Решение № 143 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000574 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „О и М Риноюабълс“ ЕООД, гр.

София, ж. к. „Манастирски ливади“, ул. „Родопски извор“ № 60, ет. 2. офис 16, с ЕИК:202341194 чрез адвокат Д. Д. от САК срещу решение № 579/22.04.2025 г., постановено по търг. дело № 355/2023 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, с което е обявено за недействително допълнително споразумение към договор за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., подписано за „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК 201570311, от Д.

М. без да има представителна власт и за „О и М Ринюабълс“ ЕООД, ЕИК 202341194, от Г.

А., с посочена дата на подписване 21.01.2013 г. Със същото решение „О И М РИНЮАБЪЛС” ЕООД е осъдено да заплати на „ЕЙ УАН ДИВЕЛЪПМЪНТ“ сумата от 20866,79 лева, съставляващи разноски по делото пред СГС.

По изложени в жалбата подробни съображения, жалбоподателят счита решението за неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон, а също и нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли апелативния съд да го отмени и вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли предявените против въззивника искове от „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД-ищец в първоинстанционното производство.

Въззиваемото лице „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК и моли за оставяне на първоинстанционното решение в сила.

1

Пред САС не са събирани нови доказателства поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Предявени са пред първата инстанция искове по чл. 42, чл. 40 и чл. 26 ЗЗД за недействителност, евентуално нищожност на допълнително споразумение от 21.01.2013 г. между страните поради сключването му от лице без представителна власт, в нарушение на добрите нрави и във вреда на представлявания. Ищецът „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД твърди, че е собственик на вятърна електроцентрала с.Сомовит, като сключил с ответника „О и М Риноюабълс“ ЕООД договор за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., с който му възложил ежедневно експлоатационно наблюдение и периодично техническо обслужване на оборудването, посочено в приложение към договора, както и извършване на извънредни ремонти по указания на възложителя-собственик. Твърди, че в инициирано производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност на ищцовото дружество ответникът се е позовал на съществуване на вземания, произтичащи от сключено на 21.01.2013 г. допълнително споразумение към договора за техническо обслужване, с което срокът на договора е продължен за 25 години, като е уговорено наред с фиксираното възнаграждение и заплащане на плаващо възнаграждение за същите услуги, годишна лихва върху възнаграждението и неустойка за пропуснати ползи, като е премахната възможността за едностранно прекратяване на договора с 6-месечно предизвестие. Ищецът счита това споразумение за нищожно, като твърди че е подписано от негово име от Д. М., след 24.11.2014 г., когато последният е освободен като управител, като сочи, че никога не е разполагал с екземпляр и никое от лицата, осъществяващи правно и счетоводно обслужване не са виждали документа, такова споразумение не е изпълнявано от ответника, нито са претендирани вземания по него, преди посоченото съдебно производство, в което действията по сключването му са оспорени като извършени от лице без представителна власт. Прави заключения, че извод за антидатирането на споразумението следват от самото съдържание на документа /не държи сметка за уговорките в договора относно бъдещото му изменение и вече съществуващи гаранционни отношения с предмет, дублиращ споразумението; споразумението препраща към уговорка за изплащане на инвестиции, направени от производителя на ветрогенераторите, каквато уговорка е постигната много покъсно/, от обстоятелството, че данни за същото споразумение не са предоставяни при кандидатстване за инвестиционен кредит през 2013 г.;данни за задължения по споразумението не са осчетоводявани нито от ищеца, нито ответника преди образуването на делото за несъстоятелност. При условията на евентуално отхвърляне на иска за нищожност, основана на липса на представителна власт, счита споразумението за недействително, тъй като е сключено във вреда на представлявания, защото по същество изменя значително първоначалната уговорка с изключително обременителни задължения за ищеца, срещу които липсват насрещни задължения на ответника - наред с фиксираното възнаграждение се уговаря и плаващо такова в размер на процент от нетния приход от произведената от 2 вятърния парк енергия без да държи сметка за стойността на необходимите и извършени услуги, като на ответника се разпределя без никакъв риск част от печалбата; срокът на действие, уговорен с първоначалния договор на 12 години с възможност за прекратяването му с 6-месечно предизвестие е изменен на 25 години, който срок надвишава техническата жизнеспособност на вятърния парк, като е премахната възможността за прекратяване с предизвестие; предвижда се начисляването на годишна лихва в размер на 15 % върху въведеното плаващо възнаграждение за срок, в който същото не е платимо; предвидена е неустойка за пропусната полза при прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по причина на възложителя. Ищецът счита, че увреждането е целено, тъй като Д. М. е едноличен собственик на капитала на ответното дружество от 2012 г., освен това чрез други дружества, чрез които е участвал в учредяването на ищцовото дружество и инвестирал в изграждането на вятърната централа, е направил опити чрез неистински документи и заявени вписвания на несъществуващи обстоятелства да присвои дяловете от капитала на ищцовото дружество, както и да поеме контрол върху управлението му. Въпреки че твърди, че допълнителното споразумение не е сключвано и не е изпълнявано, както и че първоначалният договор не е изменян с негово съгласие, то ищецът твърди че „чрез утвърждаване на постоянна търговска практика“, „с конклудентни действия“ страните все пак разширили предмета на договора и възприели и утвърдили специфични правила относно определяне на месечното възнаграждение, които отразявали реално извършени дейности през съответния месец, включително след изтичане на гаранцията на ветрогенераторите и включване на обслужването им в обхвата на договора, но тази практика се основавала на изпращане на заявки от ответника относно необходимите дейности и разходи и одобряването им от ищеца, след което била издавани съответните месечни фактури, които включвали и реално направените разходи, основно за заплати на служителите и разходи за автомобили и гориво.

