Решение № 260447 от 16.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 175 Година 2021, 16.06 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ..……………………… На двадесет и първи април ..............................

Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ………………………….………

Съдебни заседатели: ..…………………...……………

Секретар …………..…….. Жана Кметска ……........................……………..……………… Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………... като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….… гражданско дело номер ……… 2370 …… по описа за …… 2020 ….… година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на А.С.Д., чрез процесуалния му пълномощник, с адрес град София, бул.

„Княз Ал. Дондуков“ № 57, вх. А, ап. 24 против „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Г. М. Димитров“ № 1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.07.2019 година в град Бургас, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2019 година - датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането до окончателното плащане на главницата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 736.44 лева за извършени разходи за лечението на ищеца А.С.Д..

В подкрепа на отправените искания са представени и ангажирани от него доказателства.

Ищецът в исковата си молба твърди, че на 03.07.2019 година, в град Бургас, на ул. „24-ти Черноморски пехотен полк“, на пешеходна пътека, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което той бил пострадал. Виновен за произшествието бил водачът на автомобил марка “Ситроен Ц4”, с рег. № А 7748 НН Г.В.. Посоченият автомобил имал валидна към момента на събитието застраховка “Гражданска отговорност” в ответното застрахователно дружество, което било основание за ангажиране на отговорността му.

В резултат на настъпилото ПТП той бил приет по спешност УМБАЛ - град Бургас в тежко общо състояние - с фрактура на бедрената шийка, фрактура на глезенната става и ходило, счупване на горния край на раменната кост, травма в областта на гърдите и главата. Бил хоспитализиран общо 13 дни в посоченото лечебно заведение. В резултат на получените травми му били извършени две операции под обща анестезия, като му бил поставен метален имплант на тазобедрената става. Единствено бързата и адекватна лекарска намеса била предотвратила необратимото му инвалидизиране.

В исковата молба са изложени твърдения, че към момента възстановяването на ищеца не било приключило, като били налице неблагоприятни последици от настъпилото произшествие. Освен това, предстоял дълъг и тежък период по възстановяване и рехабилитация. За значителен период от време ищецът не можел да се обслужва сам и изцяло бил зависим от грижите на своето семейство. Наличието на множество и изключително тежки травми в областта на таза, рамото и глезена били предпоставки за развитието на съпътстващи заболявания и развитието на психическа обремененост. Във връзка с инцидента било образувано нохд № 2618/2020 година по описа на Районен съд-Бургас, в хода на което обвиняемият Г.В.В. се признал за виновен.

На 06.08.2019 година ищецът предявил пред застрахователя искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като с допълнителна молба от 11.12.2019 година представил доказателства от досъдебното производство във връзка с претендираните вреди. На 18.06.2020 година на застрахователя били представени разходни документи, както и допълнителни медицински документи за претърпените от ищеца вреди, а на 26.08.2020 година, било представено и копие на определение № 327 от 16.07.2020 година на Районен съд-Бургас. На всяка от молбите ответното дружество отговаряло с отказ да определи и изплати застрахователно обезщетение, поради което спорът следвало да бъде решен по съдебен ред.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции.

На първо място ответникът оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и всички твърдения в исковата молба. Поддържа, че не била налице изключителна вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен Ц4“, модел „Пикасо“ с рег. № А 7748 НН, управляван от водача Г.В.В.. В тази връзка е въвел в процеса възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на пострадалия А.С.Д..

Посочва се, че пострадалото лице било навлязло на платното за движение без да сигнализира за това, не било съобразило разстоянието до приближаващото пътно превозно средство и неговата скорост, не било преминало на пешеходна пътека, а пресякло на необозначено за това място, като навлязло внезапно на пътното платно и при ограничена видимост. Твърди се още, че пострадалият бил пресякъл платното за движение при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на светлината на светофар, регулиращ движението на пешеходци по платното за движение.

Оспорват се на следващо място твърденията на ищеца за получени от него телесни увреждания; търпените болки към настоящия момент и бъдещите такива; настъпването на имуществени вреди; причинно-следствената връзка между твърдените телесни увреди и направените разходи за тяхното лечение; използването на постоянна помощ от близките на пострадалия за елементарни дейности, свързани с битовите и хигиенните му нужди; твърдението, че пострадалият търпял болки към настоящия момент и не можел да се движи активно; твърденията, че инцидентът се отразявал негативно на психиката ищеца, както и в какво се изразяват тези негативни преживявания; претенцията за лихви, нейния размер и началния момент, от който се дължали.

