Определение № 39598 от 06.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39598 гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20221110124081 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът е сезиран с две отделни молби от процесуалните представители на ответника за изменение на Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС, в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител на ответната страна за исковото производство разноски, както и в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител за заповедното производство, разноски.

В срока за отговор, ищцовата страна по всяка една от молбите, изразява становище за тяхната неоснователност.

След като подадените молби и материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Молбите са подадени в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е частично основателна, поради следните съображения:

По искането за изменение на разноските, дължими за заповедното производство:

По заповедното дело към възраженията по чл. 414 ГПК са приложени: Договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. К.И.Б. и П. П., с уговорено възнаграждение по реда на чл.38, ал.1. т.2 ЗАдв, както и списък от адв. Б. с претендирано възнаграждение в размер на 440 лв.

С Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС, разноски в полза на адв. К.И.Б. в заповедното производство, не са били присъдени.

Съдът се присъединява към посочената от молителя съдебна практика – Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК и Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК. Съгласно тази практика чл. 7, ал. 7 Наредба МРАВ е неприложим при определяне на възнаграждението на адвокат, представляващ длъжника, отправящ възражението по чл. 414 от ГПК. Съображенията на съда за това са, че на първо място чл. 7, ал. 7 НМРАВ урежда едностранни по своя характер производства – заповедно, обезпечително и производство по издаване на ИЛ. В случая заповедното производство е приключило с издаване на заповед за изпълнение, като възражението по чл. 414 ГПК води единствено до започване на друго по вид производство, а именно исково производство по иск по чл. 422 ГПК. На следващо място подаването на възражение по чл. 414 ГПК не налага обосновка и запознаване с делото, като чисто формалното депозиране на бланкетно възражение също води до необходимост от предявяване на иска по чл. 422 ГПК. На последно място касационната инстанция е счела, че 1 при заплащане на възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и защита в исковото производство по последващо предявен иск по чл. 422 ГПК ще се осъществи неоснователно двойно плащане.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че минималното дължимо възнаграждение за заповедното производство следва да се определи по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ, а именно същото да е в размер на 50 лв., като присъденото възнаграждение за заповедното производство по настоящото дело следва да бъде в този размер.

По искането за изменение на разноските, дължими за исковото производство, наведено с молбата подадена от адв.Н. И. /процесуален представител на ответната страна в исковото производство/, съдът намира следното:

По делото към отговорите на исковата молба са приложени: Договор за правна защита и съдействие, сключен между адв.Н. И. и П. П., с уговорено възнаграждение по реда на чл.38, ал.1. т.2 ЗАдв, както и списък от адв. И. с претендирано възнаграждение в размер на 560 лв.

С Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС, в полза на адв. Н. И. са били присъдени 411,07 лв. за процесуално представителство в исковото производство, съобразно отхвърлената част от предявените искове.

Действително предявената спрямо ответницата А.Г., искова претенция е била отхвърлена в цялост.

Настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни съображенията на процесуалния представител на ответната страна, че следва адвокатско възнаграждение да му бъде присъдено по всеки един от предявените искови претенции, доколкото и в решението си по съществото на правния спор, съдът е посочил, че предявените искове по своето естество не налагат осъществяване на отделна защита по всеки един от тях, която да налага полагането на допълнителни процесуални усилия от сторените в хода на производството. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дължимото възнаграждение е правилно определено, поради което молбата за допълване на Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС , в частта му относно разноските, сторени в исковото производство следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС, 140- ти състав, в частта относно разноските, както:

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК: 831609046, да заплати на основание чл.38 ЗАдв, на адв. К.И.Б., в качеството й на процесуален представител на ответника П. Н. П., разноските сторени в заповедното производство в размер на 50 лв.

/петдесет лева/;

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 287838/16.10.2023г. подадена от адв. Н. И. И., за изменение на Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС, 140- ти състав, в частта относно разноските за исковото производство ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2