Решение № 3605 от 09.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3605 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Л. ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от Л. ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110134487 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на постъпила искова молба от „..“ АД с ЕИК .., седалище и адрес на управление .. (ищец), чрез упълномощения представител юрисконсулт Соня Парунева.

Ищецът твърди, че е сключил договор за издаване на кредитна карта, по силата на който е предоставил на кредитополучателя банков кредит – „овърдрафт“ – в размер на 1 300 лева. Макар и кредитополучателят периодично да усвоявал кредита, от 13. 07.

2010 г. той изпаднал в просрочие. Поддържа, че е поканил на 13. 08. 2020 г. кредитополучателя да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, но въпреки това тя не го направила и считано от 12. 10. 2020 г. кредитът бил обявен изцяло за предсрочно изискуем. Отбелязва, че по негово заявление Софийският районен съд вече е издал заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист. Иска от съда да установи съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, а именно: сумата 1 300 лева, представляваща непогасена главница, ведно със законовата лихва от 23. 10. 2020 г. до окончателното изплащане, сумата 4 100 лева и 23 стотинки, представляваща непогасена договорна лихва за периода 13. 07. 2010 г. – 11. 10. 2020 г., сумата 854 лева и 2 стотинки, представляваща обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва) по т. 8 от договора за периода 19. 07. 2010 г. – 12. 03. 2020 г., сумата 166 лева и 10 стотинки, представляваща наказателна лихва по т. 8 от договора за периода 14. 05.

2020 г. – 11. 10. 2020 г., сумата 3 лева и 97 стотинки, представляваща законна лихва за периода 12. 10. 2020 г. – 22. 10. 2020 г., сумата 39 лева, представляваща годишна такса за поддръжка на кредитната карта по т. 10 от договора и сумата 60 лева, представляваща разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Претендира разноските в заповедното производство, както и разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Н. Е.

1 с ЕГН **********, съдебен адрес ... Възразява, че след като ищецът твърди просрочие на кредита от 13. 07. 2010 г., то основният иск относно главницата е погасен с изтичането на петгодишна давност. Що се отнася до акцесорните искове за наказателни лихви и законна лихва, възразява, че и те са се погасили с изтичането на тригодишна давност. Прави възражение за изтичане на погасителната давност и за вземането в размер на 39 лева за годишна такса за поддръжка на кредитна карта. Твърди, че кредитът всъщност не е станал предсрочно изискуем, защото всички вноски по него са с изтекъл падеж, както приема за признато от ищеца. Оспорва иска за главница по размер, като заявява, че непогасената част всъщност е 378 лева и 20 стотинки, а не 1 300 лева. Оспорва като неравноправни уговорките на чл. 19.1.1 от общите условия, всички клаузи от общите условия, които определят лихвите върху главницата, както и чл. 7 и чл. 8 от договора. Оспорва иска за сумата в размер на 60 лева, представляваща разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост с довод, че не представлява извършени в настоящото или заповедното производство разноски. Иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК седем кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предвид твърденията на страните в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили валиден договор за издаване на кредитна карта, че ответницата е усвоявала кредита по уговорения начин, че й е обявил предсрочната изискуемост на кредита и че са налице основания за спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност. В тежест на ответницата е да докаже погасяването на дължимите суми по кредита чрез плащане.

Понеже по делото липсват данни ответницата да е сключила договора за кредит във връзка с осъществяването на търговска или професионална дейност, то следва да се приеме, че тя има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съответно договорът е за потребителски кредит. Затова в настоящото производство съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК).

Страните не спорят, а и от представените по делото заверени преписи от договор, два броя общи условия и декларация се установява, че на 10. 05. 2007 г. те са сключили договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-2912. По силата на този договор ищецът се е задължил да издаде на ответницата „револвираща“ кредитна карта, както и да отпусне в нейна полза кредитен лимит („овърдрафт“) в размер на до 1 300 лева. Уговореният начин на усвояване на кредита е бил чрез използуването на кредитната карта (безналични плащания на „POS“ терминално устройство или други трансакции). Ответницата е поела задължение да изплаща усвоената главница ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 18 %, съответно 16 % при усвояване на главницата чрез „POS“ терминално устройство, а при надвишаване на разрешения кредитен лимит – „наказателна лихва“ в размер на 26 %. Заплащането е било уговорено да се извършва на вноски, чийто падежи настъпват на всяко пето число от месеца.

Размерът на вноските е било уговорено да варира от минималния размер 3 % от сумата за пълно погасяване („дебитно салдо“) до пълния размер на усвоения кредит. При пълно погасяване на усвоения кредит преди падежа страните са уговорили и 45-дневен 2

„гратисен период“, в който не се дължи лихва. Страните са определили краен срок на договора за кредит 10. 05. 2009 г., но същевременно са уговорили и автоматично подновяване на срока за ползуване на кредита с една година (оттук и кредитната карта е описана като „револвираща“), стига нито една от страните да не уведоми другата с писмено предизвестие, че прекратява договора.

