Решение № 76 от 03.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Враца, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20241400900007 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 334/16.01.2024 г. на И. Ц. Д., ЕГН **********, и И. И. Д., ЕГН **********, двамата от гр.***, подадена чрез пълномощника им адв.Л. Г., с която против ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, са предявени следните осъдителни искове:

1/ Иск за сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и емоционални болки и страдания, претърпени от ищцата И. Ц. Д. вследствие смъртта на сина й И. И.

И., починал при ПТП на ***, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

2/ Иск за сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и емоционални болки и страдания, претърпени от ищеца И. И. Д. вследствие смъртта на сина му И. И.

И., починал при ПТП на ***, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

3/ Иск за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата И. Ц. Д., равняващи се на средната пазарна цена на лек автомобил марка „Опел”, модел „Виваро”, с рег.№ ВР *** СК, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на *** около 21:27 часа е настъпило ПТП на път ІІ-13 между лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ ЕН *** КХ, управляван от водача Г. В. М., който при движение на прав пътен участък е нарушил правилата за движение по ЗДвП, напуснал е своята лента на движение на двупосочен път и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е блъснал челно лек автомобил „Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК, управляван от И. И. И.. В резултат на удара водачът на лек автомобил „Опел 1

Виваро”, който е управлявал автомобила със съобразена скорост и с правилно поставен обезопасителен колан, е починал вследствие на остра кръвозагуба, предизвикана от разкъсване на аортата на сърцето при получената от удара гръдна и коремна травма.

Посочва се, че починалият водач И. И. И. е син на двамата ищци.

Твърди се, че приживе отношенията между родителите и техния син са били основани на взаимна обич, привързаност и неразделност, както и че същите са споделяли един покрив и цял живот са живели в едно домакинство, били са неразделни и са се събирали всеки ден. Според изложеното в исковата молба, ищците са успели да изградят у своя син положителни качества – трудолюбие, привързаност към родителите, всеотдайност към близки и приятели, взаимопомощ, морална и духовна подкрепа, но всичко това е изгубено в един миг.

Посочва се, че след внезапната, жестока и необратима смърт на своя син, майката се е затворила в себе си, не може и не иска да говори, не се усмихва, споделя, че за нея животът е приключил и болката й не може да бъде преодоляна, докато е жива. По отношение на бащата се сочи, че след смъртта на сина си е мълчалив, видимо съсипан и с нежелание за живот, споделя, че с неочакваната и ненавременна загуба е изгубил всичко, което е градил цял живот и което го е осмисляло. Според ищците е трудно да се опишат тежките душевни болки и страдания от нелепата загуба на сина им, който са изгубили в момент, когато тепърва е започнал да им бъде силна морална и материална опора.

В исковата молба се твърди, че в резултат на удара лекият автомобил „Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК, който е собственост на фирмата, представлявана от И. Ц. В., е тотална щета и е негоден за употреба.

Посочва се, че увреждащото МПС лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ ЕН *** КХ притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД съгласно полица № BG/06/123000605093, валидна от 21.02.2024 г. Сочи се също, че по случая при ответното дружество е образувана застрахователна преписка № *** за обезщетяване на търпените от ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на сина на ищците, но в тримесечния срок от предявяване на извънсъдебната претенция – 19.08.2023 г. ответникът не е изпълнил задължението си да изплати застрахователно обезщетение, което е основание за предявяване на настоящите осъдителни искове.

С Разпореждане № ***/20.05.2024 г. съдът е приел исковата молба за разглеждане по реда на Глава 32-ра „Производство по търговски спорове” ГПК и е разпоредил да се връчат преписи от същата и приложенията към нея на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4637/12.06.2024 г . от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ю. К..

По отношение допустимостта на исковите претенции ответникът оспорва активната процесуалноправна легитимация на И. Ц. Д. за предявяване на иска за имуществени вреди, тъй като собственик на автомобила е „***” ЕООД, видно от представеното свидетелство за регистрация Част І.

С отговора се оспорва и основателността на исковите претенции.

Посочва се, че на *** на път ІІ-13 между гр.Кнежа и гр.Бяла Слатина възниква 2

ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ ЕН *** КХ, управляван от Г. В. М., застрахован в „ДЗИ-Общо застраховане” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието, и товарен автомобил „Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК, управляван от И. И. И., застрахован в ЗК „Лев Инс” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Не се оспорва обстоятелството, че при произшествието е загинал И. И., който е водач на товарния автомобил „Опел Виваро”. Признава се и фактът, че във връзка с това събитие при ответника е заведена претенция и е образувана щета № ***, но се посочва, че по тази претенция не е постановен отказ, а са изискани допълнителни доказателства, които не са представени от претендиращите застрахователно обезщетението.

Ответникът твърди, че вина за ПТП, освен застрахования при него водач Г. В. М., има и водачът на товарния автомобил „Опел Виваро” И. И. И..

В тази насока се позовава на заключението на автотехническа експертиза, изготвена по воденото досъдебно производство № ЗМ-51/2023 г. по описа на РУ-Кнежа, в която е констатирано, че водачът на т.а. „Опел Виваро”, рег.№ ВР *** СК е управлявал МПС със значително по-висока скорост от максимално разрешената за съответния пътен участък.

На следващо място ответникът оспорва предявените претенции за неимуществени вреди като завишени и неотговарящи на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и на обичайните размери на обезщетенията, присъждани при аналогични случаи. Навеждат се доводи, че вредите от смъртта на син са изключително тежки, но не могат да бъдат репарирани с парично обезщетение и да бъде възстановено състоянието преди събитието, поради което законът предвижда обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено от съда по справедливост. Развиват се съображения, че в този принцип се включва преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, освен естествената/нормална близост между родители и син.