Ответната страна навежда твърдения, че ищецът бил нарушил разпоредбите на чл. 32, чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата, в редакцията му към момента на ПТП. В тази връзка се сочи, че по време на произшествието пострадалият с бърз ход пресичал на необозначено за това място, при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на светлината на светофара, регулиращ движението на пешеходци по платното за движение.

По отношение на здравословното състояние на ищеца се сочи, че оперативните интервенции били протекли с гладък следоперативен период без усложнения. Заявява, че той не бил извършвал контролни прегледи при психиатър, психолог, психотерапевт, ортопед, невролог, неврохирург, както и че не бил провеждал рехабилитация и физиолечение.

Възстановителният процес бил забавен от придружаващи заболявания на ищеца.

Твърди, че липсвали медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на ищеца, както и такива свързани с възстановителните процеси. Заявява още, че направените разходи за лечение не били в причинно-следствена връзка с телесните увреждания, както и че претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди били в причинно-следствена връзка с неговото поведение.

Не на последно място се излагат и твърдения от ответното дружество, че то се било произнесло по щета № 0801-003066/2019-01 в законоустановения срок, в съответствие с чл. 108 от КЗ.

Правят се възражения по отношение на твърденията на ищеца за изключителна вина на водача на застрахованото в ответното дружество пътно превозно средство. Възразява се и против размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като същия се счита за прекомерен и несъответстващ на реално претърпените от ищеца болки и страдания.

Възразява се и против размера на имуществените вреди, както и че същите били в причинно-следствена връзка с инцидента. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

По отношение на заявената от ищеца претенция за лихви, ответникът прави възражение за нейната недължимост.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.

Установява се от представените и събрани по делото доказателства, че с влязло в сила определение № 327 от 16.07.2020 година за одобряване на споразумение, постановено по нохд № 2618/2020 година по описа на Районен съд - Бургас, Г.В.В. е бил признат за виновен в това, че на 03.07.2019 година в град Бургас, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“ С4, модел „Пикасо“, с рег.№ А7748НН по ул. „24-ти Пехотен Черноморски флот“ нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като приближавайки към пешеходна пътека тип М8.1, не намалил скоростта и не спрял, за да пропусне пресичащият по пешеходната пътека пешеходец А.С.Д., при което допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около 6-8 месеца при обичаен хода на оздравителния процес, средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на външния малеол на ляв глезен - малеола на малкия пищял с дефект на кожата в тази област, довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, както и такава, изразяваща се в счупване на лява мишнична кост в областта на големия туберкул, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около 2-2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. второ, вр. ал.1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ от НК, вр. чл.

119, ал. 1 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

Така постановеният, обсъден по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с разпоредбите на чл. 383, ал.

1 във връзка с чл. 413, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажирането на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка „Ситроен“ С4, модел „Пикасо“ с рег.№ А7748НН. Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че процесния автомобил, с който водачът Г.В. е причинил вреди на ищеца по делото е застрахован с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД, както и че ищецът е предявил писмена претенция пред застрахователя. При това положение и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ищецът може да претендира обезщетение пряко от застрахователя.

С оглед установяване на наведените от страните твърдения в настоящото производство е допусната и извършена автотехническа експертиза, вещото лице по която в изготвеното и прието заключение е посочило, че местопроизшествието се намира в прав пътен участък на ул. „24-ти Пехотен Черноморски флот“ на „Т“-образно кръстовище с ул. „Константин Величков“ в град Бургас, като ищецът пресичал по пешеходна пътека тип М8.1, означена от двете страни с пътен знак Д17, в посока от Морската градина към ж.к. „Лазур“. Лекият автомобил марка „Ситроен“ С4, управляван от водача Г.В., се движел в дясната лента на ул. „24-ти Пехотен Черноморски флот“ в посока центъра на града. Произшествието станало в светлата част на денонощието при неограничена видимост и суха пътна настилка, без неравности. Видимостта на водача била променлива предвид преминаващите автомобили. До мястото на удара пешеходецът изминал по пешеходната пътека 5.90 метра за около 4 до 7 секунди, предвид което вещото лице заключава, че навлизането му на платното не е внезапно, а при наличието на пътен знак Д17 водачът е бил длъжен да го възприеме, да намали скоростта и да спре преди пешеходната пътека. Експертът определя скоростта на движение на лекия автомобил на около 50 км/ч, изхождайки от височината, на която пешеходецът се ударил в предното стъкло, което е счупено в долна дясна част с център 16 см от основата. Заключава, че при конкретните условия водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да намали и спре преди пешеходната пътека, тъй като разстоянието, на което той се е намирал преди пешеходецът да предприеме пресичането, е било по-голямо от опасната му зона за спиране. Според вещото лице, произшествието е било предотвратимо.