От анализата на договора се налага извода, че страните са уговорили потребителски кредит в размер на до 1 300 лева, който следва да бъде заплатен ведно с възнаградителна лихва на ежемесечни вноски във вариращ размер за срок две години от сключването му. Кредитът е „револвиращ“, защото след изтичането на двугодишния срок и при липса на изрично волеизявление за прекратяването му банката отпуска нов кредит в размер на до 1 300 лева, който отново следва да се погасява на вариращи вноски в нов едногодишен срок. Кредитът е освен това „овърдрафт“ (кредитен лимит/до определен размер), защото размерът на главницата е относително определен и се конкретизира от действията на кредитополучателя по усвояването му (с ползването на кредитната карта), съответно с плащането на вноски. Макар и да е уговорена горна граница на главницата, която може да бъде усвоена, договорът предвижда възможност да бъде усвоена и допълнителна главница над този размер. В такъв случай върху главницата, която е усвоена над лимита от 1 300 лева, се начислява така наречената от страните „наказателна лихва“. Понеже този допълнителен кредит е рисков, той е незабавно изискуем (т. 1.1., б. „р“ от съответните общи условия) и върху невъзстановената главница се начислява неустойка за забава („наказателна лихва“) в съответен размер.

Във връзка с общата продължителност на договора за револвиращ потребителски кредит „овърдрафт“ ищецът не е въвел изрични твърдения, но предвид заявената от него предсрочна изискуемост на 12. 10. 2020 г., то може да се изведе, че според него до тази дата договорът не е бил прекратен. Що се отнася до ответницата, тя също не е заявила изрично дата на прекратяването на договора. Понеже обаче тя оспорва като неравноправна клаузата от общите условия, свързана с автоматичното му подновяване и не твърди да е отправила предизвестие за прекратяването, то може да се изведе, че според нея договорът се е прекратил с изтичането на първоначалния срок, тоест на 10. 05. 2009 г.

Съдът приема, че договорът за потребителски кредит не е прекратяван. За да е неравноправна уговорката за автоматичното подновяване (револвиране) на кредита, тя трябва да предвижда необосновано кратък срок за мълчалИ. съгласие за продължаване на договора при непротИ.поставяне на потребителя (чл. 143, т. 8 ЗЗП в приложимата му редакция към процесния договор). В настоящия случай ответницата-потребител има възможност да се откаже от удължаването на срока на договора (автоматичното му подновяване, револвирането) с писмено предизвестие, което да предаде най-късно 30 дни преди изтичането на текущия срок (т. 19.2.1., б. „а“ от съответните общи условия).

Освен това ответницата има възможност да прекрати договора с 30-дневно писмено предизвестие по всяко време (чл. 19.2.1., б. „б“ от съответните общи условия). При това положение съдът приема, че не е налице значително неравновесие между страните по договора във връзка с уговорката за автоматичното подновяване на срока му и съответната клауза на т. 19.1.1. трябва да се приеме за равноправна. Липсват твърдения и данни за отправянето на писмени предизвестия за прекратяването на договора от която и да е от страните. Доколкото кредитната карта не е дигитална, то не може да се приеме освен това че с изтичането на срока й договорът се е прекратил на основание т.

19.2.2. б. „в“. При това положение съдът достига до извода, че договорът не е бил 3 прекратяван, макар и страните фактически да са спрели да го изпълняват след деактивирането на кредитната карта на 02. 01. 2014 г. (стр. 12 от експертното заключение по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 18. 10. 2022 г.). Що се отнася до уговорката за „наказателна лихва“, тоест за неустойка за забава, чийто размер се определя според раздел Б2 от Бюлетина за лихвите, начислявани от ищеца, съдът приема, че и тези клаузи на съответните общи условия (т. 11.1. и т. 11.2.) не внасят значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, което да обоснове неравноправността им. Равноправност на клаузите за автоматично подновяване и неустойки за забава по този тип договори се застъпва и в съдебната практика (така решение № 50186 от 16. 11. 2022 г. на ВКС по гр. дело № 4472/2021 г., III г. о.).

По делото е изготвено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като пълно (като съобразява и експертното заключение по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, а така също и допълнението към него), ясно, професионално и методично издържано. От него следва да се приеме за установено, че в периода 10. 05. 2007 г. – 13. 07. 2010 г. ответницата е усвоила по уговорения начин (използувайки кредитната карта) главница в размер на общо 3 781 лева и 68 стотинки. По така усвоения кредит в периода 19. 06. 2007 г. – 19.

10. 2021 г. са били формирани множество минимални погасителни вноски в различен размер (всяка от които за главница, лихва и такси). По указания на съда вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза изготви два варианта на минималните погасителни вноски – един, при който се капитализират лихвите по кредита съгласно т.

8.1.4. от съответните общи условия (т. 14.3 от другите общи условия), и друг, при който лихвите не са капитализират. За да установи размера на минималните погасителни вноски по кредита, съдът предпочита да кредитира втория вариант. Това е така, защото ищецът е сключил договора за кредит не с търговец, а с потребител.

Възможността да се начисляват лихви върху лихви се допуска по изрична уговорка, каквато е тази по т. 8.1.4. от съответните общи условия, но само между търговци (чл.