Решение № 58 от 24.02.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. ХАСКОВО, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500979 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 267/20.08.2025 година, постановено по гр.д. № 587/2024 година по описа на РС-Димитровград, районният съд е признал за установено по отношение на И. К. Г. и Т. Р. Г., че Г. К. Г. е собственик по наследство, на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и КР на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК гр.София, с административен адрес в ** с площ 720 кв.метра, трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване -ниско застрояване, при граници:

***; ***; ***, ***, стар идентификатор няма, номер по предходен план **, кв. **, парцел ** по ПУП на ***, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 106 кв.м., на два етажа, с предназначение на СОС- жилище; ГАРАЖ с идентификатор *** с застроена площ 82,00 кв.м., на един етаж, с предназначение депо/гараж;

1

ЖИЛШЦНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 34,00 кв.м., на един етаж, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, както и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 63,00 кв.м., на един етаж. Едновременно с това е отменен частично, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съставения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност №**, том *, рег. №**, нот.дело №**/2017г. на нотариус Р. В. с рег.№398 на Нотариалната камара на Република България, в частта му, с която И. К. Г. е признат за собственик на над ½ ид.ч. върху същите недвижими имоти, както са описани по-горе. С оглед уважаването на предявения иск, направените от ищеца деловодни разноски са възложени на ответника.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците И. К. Г. и Т. Р. Г., които го обжалват с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Считат, че районният съд е нарушил основния принцип в гражданския процес – за равнопоставеност на страните. Веднъж съдът бил събрал всички доказателства и обявил делото за решаване, а след като се запознал с писмената защита на ответника, отменил ход по същество и върнал делото във фаза отстраняване на нередовности в ИМ. За възобновяване на съдебното дирене нямало никакво основание, като районният съд в нарушение на процесуалните правила използвал формалното основание – неправилно конституиране на страните, поради непривличане към участие в делото на съпругата на ответника (според задължителната съдебна практика тя била необходим, но не и задължителен другар). С това районният съд дал възможност на ищеца не само да попълни недостатъците на доказването си чрез представяне на преклудирани доказателства, но и да коригира по ползващия го начин твърдения по иска. Нито едно от представените от ищеца доказателства не установявали правото му на собственост, придобито по наследство. Същевременно било установено, че ответникът упражнява фактическата власт върху процесните имоти като техен изключителен собственик в период над 10 г. от преди завеждане на иска. Въззивникът настоява, че с оглед установения период на заплащане на данъците от ищеца за процесния имот – 1 година преди завеждането на иска, това не оборвало тезата на ответника за придобИ.е на имота по давност, нито смущавало владението на ответника, продължило повече от 10 години. Не водила до различни изводи 2 и приетата по делото декларация от Д. К., а воденето на преговори между двама братя с цел избягване на съдебни производства, не можело да се цени като признание от страна на ответника на правата на ищеца. Въззивикът настоява, че представените от ищеца документи за извършени разходи за строителство са ирелевантни, тъй като установяват направени от въззивника разходи по отношение на друг спорен между страните имот, а не процесния.

Въззивникът акцентува върху изявлението на самия ищец в ИМ, подкрепено с гласни доказателства, за това, че за да паркира автомобила си в процесния гараж се налагало да иска разрешение от ответника. Освен това, от гласните доказателства, представени от самия ищец, се установявало, че за последно те посетили имота през 2013 година – тогава, когато „баба Т. била жива“. С тези доводи въззивникът иска обезсилване на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което решението да се постанови само на база доказателствата, събрани до 19.12.2024 година. Алтернативно въззивникът иска решението на РС да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.

Настоява съдът да цени твърденията на ищеца в първоначалната ИМ, а не тези, които той е нагласил спрямо позицията на ответника и събраните доказателства при първото разглеждане на делото. Акцентува се и върху съществени противоречия между първия и повторния разпит на свидетелите на ищеца - Р. Г. и сина на ищеца К. К.. Въззивникът настоява и на следното:

При повторното разглеждане на делото, ищецът представил Нотариален акт за собственост от 1946г., видно от който имотът бил собственост не само на обшия наследодател на страните Г.Г., но така и на други лица - Д. Г., а след като нямало данни за извършена делба, то претенцията на ищеца за правото на собственост върху ½ ид.ч. от имота била неоснователна. От друга страна, събраните по делото доказателства установявали безспорно, че в период повече от 10 години преди завеждане на иска ответникът упражнявал владение върху имота, в т.ч. отблъснал и владението на ищеца, с което придобил правото на собственост върху целия имот, ведно с изградените в него постройки, по давност. В тази насока въззивникът се позовава на показанията на св. Н. – съсед, лично възприел, че по време на спор между двамата братя - ищеца и ответника през 2012- 2013г., ответникът изгонил ищеца от имота с думите „ти нямаш никакъв дял тука в тази къща, изчезвай от тука”, след което ищецът повече не правил опити да посети имота.

