Решение № 51 от 03.07.2019, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И

Е № 51 гр.Кюстендил, 03.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Вергиния Бараклийска, след като разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д.№ 44/2019 г. по описа на ОС- Кюстендил и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част Четвърта

„Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.

Образувано е по молба на „***” ЕООД, с

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. Б., общ Д., ул. *** № *** подадена чрез пълномощника адв.Б.П.П.- САК, със съдебен адрес *** ***.), притежаващ изрично пълномощно. В молбата са изложени твърдения в насока, че дружеството е преустановило търговската си дейност в края на м. октомври 2018 г., което е довело до неплатежоспособност, тъй като не се генерират оборотни средства. Твърди се, че неплатежоспособността е настъпила на 30.10.2012г., като твърдяната неплатежоспособност претендират като главен иск. При условията на евентуалност се заявява , че дружеството е и свръхзадължено, тъй като наличното му имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

Към молбата са приложени изискуемите се от чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи, а именно: уведомление по реда на чл.78 от ДОПК; списък на кредиторите; справка за задълженията към НАП, отчет на приходите и разходите, счетоводен баланс към 05.10.2018 г.

По делото е прието заключение с вх.№4131/04.06.2019г. на назначената съдебно- икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Х.. Въз основа на извършените проверки, вещото лице е установило следното:

Коефициентът за финансова автономност (КФА)на дружеството (собствен капитал : пасиви) е 0.4 към 31.12.2015 г.; 0.2 към 31.12.2016 г.; 0.1 към 31.12.2017 г.; -0.1 към 31.12.2018 г. и -0.1 към 31.03.2019 г. Според вещото лице делът на собствения капитал в общата маса на пасива, представен от дългосрочни и краткосрочни пасиви е недостатъчен и предприятието при обслужване на задълженията е зависимо от своите кредитори.

Коефициентът на задлъжнялост (КЗ)- (пасиви : собствен капитал) е както следва: към 31.12.2014 г.- 1; към 31.12.2015 г.-2.7; към 31.12.2016 г.- 4.9; към

31.12.2017 г.-6.9; към 31.12.2018 г. - -1 и към 31.03.2019 г.- -1. Според вещото лице високите стойности на КЗ към 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и отрицателните към 31.12.2018 г. и 31.03.2019 г. показват, че предприятието в исторически план става все по-зависимо от своите кредитори за уреждане на задълженията си.

Коефициент на общата ликвидност (КОЛ)- краткотрайни активи/краткосрочни задължения е през годините е както следва: към 31.12.2014 г.- не се дели на нула; към 31.12.2015 г.- 2.6; към 31.12.2016 г.- 1.3; към 31.12.2017 г.-1.2; към 31.12.2018 г. и към 31.03.2019 г.- не се дели на нула. Вещото лице сочи, че към 31.12.2018 г. и 31.03.2019 г. КОЛ са влошени непоправимо, предприятието почти не разполага с краткотрайни активи, само с незначителни парични средства- 4 х.лв., всички краткосрочни задължения, поради невъзможност да се погасяват се преквалифицирани в дългосрочни.

Коефициентът за бързата ликвидност (КБЛ)- краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства/краткосрочни задължения е както следва: към 31.12.2014 г.- не се дели на нула; към 31.12.2015 г.- 2.6; към 31.12.2016 г.- 1.3; към

31.12.2017 г.-1.2; към 31.12.2018 г. и към 31.03.2019 г.- не се дели на нула. Вещото лице сочи, че КБЛ към 31.12.2018 г. и 31.03.2019 г. КОЛ са силно влошени- липса на бързоликвидни текущи активи, както и краткосрочни задължения/ същите са преквалифицирани в дългосрочни/ показват, че дружеството не упражнява стопанска дейност, не генерира приходи, не съществуват възможности за изплащане на задълженията.

Коефициентът за незабавна ликвидност (КНЛ) - краткосрочни вземания + парични средства/текущи задължения е както следва: към 31.12.2014 г.- не се дели на нула; към 31.12.2015 г.- 2.6; към

31.12.2016 г.- 0.7; към 31.12.2017 г.-0.6; към 31.12.2018 г. и към 31.03.2019 г.- не се дели на нула, като платимата сума за погасяване на дългосрочни задължения е 0. Имайки предвид този коефициент вещото лице е посочило, че предприятието с незначителните си парични средства, в условията на липса на краткосрочни инвестиции, както и текущи задължения е напълно неплатежоспособно.