Подчертава се, че установяването на особен интензитет на търпените болки и страдания е в доказателствена тежест на ищците. Посочва се, че при ищците се касае за обичайни болки и страдания, търпени от загуба на близък, а не за развитие на психично увреждане, налагащо лечение.

В отговора на исковата молба се прави възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД и се иска намаляване отговорността на ответника, поради допуснатото от водача на т.а. „Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК И. И. нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП с оглед управлението на автомобила с превишена скорост от 108,83 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч. Посочва се, че при управление с разрешената от закона скорост ударният импулс би бил значително по-лек и не би настъпил летален изход. Освен това се твърди, че за вредоносния резултат е допринесло и обстоятелството, че И. И. не е използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, с което сам се е поставил в опасност.

Ответникът изразява становище, че претенцията за лихви не е съобразена с чл.497, ал.1, т.2 вр. чл.496, ал.1 КЗ, съгласно които застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията, като в случая този срок е изтекъл на 19.11.2023 г.

По отношение на претенцията за имуществени вреди се поддържа изразеното становище за липса на активна легитимация на ищцата И. Д..

Ответникът счита претенцията за завишена с оглед действителната стойност 3 на щетите по автомобила, както и че най-вероятно щетата ще се определи като тотална. Посочва, че съгласно чл.390, ал.1 КЗ преди изплащането на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в РБ, ползвателят на застрахователната услуга следва да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Сочи се също, че съгласно практиката на касационната инстанция, не се касае за условие за възникване задължението на застрахователя, а за предпоставка за настъпване на изискуемост. Изтъква се, че в случая не са представени доказателства за такова прекратяване, поради което ответникът не е изпаднал в забава и искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана е комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 235/19.07.2024 г. съдът е приел, за безспорно обстоятелството, че на *** около 21:27 часа е настъпило ПТП на път ІІ-13 между лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ ЕН *** КХ, управляван от водача Г. В. М., и товарен автомобил „Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК, управляван от И. И. И..

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на това ПТП ищците са представили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/06.04.2023 г. , в който е отразено, че от служител на РУ-Кнежа е посетено ПТП, настъпило на *** около 21:27 часа на път ІІ-13, км 65 между: участник № 1 – ППС марка "Фолксваген", модел "Голф", с рег. № ЕН *** КХ, собственост на М. Г. И., управляван от Г. В. М.; участник № 2 – ППС, марка "Опел", модел "Виваро", с рег.№ ВР *** СК, собственост на "***" ЕООД, управляван от И. И. И.; участник № 3 – С. Н. И..

В протокола са описани видимите щети по ППС. Посочено е, че при ПТП са пострадали следните лица: Г. В. М. – починал, И. И. И. – починал и С. Н. И. – фрактура на дясно бедро, охлузвания и натъртвания. Като причина за ПТП е посочено, че участник № 1 при движение на прав пътен участък навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в участник № 2, който се движи направо. Отразено е, че е образувано ДП ЗМ № 51/*** по описа на РУ Кнежа. Към констативния протокол е приложена и план-схема на ПТП.

От приложените по делото материали от досъдебното производство, както и от заключението на изслушаната КСАТМЕ се установява, че ПТП е станало на път ІІ-13, гр.Кнежа-гр.Бяла Слатина, в тъмната част на денонощието, при облачно време с валеж на дъжд и мокра пътна настилка.

Участъкът от пътя, където е станало ПТП, е прав и хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон, с видимост към мястото на удара от посока движение на двата автомобила не по-малка от 150 м. Товарният автомобил "Опел Виваро", с рег.№ ВР *** СК се е движил в посока гр.Кнежа-гр.Бяла Слатина в полагащата му се лента за движение със скорост от около 108,8 км/ч, преди и към момента на удара, а лекият автомобил "Фолксваген Голф", рег.№ ЕН***КХ се е движил в посока гр.Бяла Слатина-гр.Кнежа в полагащата 4 му се лента за движение със скорост от около 95,37 км/ч, преди и към момента на удара. В един момент от своето движение, когато се е намирал на около 39 м. от мястото на удара, лекият автомобил се е отклонил в посока лентата за насрещно движение, навлязъл е в нея и при достигане до мястото на удара се е ударил с лявата половина на предната си челна част в челната част на товарния автомобил. Вследствие на този удар и получения ударен импулс, лекият автомобил се е завъртял в посока обратна на първоначалното му движение и с въртеливо спрямо вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и постъпателно движение е изминал разстояние от около 12,8 м., след което се е установил в покой на посоченото място в съставения протокол за оглед. Товарният автомобил е продължил движението си в посока на първоначалното си движение постъпателно и въртеливо в посока обратна на часовниковата стрелка и след изминаване на разстояние от около 11,3 м. се е установил в покой на посоченото място в съставения протокол за оглед. В заключението е отразено, че разрешената скорост за движение в пътния участък, където е настъпило ПТП, е 90 км/ч. Посочено е, че опасната зона за спиране на товарния автомобил при движение с реална скорост от около 108,8 км/ч е била около 131,6 м., а при движение със скорост от 90 км/ч. би била 96,7 м. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с реална скорост от около 95,37 км/ч е била около 106 м., а при движение с разрешената скорост от 90 км/ч би била 96,7 м. В момента на възникване на опасността от челен удар между двата автомобила, т.е. моментът, в който лекият автомобил е променил траекторията си на движение в посока на ляво и е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, товарният автомобил е отстоял от мястото на удара на разстояние от около 44,5 м., а лекият автомобил – на около 39 м. Според вещото лице – автоексперт, водачът на товарния автомобил "Опел Виваро" при движение с реална скорост от 108,8 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, като такава възможност не би имал и при движение с максимално разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/ч.