Ответното търговско дружество „О и М Риноюабълс“ ЕООД оспорва предявените искове по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба, както и в отговора на допълнителната искова молба.

Събраните доказателства в първата инстанция са били писмени и гласни, като съдът е уважил първият, главно предявен иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, респ. не се е стигнало до необходимостта да се разглеждат евентуално предявените искове за нищожност поради сключването на сделката във вреда на представлявания или поради противоречие с добрите нрави.

Решението на Софийския градски съд е валидно и допустимо /чл. 269 ГПК/, а относно неговата правилност, настоящата инстанция намери следното:

Същината на правния спор между страните по делото, който е пренесен и пред въззивния съд, се състои в следното – дали процесното допълнително споразумение към Договора за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., чиято действителност оспорва от ищеца /понастоящем-въззиваем/ е подписано след 24.11.2014 г. /с оглед на това, че след тази дата са отпаднали представителните правомощия на Д. М. като управител на „Ей Уан 3

Дивелъпмънт“ ЕООД/ или то е сключено на датата, посочено в самото допълнително споразумение, а именно – на 21.01.2013 г.

Доколкото именно това е същината на спора, следва да се отбележи, че СГС правилно е разпределил доказателствената тежест съобразно чл. 154 ГПК, а именно – че в тежест на ищеца „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД е да докаже твърденията си за съществуване на сключеното допълнително споразумение, чиято действителност оспорва, твърденията си, че е подписано след 24.11.2014 г., че е оспорил същото незабавно след узнаването му, твърденията си относно съдържанието на договора за доставка на оборудване с производителя, включително относно гаранционните условия; твърденията да е извършвано гаранционно обслужване от производителя и ремонти от трети лица; че уговорките в споразумението са в противоречие с добросъвестността и справедливостта, тъй като насрещните престации, както и да са постигнати с намерение за увреждането му, респективно да са увреждащи за ищеца.

Процесното допълнително споразумение представлява безспорно „частен документ“ по смисъла на чл. 180 ГПК, чиято достоверна дата следва по принцип да се установява по реда и начините, посочени в чл. 181, ал. 1 ГПК.

В тази връзка следва да се посочи, че страните по делото нямат спор, че препис от оспореното допълнително споразумение е представено от ответника през 2022 г. при подаването на молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца-въззиваем. В настоящето съдебно производство също се представя от ответника „О и М Ринюабълс“ ЕООД заверен от български нотариус препис на същото допълнително споразумение с нотариална заверка на подписа, извършена на 27.10.2013г. в Израел от нотариус Д. Б., заверен с апостил от Магистратския съд в Йерусалим, издаден на 31.05.2022 г.

Следователно, за да се докаже достоверната дата на процесното споразумение, се представя друг документ, съставляващ нотариално удостоверяване № 17/13 от 27.10.2013 г. на израелския нотариус Д. Б. на препис от процесното Допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към сключения между страните Договор за техническо обслужване на ветропарка от 21.11.2012 г.

Оспореното споразумение е подписано от името на ищеца от Д. М., с посочено качество управител, и включва като част от съдържанието си и датата на съставяне, а именно 21.01.2013 г., поради което и ищецът, от чието име е подписано, не е трето лице по смисъла на чл.181, ал. 1 ГПК, съответно е обвързан от съдържанието му, включително посочената дата и следва да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че документът е антидатиран и подписан след като Д. М. е освободен на 24.11.2014 г. като управител на дружеството /в този смисъл решение № 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г. , II т. о., решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г. , ІІ т.о., решение № 23 от 14.04.2020 г. по т. д. № 950/2019 г. , II т. о., решение № 100 от 6.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г. решение № 50062/01.12.2022 г. по т. д. № на ВКС, І т.о., 278/2021 г. на ВКС, І т.о. и други/.

4

Ответникът-понастоящем въззивник не е представил по делото нито оригинала на оспореното допълнително споразумение, нито заверения в Израел препис, въпреки задължението, указано му още с доклада по делото, изготвен на 15.01.2024 г. от Софийския градски съд, като в първото съдебно заседание по искане на адвоката му, срокът е продължен, а в следващото съдебно заседание законният му представител вече твърди, че документът е откраднат, като по делото не се представя и оригинала на споразумението.

Въз основа на съдебна поръчка до Израел по първоинстанционното дело са постъпили документи в изпълнение, от които се установява, че действително Магистратския съд в Йерусалим е извършил апостила на нотариално заверен препис от документи, заверени от нотариус Д. Б. на 31.05.2022 г., като твърденията на ответника в отговора на исковата молба и допълнителната искова молба, са че апостилът е извършен едва през 2022г., за да се използва заверения от нотариус в Израел препис в делото за несъстоятелност № 605/2022 г. на СГС, въпреки че препис от споразумението е представен с молбата по чл.625 ТЗ. Чрез съдебната поръчка от израелския нотариус Д. Б., от СГС са изискани копие от регистъра му за 2013 г., образец от печата му, използван през същата година и преписи от заверените от него документи със съответни номера на заверките 16/13 и 17/13, каквито са отбелязани върху представените от ответника преписи на договор за техническо обслужване и допълнително споразумение от 21.01.2013г., като в изпълнение на поръчката са изпратени копие от регистъра на 2013 г. на нотариус Б., както и образец от печата, а в останалата част искането не може да бъде изпълнено, поради изтичане на 7-годишния срок за изпълнение на задължението на нотариуса да съхранява копие от заверените документи, който е изтекъл по отношение на всички заверени през 2013 г. преписи.