект с идентификатор .......

Твърди, че претенцията е насочена срещу неправилен длъжник и за неправилен имот, поради което не е доказано възникването на твърдяното парично задължение именно в 1 нейна тежест. Сочи още, че за своя апартамент заплаща дължимите месечни такси, поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1 ЗУЕС, чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тези разпоредби собствениците, ползвателите и обитателите в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да участват в разходите за управление и поддържане на общите части, когато такива разходи са надлежно определени с решение на компетентния орган на етажната собственост. За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно решение на общото събрание, определящо задълженията, качеството на ответницата като собственик, ползвател или обитател на конкретния самостоятелен обект, за който се претендират сумите, както и размера на неизпълненото парично задължение.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи качеството на ответницата като собственик или ползвател на апартамент № 5, валидно решение на Общото събрание от 21.06.2024 г. за определяне на таксите и наличие и размер на неизплатените задължения. На ответницата е указано, че следва да докаже възраженията, от които черпи благоприятни правни последици. Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че на 21.06.2024 г. е прието решение на Общото събрание на етажната собственост за определяне и събиране на такси за управление и поддръжка на общите части. Като спорни са очертани въпросите дали ответницата е собственик или ползвател на апартамент № 5, дали именно тя дължи претендираната сума от 306,00 лв., както и дали е налице неизплатено задължение към етажната собственост.

По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца, а именно протокол от Общо събрание на етажната собственост от 21.06.2024 г., договор за възлагане на управление и поддръжка на общите части, адвокатско пълномощно и относимите към исковата претенция приложения. От тях се установява, че етажната собственост е взела решение за избор на професионален домоуправител и за определяне на месечни вноски за управление и поддръжка, като за определени обекти са предвидени вноски в по-висок размер поради твърдяна търговска дейност. От представената таблица към исковата молба се извежда, че претенцията е формирана като сбор от девет месечни начисления по 34,00 лв. за периода от м. 06.2024 г. до м. 02.2025 г., или общо 306,00 лв.

По делото са приети и писмени доказателства, представени от ответната страна, включително договор за продажба на държавен жилищен имот от 01.12.1967 г., нотариални актове, удостоверение за наследници, схеми и скици от АГКК, удостоверение от ГИС София, удостоверение за постоянен адрес, квитанции за платени местни данъци и такси, документи от мобилното приложение на професионалния домоуправител и квитанции за заплатени месечни такси. От тези доказателства се установява, че ответницата черпи права по отношение на самостоятелен обект, обозначаван в представените титули и удостоверителни документи като апартамент № 6, а не като апартамент № 5. Представените схеми и удостоверителни документи сочат връзка между този обект и идентификатор ......, което 2 кореспондира и с възражението на ответницата, че нейният имот не е този, за който ищецът е предявил претенцията си.

В проведеното съдебно заседание на 28.11.2025 г. ищецът е поддържал исковата молба и е поискал възможност да се снабди с вече издадените съдебни удостоверения, с цел конкретизиране на апартамента във връзка с нотариалния акт и доказване собствеността върху апартамент № 5. Съдът е предоставил тази възможност и е обявил доклада по делото за окончателен. В следващото съдебно заседание на 27.02.2026 г. обаче ищецът не се е явил и не е представил доказателства, установяващи, че ответницата е собственик или ползвател именно на апартамент № 5. Съдът изрично е констатирал, че въпреки дадената възможност, по делото не се намират такива доказателства.

По делото не са събирани гласни доказателства, поради което съдът не обсъжда свидетелски показания. Не са допускани и изслушвани съдебни експертизи, поради което не се налага обсъждане на експертно заключение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим. Ищецът твърди наличие на вземане на етажната собственост срещу ответницата, поради което разполага с процесуален интерес от предявяване на осъдителен иск. Възражението на ответницата, че не е собственик на апартамент № 5, не обуславя недопустимост на иска, а засяга неговата основателност, тъй като се отнася до пасивната материалноправна легитимация и до възникването на твърдяното парично задължение.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

В производството по осъдителен иск за вземания на етажна собственост съдът не може да презумира качеството на длъжник само от обстоятелството, че лицето живее в сградата, има адресна регистрация в нея или фигурира в кореспонденция на професионалния домоуправител. Задължението по чл. 6, ал. 1 ЗУЕС възниква за лице, което има качеството собственик, ползвател или обитател на конкретен самостоятелен обект, за който е начислена съответната вноска. Когато претенцията е индивидуализирана спрямо конкретен апартамент, именно ищецът следва да докаже, че ответникът е носител на релевантното качество по отношение на този самостоятелен обект.

