Решение № 4576 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4576 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100102844 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 21.12.2021 г. П. Ч. е заявила, че на 11.10.2018 г. е предоставила на С. Ч. 30 000,00 евро заем. За обезпечаване на заема С. Ч. е издал запис на заповед, който е бил с падеж на плащане 15.11.2018 г. С. Ч. не е заплатил на падежа 30 000,00 евро. Затова П. Ч. е подала заявление до СРС за издаване срещу С. Ч. на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед.

[2] СРС е издал заповед за незабавно изпълнение, но С. Ч. е подал възражение. Затова П. Ч. моли съда да признае за установено, че С. Ч. дължи 30 000,00 евро по запис на заповед от 11.10.2018 г. плюс законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно 1 изпълнение на 23.10.2019 г. до окончателното изплащане. Тя търси и разноските в заповедното производство и в настоящето дело (исковата молба, л. 3-5 от гр. дело 73 014/2021 г. на СРС; уточнителната молба, л. 43 от делото на СГС).

2. На ответника

[3] С. Ч. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

- записът на заповед не е бил подписан от него;

- липсва каузална сделка, въз основа на която да е бил издаден записът на заповед (писмения отговор, л. 31 от делото на СГС; протокола от открито съдебно заседание, л. 67-68 от делото на СГС.

II. По процедурата

[4] Първоначално в исковата си молба П. Ч. е заявила, че желае от съда да установи, че С. Ч. дължи 30 000,00 евро по договор за заем от 11.10.2018 г., удостоверен в запис на заповед с падеж 15.11.2018 г. (исковата молба, л. 3-5 от гр. д. 73 014/2021 г. на СРС, 34-ти с-в). Тази исковата молба съдът е връчил на С. Ч. за писмен отговор, като срокът за писмен отговор е изтичал на 21.12.2023 г. (съобщението, л. 30 от делото на СГС). С писмения си отговор С.

Ч.: общо е оспорил иска, като е заявил, че искът е неоснователен, без да направи каквито и да е възражения срещу иска; оспорил е доказателства, представени от П. Ч. (писмения отговор, л. 31 от делото на СГС).

[5] С молба от 28.03.2024 г., почти четири месеца след изтичането на срока за писмен отговор, С. Ч. е заявил, че не е получил пари в заем от П. Ч., а дори и да е получил – задълженията му към П. Ч. са били погасени по давност (молбата, л. 45 от делото на СГС). Тези възражения са били направени почти четири месеца след изтичането на срока за писмен отговор. Затова съдът не ги разглежда.

2

[6] Междувременно, на 27.02.2024 г. П. Ч. е подала молба, с която е уточнила, че иска от съда да установи, че С. Ч. дължи 30 000,00 евро по запис на заповед от 11.10.2018 г. (молбата, л. 43 от делото на СГС). В открито съдебно заседание от 17.05.2024 г. С. Ч. е изразил становище по уточнението на исковата молба, като е възразил, че:

- записът на заповед не е бил подписан от него;

- липсва каузална сделка, въз основа на която да е бил издаден записът на заповед (протокола, л. 67-68). Съдът разглежда тези възражения, защото С.

Ч. ги е заявил веднага след като се е запознал с молбата на П. Ч. от 27.02.2024 г., с която тя е уточнила исковата си молба.

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[7] На 11.10.2018 г. П. Ч. е превела на С. Ч. по банков път 58 500,00 лева, а основанието на превода е било „предоставяне на заем“ (извлечението от банковата сметка, л. 6-8 от гр. дело 73 014/2021 г. на СРС; платежното нареждане, л. 8 от гр. д. 3 762/2019 г. на РС-Ямбол). На същата дата С. Ч. е издал в полза на П. Ч. запис на заповед за 30 000,00 евро, който е бил с падеж 15.11.2018 г. (записа на заповед, л. 7 от заповедното дело на СРС).

Равностойността на 30 000,00 евро е 58 674,90 лева (30 000,00х1,95583). Не се спори, че С. Ч. не е заплатил на П. Ч. по записа на заповед.

[8] На 24.10.2019 г. П. Ч. е подала пред Районен съд – Ямбол заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С. Ч. за 30 000,00 евро по записа на заповед от 11.10.2018 г. (заявлението, л. 2-6 от делото на Районен съд – Ямбол). С определение от 08.11.2019 г. Районен съд – Ямбол е прекратил производството пред себе и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд (определението, л. 12 от делото на РС-Ямбол.

3

[9] На 12.12.2019 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 3 000,00 евро, дължими по записа на заповед (заповедта, л. 14 от заповедното дело на СРС). С определение от 08.01.2020 г. СРС е допълнил заповедта за незабавно изпълнение за още: 27 000,00 евро, дължими по записа на заповед; 3 620,00 лева разноски по заповедното производство (определението, л. 20-21 от заповедното дело на СРС).

[10] На 20.08.2020 г. С. Ч. е упълномощил адвокат К. Б. да го представлява по заповедните дела на РС-Ямбол и СРС, включително и да сключва спогодба (пълномощното, л. 31 от заповедното делото на СРС). На 28.08.2020 г. адвокат К. Б. е изпратил на адвокат адвокат Д. А., процесуален представител на П. Ч., електронно съобщение с проект на споразумение (електронното съобщение, л. 9 от исковото дело на СРС). В проекта на споразумение е било вписано, че той е бил относно заем от 58 500,00 лева, предоставен от П. Ч. на С. Ч., обезпечен с процесния запис на заповед (проектът на споразумение, л. 10-12 от исковото дело на СРС).

[11] П. Ч. е заплатила: 1 174,00 лева държавна такса по исковото производство (л. 13 от гр. дело 73 014/2021 г. на СРС; л. 8 от делото на СГС); 5 450,00 за адвокат за исковото производство (л. 62-гръб от настоящото дело); 1 170,00 лева държавна такса по заповедното производство (л. 9 от гр. дело 3 762/2019 г. на РС-Ямбол); 2 450,00 лева за адвокат за заповедното производство (л. 10 от гр. дело 3 762/2019 г. на РС-Ямбол). С. Ч. не е направил разноски по делото. Той е бил представляван безплатно от адвокат (договора за правна помощ, л. 66 от делото на СГС).

2. Спорни обстоятелства

[12] Спорило се е дали С. Ч. е подписал записа на заповед. Съгласно чл.

193, ал. 3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

4

[13] Процесният запис на заповед е частен свидетелстващ документ, който носи подписа на С. Ч.. Затова той е трябвало да установи, че не е подписал записа на заповед. С доклада си съдът е разпределил на С. Ч. тежестта на доказване на това обстоятелство (протокола, л. 68). Липсват доказателства, че записът на заповед не е бил подписан от С. Ч.. Затова съдът приема, че С. Ч. е подписал записа на заповед.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[14] П. Ч. е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) за установяване, че С. Ч. дължи главница по запис на заповед. Искът е основателен.

1. По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535, ал. 1 от ТЗ [15] Издателят на запис на заповед дължи плащане по него на падежа (чл. 535 и чл. 537 от ТЗ). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ответникът да е издал валиден запис на заповед в полза на ищцата;

2. падежът по този запис на заповед да е настъпил;

3. ответникът да не е платил на ищцата на падежа.

[16] Съдът установи, че С. Ч. е издал запис на заповед в полза на П. Ч..

Записът е валиден, защото има необходимото съдържание. С. Ч. не е заплатил на П. Ч. сумата по записа на заповед, въпреки че падежът му е настъпил на 15.11.2018 г.

[17] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено, че С. Ч. дължи на П. Ч. 30 000,00 евро по записа на заповед от 11.10.2018 г.

5

[18] С. Ч. е възразил, че не дължи плащане по записа на заповед, понеже е липсвала каузална сделка, въз основа на която да е бил издаден записът. Възражението е неоснователно, защото съдът установи, че в деня на издаването на записа на заповед П. Ч. е превела на С. Ч. малко над 30 000,00 евро в лева, като основанието за превода е било предоставяне на заем.

Следователно това е била и каузалната сделка, която е обезпечавал записът на заповед.

[19] В подкрепа на това е и електронното съобщение на адвокат Б. до адвокат А., с което той е изпратил на адвокат А. проект на споразумението.

Съдът установи, че в проектът изрично е било вписано, че П. Ч. е предоставила в заем на С. Ч. 58 500,00 лева, за чието обезпечаване С. Ч. е издал процесния запис на заповед.

2. По разноските

[20] П. Ч. търси разноски. Тя е направила такива за 6 624,00 лева разноски в настоящото производство, както и 3 620,00 лева разноски по заповедното производство.

[21] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда С. Ч. да заплати на П. Ч. 6 624,00 лева разноски в настоящото производство, както и 3 620,00 лева разноски по заповедното производство.

[22] Дължащата се държавна такса е 1 173,50 лева

(30 000,00х1,95583х0,02). П. Ч. е заплатила 1 170,00 лева. Затова на основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда П. Ч. да доплати още 3,50 лева държавна такса по сметка на СГС. Ето защо съдът,