Въззивникът основава доказването си и върху показанията на св. В., който 3 установявал, че през последващите години ответникът продължил да противопоставя собственото си право върху имота на ищеца: през 2016 година свидетелят присъствал на спор между страните, отново за къщата, ищецът позвънил отвън - на вратата, но не бил допуснат от брат си - ответника, който г о изгонил, след което свидетелят повече не виждал ищеца или някой от членовете на семейството му в имота. Въззивникът счита, че с тези фактически действия ясно е изразил намерение си за своене на идеалните части на брат си, като това намерение е сведено до знанието на ищеца. В същото време, моли въззивния съд да не кредитира показанията на свидетелите Р. Г. и К.К., като акцентува на съществена промяна в твърденията им в сравнение с показанията, дадени при първото разглеждане на делото и го обяснява с опит те да се нагласят спрямо новите твърдения на ищеца в поправената искова молба. Моли да не се кредитират показанията на св. С., като обяснява тяхната противоречивост до степен обърканост, с напреднала възраст на свидетеля. Относно правото на собственост върху гаража, въззивникът признава, че през 1984 година ищецът е придобил правото на собственост, въз основа на учредено право на строеж. Впоследствие, обаче, ответникът завладял гаража заедно с другите постройки в имота, а ищецът не предприел действия, годни да прекъснат това владение. В тази насока въззивникът отново моли въззивния съд да цени първоначалното изявление на ищеца в ИМ , което съставлява признание на факта, че е поискал, но не е получил разрешение от ответника да ползва гаража, което съставлявало признание на правата на ответника.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Г. К. Г. подава отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Счита, че е провел пълно и главно доказване на предявения иск, основан на твърдение за наследствено правоприемство от общия наследодател на страните, а за гаража – и на учредено в негова полза право на строеж с нот.акт №40 т.З д.832 от 29.12.1984 г. Счита, че е доказал участието си в преустройството на сградата и че представените по делото фактури се отнасят именно за разходите, направени за този строеж. Позовава се на бележки за плащане на данъка на процесния имот, както и представената по делото данъчна декларация от 1998 г. с отбелязване, че наследници на имота след смъртта на общият им наследодател Г. К. Г. са двамата братя и баба им. Въззиваемият счита, че брат му-ответник не е доказал твърдението си за отблъскване на владението му, като моли съда да приеме, че показанията на свидетелите в тази насока са неубедителни и противоречиви. С тези и 4 останалите доводи, изложени в отговора, въззиваемият прави искане за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на атакуваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, констатира следното:

По делото е безспорно и се установява от удостоверение за наследници № 433/07.04.2023 година, издадено от община Димитровград, че Г. К. Г. е починал на 12.03.1995г., като негови наследници са съпругата му Д.

К. Г., починала на 05.07.2000г., както и наследниците на починалия на 26.06.1985 година, т.е. преди общия наследодател, негов син К. Г. К.: ищецът Г.

К. Г. и ответникът И. К. Г..

По делото е представен от ищеца и приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба №**, том **, регистър **, дело №**/1946г., съставен от Чирпански околийски съдия на 31.05.1946г., според който М. Г. А. е продала на Г. и Д. К.и Г.и и Х. К. Г. свой недвижим имот: къща и дворно място от 1,2 дка, съставляващо парцели * и * от квартал №** по плана на **.

Видно от разрешение за строеж №129/26.06.1982г., издадено от община Димитровград, на Г. К. Г. е дадено разрешение да извърши преустройство на жилищна сграда в парцел **, кв.** по плана на **, като извърши предвидените в проекта строително-монтажни работи по дадена строителна линия.

Според представения от ищеца по делото препис от Нотариален акт за право на строеж-суперфиция №**, том **, дело №**/1984г. по описа на съдия при РС-Димитровград, Г. К. Г. дарил на внуците си И. К. Г. и Г. К. Г. правото на строеж, по силата на което двамата да построят, всеки за своя сметка и своя нужда, гаражна клетка или две гаражни клетки под един покрив, върху собствения си парцел **, отреден за имот пл.№** в кв.** по плана на **, двете клетки общо на 40 кв.м. по одобрен архитектурен план на името на двамата, като И. К. Г. построи гаражната клетка на регулационната линия със съседа Г. Т. П., а Г. К. Г. построи вътрешната гаражна клетка.

Съгласно приетия като доказателство по делото препис от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност №**, том **, рег.№**, нот.дело №**/2017г. на нотариус Р. В., И. К. Г. е 5 признат за собственик по наследство и давностно владение за повече от 10 години на следния недвижим имот: УПИ с кадастрален идентификатор ***, по кадастралната карта и КР на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/ 05.07.2006г. на ИД на АК гр. София, с площ 720 кв.метра, трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване, с административен адрес в **, при посочените в н.а. граници.,стар идентификатор няма, номер по предходен план - **, кв. ** парцел — * по ПУП на **, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 106 кв.м., на два етажа, с предназначение на СОС- жилище, ГАРАЖ с идентификатор *** с застроена площ 82,00 кв.м., на един етаж, с предназначение депо/гараж, ЖИЛШЦНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 34,00 кв.м., на един етаж, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, както и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 63,00 кв.м., на един етаж.