В случая ищецът е основал иска си върху твърдението, че ответницата е собственик на апартамент № 5. Това твърдение е своевременно и категорично оспорено от ответницата.

След оспорването съдът е дал изрични указания на ищеца за доказване на пасивната материалноправна легитимация на ответницата, включително чрез снабдяване с официални удостоверителни документи. Въпреки това по делото не е представен документ за собственост, схема, удостоверение или друг официален документ, от който да се установява, че А. П. Ц. е собственик или ползвател на апартамент № 5 в сградата на адрес ........

Обратно, събраните доказателства подкрепят възражението на ответницата, че нейният имот е обозначаван като апартамент № 6 и съответства на самостоятелен обект с идентификатор ....... Тези доказателства са последователни и взаимно допълващи се. Те сочат, че в различни 3 актове и удостоверителни документи процесният за ответницата имот е индивидуализиран като апартамент № 6, а не като апартамент № 5. При това положение съдът не може да приеме за доказано, че начисленията, предмет на иска, са насочени към имот, който принадлежи на ответницата.

Не е достатъчно да е доказано, че Общото събрание е приело решение за определяне на месечни такси. Това решение обуславя възможността етажната собственост да търси съответните вноски от лицата, които са длъжници по смисъла на ЗУЕС, но не освобождава ищеца от тежестта да установи кой е конкретният длъжник по конкретното начисление. В настоящото производство спорът не е само дали е имало решение за събиране на такси, а дали ответницата дължи сумите, начислени за апартамент № 5. Именно този съществен елемент от фактическия състав на претенцията остана недоказан.

Съдът съобразява и че доказателствената тежест не може да бъде прехвърлена върху ответницата. Ответницата не е длъжна да доказва кой е действителният собственик на апартамент № 5, нито да установява отрицателния факт, че не е собственик на този обект, извън необходимото за противопоставяне на своето възражение. Достатъчно е тя да оспори твърдението на ищеца и да представи доказателства за своята противоположна теза. След това в тежест на ищеца остава да докаже положителния факт, на който основава иска си, а именно принадлежността или ползването на апартамент № 5 от ответницата.

Представеното удостоверяване, кое лице е регистрирано на адреса / писмо на СО № към ........ от 04.06.2025г., от което е видно че постоянен адрес на ответницата и настоящ е записано ......, като на ръка е дописано с ръкописни букви ап. 5, като не е направено отбелязване на лицето и причината за дописването. Едновременно с това, от ответницата е представено удостоверение за постоянен адрес с изх № 1329/07.07.2025г., от което е видно, че регистрирания адрес на последната е ап. 6 на същия адрес. Отделно от това от скица на поземлен имот № ......г. не се установява наследницата или нейния съпруг / починал/ да е собственик наповече от един самостоятелен обект. Представени са и доказателства за извършени плащания на такси към ищеца за месечни такси от месец 07.2024г. до месец 07.2025г.

При недоказаност на качеството на ответницата като собственик или ползвател на апартамент № 5 отпада и възможността да се приеме, че тя дължи претендираните девет месечни вноски по 34,00 лв. За пълнота наизложението следва да се добави още представени са и доказателства за извършени плащания от името на ответницата към ищеца за процесния период, като ищецът не проведе дори косвено доказване за наличието на друг обект, към който могат да се отнесат тези плащания. Представено е и удостоверение от ГИС - София с изх. № ГИС .......-(1), от което е видно, че апартамент № 6 съответства на индетификаионен номер на имот № ......, както и на документа за собственост, представен от ответницата, поради което съдът приема, че искът остава неоснователен и недоказан.

Неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна лихва, доколкото същата следва съдбата на главното вземане.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен 4 изцяло като неоснователен и недоказан.

При този изход от спора, право на разноски има ответницата. Ответницата е поискала отхвърляне на иска, но в последното съдебно заседание изрично е заявено, че няма сторени разноски, поради което съдът не присъжда разноски в нейна полза. Направените от ищеца разноски остават в негова тежест.

Така мотивиран, съдът