Коефициентът за абсолютна ликвидност (КАЛ)- парични средства/текущи задължения е както следва: към 31.12.2014 г.- не се дели на нула; към 31.12.2015 г.- 2.6; към 31.12.2016 г.- 0.7; към 31.12.2017 г.-0.6; към 31.12.2018 г. и към

31.03.2019 г.- не се дели на нула. Вещото лице е посочило че 31.12.2018 г. и 31.03.2019 г. показателите са силно влошени- липса на бързоликвидни текущи активи, както и на краткосрочни задължения показват, че дружеството е в процес на неплатежоспособност.

Коефициент на рентабилност на приходите от продажби

(КРПП): финансов резултат/нетни приходи от продажби са както следва: към 31.12.2014 г.- 0; към 31.12.2015 г.- 0.06; към 31.12.2016 г.- 0.001; към 31.12.2017 г.- 0.1; към 31.12.2018 г.- -33.25 и към 31.03.2019 г.- 0. Вещото лице е посочило, че към 31.12.2018 г. на фона на символичните приходи от продажби и реализиран висок отрицателен финансов резултат се отчита критично нисък отрицателен коефициент на рентабилност на приходите от продажби /-33.25/, а към 31.03.2019 г. предприятието е било в невъзможност да реализира приходи и да реализира чист доход.

Коефициент на рентабилност на собствения капитал (КРСК): финансов резултат/собствен капитал е както следва: към 31.12.2014 г.- 0; към 31.12.2015 г.- 1; към 31.12.2016 г.-

0.03; към 31.12.2017 г.- 1.3; към 31.12.2018 г.- -1 и към 31.03.2019 г.- 0. Към 31.03.2019 г. е настъпила декапитализация на собствения капитал.

Коефициент на рентабилност на пасивите (КРП) : финансов резултат/пасиви е както следва: : към 31.12.2014 г.- 0; към 31.12.2015 г.- 0.4; към 31.12.2016 г.- 0.01; към

31.12.2017 г.- 0.22; към 31.12.2018 г.- -0.1 и към 31.03.2019 г.- 0. Към 31.12. 2018 г. дружеството реализира загуби от своите пасиви.

Коефициент на рентабилност на активите (КРА): финансов резултат/реални активи е както следва: : към 31.12.2014 г.- 0; към 31.12.2015 г.- 0.4; към 31.12.2016 г.- 0.01; към

31.12.2017 г.- 0.2; към 31.12.2018 г.- -66.5 и към 31.03.2019 г.- 0. Според вещото лице към 31.12.2018 г. е налице пълна декапитализация на активите на дружеството.

В заключението си вещото лице е посочило още, че към

31.03.2019 г. дружеството има осчетоводени изискуеми публични задължения към НАП в общ размер на 270 х.лв., към 2017 г. са блокирани разплащателните сметки на дружеството, като последното плащане е по фактура от 26.11.2017 г. Вещото лице сочи също така, че към 31.12.2018 г., респ. 31.03.2019 г. дружеството притежава общо 4 х.лв. в брой, че дружеството не разполага с имущество за удовлетворение на кредиторите си, както и че дружеството няма вземания от трети лица.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на дружеството - молител.

Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни предпоставки.

Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали и/или заличени в търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или заличен ЕТ – чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ). В конкретния случай, молителят „Марани“ ЕООД е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява търговец по формата си.

Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/ кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане и 4/

Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. По настоящото дело молител е длъжникът „***“ ЕООД, поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си.

Материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния на длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2/ свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.

В разглеждания случай молителят поддържа наличие на основание за откриване на производство по несъстоятелност, изразяващо се в неплатежоспособност, а при условията на евентуалност свръхзадълженост. Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно вземане, или 4/ задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че за да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на длъжника следва да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

В чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ са предвидени още две презумпции за наличие на състояние на неплатежоспособност, съответно - предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, както и неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето.